Решение № 45 от 16.07.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Шумен , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Енч. Димитрова

Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500195 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образовано по въззивна жалба и въззивна частна жалба на С.А.И., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Т. Б. от АК – Р., депозирани срещу решение № 260046/15.10.2020 г. по гр.д. № 1185/2018 г. по описа на РС – Нови пазар, поправено с решение № 260025/17.02.2021 г. по същото дело, с което са отхвърлени като неоснователни до размер на 1/2 ид.ч. предявените от нея, срещу Л.С.К. и И.А.. К., иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД и съединеният с него при условията на евентуалност иск по чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД – за прогласяване нищожност на нотариален договор за покупкопродажба № 115, т. ІІ, рег. № 1222, д. № 220/23.02.2012 г. на нотариус рег. № *, с който С.П.Н. продава на Л.С.К. собствените си земеделски имоти № 011051, № 032135 и № 027070 по плана за земеразделяне на гр. П., обл. Ш. и e прекратено производството по делото по така предявените искове над размера от 1/2 ид.ч. до пълния размер, поради процесуална недопустимост.

Жалбоподателката намира решението за немотивирано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по съображения, подробно изложени в жалбите й, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Л.С.К. и И.А.. К., действащи чрез пълномощника адв. М. Д. от АК – Р. са депозирали отговор на първоначалната въззивна 1 жалба, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение и присъждане на извършените по делото разноски.

В предоставения му срок третото лице помагач Ю.А.А., действащ чрез пълномощника адв.

Л. С. от АК – Р. е депозирал отговор на първоначалната въззивна жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната и въззивната частна жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими, поради което няма пречки за приемането им за разглеждане.

Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното: Гр.д. № 1185/2018 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по искова молба на жалбоподателката С.А.И. срещу Ю.А.А. и Л.С.К., в която е изложила твърдения, че майка й С.П.Н., починала на 20.03.2018 г. е била собственик на три ниви в землището на гр. П., общ. К., обл. Ш., подробно описани в исковата молба, за които на 23.06.2011 г. е сключила аренден договор с ЕТ „ С.Д. „, ЕИК *, за срок от 10 години, вписан в АВ под № 158, т.2 на 28.06.2011 г., дв.вх.рег. № 2170, като до момента на смъртта си е получавала арендните плащания по него.

На 20.02.2012 г. наследодателката е упълномощила сина си Ю.А.А. да извършва действия по управление и разпореждане / продава, дарява, заменя, ипотекира, сключва договори за наем и аренда / от нейно име с процесните имоти. През цялото време от датата на подписване на пълномощното до смъртта й същата е била с убеждението, че е упълномощила сина си да сключва договор за аренда и да получа арендните плащания, като не е имала намерение да продава земите си, каквото намерение не е имал и сина й. С н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 1222, дело № 220 от 23.02.2012 г. на нотариус рег. № *, брат й Ю.А.А., действащ като пълномощник на майка й продал процесните ниви на Л.С.К., като в т. ІV от нотариалния акт било записано, че владението и ползването на имотите се предава от деня на сключване на сделката, а в т. VІІ, че купувачът няма право две години от сключване на договора да продава, дарява или заменя имотите, предмет на покупко-продажбата. Цената на имотите в размер на 8 050 лева не е изплатена по банков път, нито в присъствието на нотариуса и реално владението и държането на имотите не е предавано като те не са напускали патримониума на Н. и тя е продължила да получава чрез сина си Ю.А. арендните плащания за тях. През 2011 г. и 2012 г. С. Н. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си по начин незастрашаващ интересите й предвид напредналата й възраст и съпътстващи заболявания. Съгласно чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен поради липса на основание, евентуално привидност. С н.а. № 99, т. ІІІ, № 401 от описаната книга на АВ Л.С.К. и съпругата му И.А.. К. продали имотите на Ю.А.А.. Владението и държането на имотите не е предавано. Не е заплащана и цената за сделката. Съгласно чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен поради липса на съгласие, евентуално привидност. Имотите реално винаги са били владени от С. Н. и единствено и само тя реално е била техен собственик. Чрез гореописаните нищожни сделки Ю.А.А. цели да лиши сестра си от правото на наследство върху процесните имоти. Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала от съда, на 2 основание чл.26, ал.2 от ЗЗД да прогласи за нищожна поради липса на основание извършената покупко-продажба, обективирана в н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 122, д. № 220 на нотариус рег. № *, както и всички последващи действия на разпореждане с имотите, а в условията на евентуалност да прогласи за нищожна като привидна тази сделка, както и всички последващи действия на разпореждане с имотите.

В предоставения й от съда срок за изправяне нередности на исковата молба, ищцата е заявила, че призовава като ответник по исковете и И.А.. К. - съпруга на ответника Л.С.К. по време на придобиване на процесните имоти, която е конституирана в това й качество с определение № 1147/16.04.2019 г..

С разпореждане № 139/06.02.2019 г., което не е било обжалвано първоинстанционният съд е прекратил производството по делото досежно предявените срещу Ю.Ю. А. искове, поради липса на надлежна пасивна легитимация на лицето.

С определение № 483/04.06.2019 г. съдът е прекратил производството по делото по предявените срещу другите двама ответници искове, на основание чл.252, вр. чл.129, ал.3, вр. чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради неотстраняване в срок нередностите на исковата молба. Определението е обжалвано, като с определение № 745/27.11.2019 г. по в.ч.гр.д. № 439/2019 г. по описа на ШОС е потвърдено в частта, в която производството е прекратено досежно искането на ищцата „ съдът да прогласи нищожността на всички последващи разпореждания с имота „. В останалата част, с която производството е прекратено и по предявените срещу ответниците Л.С.К. и И.А.. К. искове за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 115, т. ІІ, рег. № 1222, д. № 220/2012 г. на нотариус рег. № *, поради липса на основание, евентуално поради привидност на договора / абсолютна симулация / определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С протоколно определение от 16.01.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответниците е привлечен Ю.А.А..

По същество, ответниците и трето лице-помагач са оспорили исковете като неоснователни.

С решението си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД и евентуално съединен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил същите като неоснователни до размера на 1/2 ид.ч. и е прекратил производството по делото по тях над размера от 1/2 ид.ч. до пълния предявен размер, поради процесуална недопустимост.

Решението се обжалва изцяло от ищцата.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

3

По същество, от представените по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че ищцата е дъщеря на С.П.Н., ЕГН *, починала на 20.03.2018 г., която след смъртта си е оставила за законни наследници освен нея и сина си Ю.А.А., ЕГН **********, конституиран по делото като трето лице помагач. Приживе Н. е била собственик на три земеделски имота в землището на гр. П., обл. Ш., а именно: 1/ нива с площ 19,000 дка, трета категория, в местността „Армутлук“, имот № 011051, при граници: нива № 011003, кад. № 000017 – полски път, зем. образувание № 000999, кад. № 00017 – полски път, нива № 011052., 2/ нива с площ 10,200 дка, трета категория, в местността „Саламана“, имот № 032135, при граници: нива № 032136, кад. № 039068 – полски път, нива № 032017, нива № 032192, нива № 032191, нива № 032033, като върху имота има следните ограничения – хидромелиоративните съоръжения се опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок и 3/ нива с площ 21,099 дка, трета категория, в местността „Алчаците“, имот № 027070, при граници: нива № 027071, нива № 027062, нива № 027063. На 23.06.2011 г. наследодателката е сключила договор с ЕТ „ С.Д. „, гр. П. за отдаване на описаните имоти под аренда за срок от 10 години, до 30.09.2021 г., който е бил вписан в АВ под № 158, т. 2, дв.вх. рег. № 2170 от 28.06.2011 г.. С н.а. за покупко-продажба № 115, т. ІІ, рег. № 1222, д. № 220/ 23.02.2012 г. на нотариус рег. № * същата, действаща чрез пълномощника си Ю.А.А., по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег. №№ 609 и 610 от 20.02.2012 г. на нотариус рег. № * / л. 104 от първоинстанционното дело / е продала описаните три имота на ответника Л.С.К., който ги е придобил в режим на СИО с ответницата И.А.. К.. В договора е било посочено, че продажната цена на имотите е 8 050 лева, която сума е получена напълно и в брой от купувача преди подписване на договора, както и, че владението им се предава от продавача на купувача при сключване на договора. Съгласно т. VІІ от договора е била установена забрана за купувача две години от датата на сключване на договора да продава, дарява или заменя имотите, предмет на сделката. С н.а. № 96, т. ІV, рег. № 2012, д. № 396/13.03.2014 г. на нотариус рег. № * купувачите Л. и И. К.и са продали имотите на трето лице помагач Ю.А.А. за сумата от 7 700 лева.

На л.107 от първоинстанционното дело е приложено удостоверение, издадено от ЕТ „ С.Д. „, в което се потвърждава наличието на аренден договор сключен между едноличния търговец и С.П.Н., вписан в вписан в АВ под № 158, т. 2, дв.вх. рег. № 2170 от 28.06.2011 г.., със срок на действие от 01.10.2011 г. до 30.09.2021 г. и се удостоверява, че в периода 2012 г. – 2015 г. рентата е била получавана от лицето Ю.А.А..

По делото са разпитани свидетелката А.И.П. / дъщеря на ищцата /, която заявява, че лично от баба си С. знае, че до смъртта си тя е получавала рентата от процесните ниви и тези средства са й позволявали да води спокоен начин на живот, без да разчита на помощ от близките си, както и свидетелката П.Б.С., която твърди, че през 2015 г. С. Н. й се похвалила, че получава рента от двете си ниви в гр. П. и е доволна от сумата. И двете свидетелки заявяват, че Н. не им споделяла, че е продала земите си, както и, че е казвала, че 4 иска да ги остави на дъщеря си и сина си.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

І. Предмет на разглеждане са установителен главен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на земеделски земи поради липса на основание и съединен при условията на евентуалност установителен иск за нищожност на същия договор поради привидност. Исковете са предявени от наследник на продавача по сделката, притежаващ дял в размер на 1/2 ид.ч. от наследството на праводателя, определен по правилото на чл.5, ал.1 от ЗН, тъй като наследодателят е оставил за наследници по закон две деца, едното от които ищцата.

Правото да се иска прогласяване нищожност на договор е имуществено и наследимо, поради което преминава към наследниците на починалата страна по договора. В тези случаи всеки наследник може да иска прогласяване нищожност на договора до размера на неговата наследствена част, освен ако предметът на договора е неделим или, ако правото на наследника което се защитава е от такова естество, че изисква прогласяване нищожност на целия договор.