Решение № 6475 от 10.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29790/2024
- Вид
- Решение № 6475
- Подписан
- 10.04.2025
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6475 гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110129790 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 760 лв. (като част от общо вземане в размер на 31 919,04 лв.), представляваща паричната равностойност на понесените от ищеца разходи в резултат на забавата на ответника, равняващи се на сторените такива за съхранение на стоките, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г., равняващи се на средния пазарен наем за ползване на заетата от тях площ от 33 кв. м. за съхранението им в склада му в гр. Етрополе, за периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2020 г.
Ищецът *** твърди, че между него и ответника "****“ (****) е сключен договор за покупко-продажба на стоки, обективиран в потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г., като мястото на предаване на същите е в **** където се намират складовите помещения на продавача, в какъвто смисъл е уговорката FCA Etropole – франко превозвача, както и, че продажната цена за тях е заплатена от ответника. Заявява, че въз основа на така сключения договор за покупко-продажба е отделил и подготвил всички закупени от ответника стоки, за което е изготвен нарочен лист за пакетиране от 01.08.2018 г. по поръчка **** които е доставил на уговореното място, но въпреки това ответникът не ги е потърсил в продължение на близо 2 години. Сочи, че за посочения период от време съхранява отделените за целта стоки в собствените си складови помещения на уговореното място за предаването им на ответника по сключения между тях договор за покупкопродажба, отправяйки многократни покани до него за получаването им, а именно: на 13.09.2019 г., на 11.12.2019 г. и на 30.06.2020 г., на които той не е откликнал, поради което стоките продължават да заемат склада му, натоварявайки го с разноски за съхранението им, равняващи се на средния пазарен наем за ползване на заетата от тях складова площ от 33 кв. м. за периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2020 г. в общ размер на 31 919,04 лв., от която претендира сумата от 5 760 лв. под формата на частичен иск. Претендира и разноски.
Ответникът ****“ (****) оспорва иска по основание и размер. Оспорва сключването на 1 договор с твърдяния предмет. Счита, че се претендира обезщетение за съхранение на стоки с изтекъл срок на годност, позовавайки се на списък от 15.10.2020 г. и протокол за констатиране на изтекъл срок на годност. Оспорва да е получавал покана, с която ищецът го подканя да получи поръчаните стоки съгласно проформа фактура от 01.08.2018 г. Допълва, че крайната точка на изпълнение на договора е гр. **** **********а не гр. Етрополе, България, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В изпълнение на указанията по реда на чл. 185 ГПК от страна на ищеца е представено потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г., обективиращо процесния договор за покупко-продажба на стоки, както и лист за пакетиране на стоки по същата поръчка.
Представена е още покана от 30.06.2020 г., с която ответникът „****“ е поканен да вземе поръчаните стоки съгласно проформа фактура № 104661/01.08.20218 г. и доставени от ***, намиращи се на територията на гр. Етрополе, както и да му заплати дължимата сума за тяхното съхранение за периода от 01.08.2018 г. до 29.06.2020 г. в размер на 14 960 евро.
От списък от 15.10.2020 г. се установява крайният срок на годност на продуктите, предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в потвърждение на поръчка № EXP104661/01.08.2018 г.
Видно от изисканото и приобщено по делото определение № 110/15.09.2020 г. по гр. дело № 267/2020 г. по описа на РС – Етрополе, поправено с определение № 121/19.10.2020 г., на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД процесните стоки, чийто срок на годност не е изтекъл, са определени за пазене в склад на ****, находящ се в ****.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение по съдебнооценителната експертиза се установява, че средният пазарен наем за ползване на 1 кв. м. складова площ в гр. Етрополе възлиза на 5,77 лв., или общо за 33 кв. м. същата се равнява на 4 344 лв., начислена за периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2020 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: търговско правоотношение между страните по силата на процесния договор за покупко-продажба на стоки, обективиран в потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г., с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията си по него чрез предаване на стоките на уговореното място за доставка; поставяне на ответника в забава относно изпълнение на задължението по тяхното приемане; размера на вземането.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по договора, както и плащане на претендираната сума в случай, че твърди това.
В случая, с оглед данните, удостоверени в представеното потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г. и нарочен лист за пакетиране от 01.08.2018 г. по същата поръчка съдът приема за доказано сключването на процесния договор за покупко-продажба на стоки с твърдяното съдържание. Нещо повече, конклудентно признание в този смисъл следва и от данните по делото за предприети от ответника съдебни действия пред съдебна юрисдикция в Испания за връщане на авансово платени суми по същия този договор за покупкопродажба на стоки, като предвид изричното отбелязване в графа „място на доставка“ – франко превозвача съдът приема, че мястото на доставка на стоките е складът на ищеца в ****.
2
На следващо място, с оглед приетото в цитираното определение № 110/15.09.2020 г. по гр. дело № 267/2020 г. по описа на РС – Етрополе, поправено с определение № 121/19.10.2020 г., следва да се приеме, че моментното фактическо местоположение на стоките съвпада с уговореното място на доставяне, а именно: складът на ищеца в ****.
В същото време по делото не се установява, че процесната покана от 30.06.2020 г., с която ищецът приканва ответника да вземе поръчаните стоки, съгласно проформа фактура № 104661/01.08.20218 г. е достигнала до своя адресат, поради което не може да се направи извод, че последният е изпаднал в забава, тъй като до него не е достигнала информация относно мястото, от което следва да получи процесните стоки. В случая, въпреки предоставената му възможност в открито съдебно заседание на 14.11.2024 г. ищецът не е ангажирал доказателства относно връчването на ответника на поканата, на която се позовава, като видно е, че той не е сторил това в никое от последващите проведени открити съдебни заседания – на 07.02.2025 г. и на 27.03.2025 г., в които не е изпратил свой процесуален представител. Нещо повече, по делото не се установява и реалното извършване на твърдяния разход, чиято парична равностойност се претендира, тъй като не се ангажират доказателства относно извършването на конкретни разходи за съхранение на процесните стоките, заемащи складовата му площ. В случая, не се установява и сключването на неформален договор за влог, имащ за предмет приемане за съхранение на стоките от ищеца, срещу поемане от ответника на задължението за заплащане на съответното месечно възнаграждение от 1 329,96 лв., както се поддържа с подадена от него молба от 27.03.2025 г., докладвана в открито съдебно заседание от същата дата.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024 г. (л. 92 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка. Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът счете за основателно, поради което намали същото до размера от 1 500 лв., който счете, че съответства на обема на извършената дейност, материалния интерес и сложността на делото, както и неговата продължителност. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** срещу „****“ (****) с рег. № ****** ДДС № ES****** със седалище и адрес на управление в Кралство *******************осъдителен иск с правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 760 лв. (като част от общо вземане в размер на 31 919,04 лв.), представляваща паричната равностойност на понесените от ищеца разходи в резултат на забавата на ответника, равняващи се на сторените такива за съхранение на стоките, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г., равняващи се на средния пазарен наем за ползване на заетата от тях площ от 33 кв. м. за съхранението им в склада му в гр. Етрополе, за периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2020 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на 3
„****“ (****) с рег. № ****** ДДС № ES****** със седалище и адрес на управление в Кралство ******************, ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4