Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 430 от 16.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1661/2021
Вид
Решение № 430
Подписан
16.04.2021
В сила
06.05.2021
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 88а · Закон за автомобилните превози
  • чл. 88а, ал. 4 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • ЧЛ. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал.1) · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 2, ал.1 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Пловдив , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Елена И. Ралчева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330201661 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ТАКСИ-1-2004 ЕООД против Наказателно постановление № 36-0000510, издадено от Директор на РД АА-Пловдив, с което на ТАКСИ-1-2004 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се изложат и нарочни съображения досежно срочността на жалбата. Действително в долния край на НП е отбелязано, че е връчено на дата 18.09.2020г. чрез пощенска пратка 1

R02FXVMG. От приложения по преписката плик се установява обаче, че на дата 18.09.2020г. посочената пратка е върната като непотърсена.

Посоченото по никакъв начин не може да се приравни на редовно връчване на наказателното постановление, дори и в хипотезата на чл. 58, ал.2 ЗАНН, доколкото обстоятелството, че дадена пратка не е потърсена не е равнозначно на напускане на адреса, до който пратката е адресирана.

Именно заради това съвсем правилно и законосъобразно наказващия орган е пристъпил към повторно връчване на наказателното постановление.

От отбелязването върху НП е видно, че то е получено лично от управителя на дата 19.02.2021г., жалбата е входирана на 24.02.2021г., тоест преклузивния 7дневен срок за подаване на жалба е спазен.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 06.11.2019г., около 04:01 часа, в гр. Пловдив, бул. "Освобождение" № 3, ет.4, превозвачът фирма "Такси-1-2004" ЕООД, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10573 н е е организирал труда на водача Ф. Т. В., ЕГН: *******, така че да спазва нормативно установената максимална продължителност на между седмичната почивка, съгласно ЗАвтП - 36 часа непрекъсната почивка. Видно от пътна книжка серия А № 234/25.09.2019 г. и пътни листа от 31.10.2019 г. до 06.11.2019 г. с номера от № 22 до № 28. водачът е почивал 16 часа междуседмична почивка от 12:00 часа на 05.11.2019 г. до 04:00 часа на 06.11.2019 г.

Това съдържание на АУАН и НП индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които : накърняват правото на защита на наказание субект; затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми, доколкото същите не са 2 изложени с необходимата степен на яснота.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към 3 неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се 4 налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

На следващо място АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правни норми (определящи противоправността на даден тип поведение), които според контролните органи са нарушени.

В обратния случай, ако в АУАН и НП:

- изобщо не са посочени нарушените материално правни норми;

- или посочването им не е достатъчно пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение;

- или за преценка за съставомерността на деянието на съда се налага сам да издири и приложи допълнителни правни норми, които не са надлежно предявени на дееца.

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми, които квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо деяние.

Точно такъв е и процесния случай

Действително следва да се отчете известен напредък в дейността на наказващия орган, доколкото в процесните АУАН и НП са описани значително по-голям обем фактически обстоятелства от типичните случаи на наказателни постановления издадени по тази правна квалификация. Въпреки това се забелязва сериозен дефицит откъм изложение на съставомерните факти, именно които са от значение за ангажиране отговорността на наказания субект.

5

На първо място от сочените като нарушени норми на чл. 33, пр. 3 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ във вр. с чл. 88а, ал. 4 от ЗАвтП следва, ч е изпълнителното деяние се изразява в бездействие – неорганизиране труда на водачите, водещо да неспазване на (между)седмичната почивка. В този смисъл изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН за описание на време, място и обстоятелства на извършване на нарушението са относими именно към това проявено бездействие от страна на наказания субект.

След разпита на актосъставителя се установи обаче, че посочените дата и час в АУАН и НП всъщност представляват времето, в което водачът Ф.

В. е предприел поредния курс след изтичане на шест еднодневни периода.

Тоест сочените в АУАН и НП дата и час не индивидуализират не нарушението на превозвача (изразяващо се в бездействие), а действието на водача, който вместо да почива, е започнал работа след шест последователни работни дни. От гореизложеното следва, че посочените в АУАН и НП дата и час не могат да се свържат по никакъв начин с вмененото задължение на дружеството да организира труда на водачите, ползващи лиценза му, тъй като в случая може да се мисли евентуално за нарушение от страна на водача, но то не е равносилно на това, че ЕООД-то не организирало труда му.

В процесния случай от активното поведение на Ф. В. със започване на работа в 04.01ч. на 06.11.2019г., е направен автоматичния извод, че в същата дата и час превозвачът не е организирал труда му, което е обективно необосновано и почива на предположения, а както е ноторно известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

На следващо място с оглед сочените като нарушени норми, в съдържанието на АУАН и НП задължително е следвало да намерят отражение факти и обстоятелства, които да свържат:

- началото на седмичния период , за който водачът има право на 36 часа непрекъсната почивка, именно с дата и час – 31.10.2019г. (четвъртък) -времето на извършване на нарушението с дата и час 06.11.2019г., 04:01 часа (сряда), както в посочено в АУАН и НП.

Изложението на тези факти е от ключово значение предвид изричните разпоредби на Кодекса на труда, на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2002/15/EО на европейския парламент и на съвета от 11 март 2002 , както и параграф 1, т.5 6 от ДР на Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, според които под седмица се разбира периодът от 00,00 часа в понеделник до 24,00 часа в неделя.

В конкретния случай излагането на подобни факти, които да свържат началото на седмичния период именно с 31.10.2019г. (четвъртък) е особено съществено, доколкото от приложената по делото пътна книжка е видно, ако се съобрази седмичен период с начало 00.00 часа понеделник и край 24.00 часа в неделя се оказва така, че водачът е ползвал 36 часова почивка, както за седмицата започваща на 28.10.2019г. (понеделник), така и за седмицата започваща на 04.11.2019г. (понеделник) , тоест нарушение за процесния период изобщо не би било допуснато.