Разпореждане № 2068 от 23.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2068 гр. Кюстендил, 23.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100829 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 2197,95 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г.; 1154,02 евро – договорна възнаградителна лихва по същия договор за кредит за периода от 15.04.2024 г. до 31.07.2025 г.; 810,43 евро – законна лихва за забава за периода от 15.04.2024 г. до 05.03.2026 г.; законната лихва за забава върху главницата от 06.03.2026 г. до окончателното изплащане.

След като се запозна със заявлението, съдът намира следното:

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит, по силата на който заявителят е предоставил на длъжника сумата от 5000 лв.

Закупени са и два пакета застраховки на цена 1673,64 лв., съответно 359,65 лв. като тази сума е прибавени към главницата, видно от числото в графата „общ размер на кредита“: 6673,64 лв. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,43 %. Уговорено е сумата по кредита да бъде върната на месечни вноски.

Несъмнено представеният договор е потребителски, тъй като кредитополучателят е физическо лице, за което няма данни да действа в кръга на търговска дейност. За този кредит приложим е Законът за потребителския кредит.

С разпореждане от 09.03.2026 г. съдът е изискал информация от заявителя да посочи дали в претендираната главница се включва част от застрахователната премия, уговорена в договора; дали застрахователната 1 премия по договора се включва в годишния процент на разходите; дали върху застрахователната премия е начислявана възнаградителна лихва; дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по кредита, респективно каква част.

С молба от 16.03.2026 г. заявителят е посочил, че застраховката се включва и главницата по договора за застраховка, както и че длъжникът е извършил плащания по договора в размер на 1452,58 евро.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.

№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Отделно от посоченото договорът е недействителен и поради неточно посочване на размера на ГПР. В него е следвало да бъдат включени и застрахователните премии. Аргументите за това са следните:

Според чл. 19 от договора за кредит при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително за сключване на самия договор.

Към заявлението е приложена Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за 2 кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International. В декларацията е разяснено, че застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ се предлага съгласно застрахователен договор за застрахователни програми „Защита на кредита“, „Защита на 66+“ и „Защита на сметките“ № 1/2019 г., сключен между застрахователите „Кардиф животозастраховане, Клон България“, „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, от една страна, и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, като застраховащ. Записано е, че застраховката се предлага чрез „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в качеството на застрахователен посредник.

Според чл. 7.2.3 от договора за кредит кредиторът има право да превежда частта от сумата за застраховка по сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник. Тук възниква логичният въпрос: ако според декларацията „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е застрахователният посредник, тогава може ли дружеството да задържи премията за себе си? Ясно е, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД заплаща застрахователна премия на застрахователите, но дали те са в същия размер като събираните от потребителя? Отговорът се съдържа в стр. 3 от декларацията, където е записано, че застрахователният агент „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД действа срещу комисионна, която е включена в застрахователната премия. Тоест, банката събира от потребителя сума, която включва не само застрахователната премия, но и комисионна – възнаграждение за осъществяваната от себе си дейност по застрахователно посредничество. Колко е размерът на комисионната не е ясно, както впрочем не е ясно и колко се заплаща на застрахователя за застраховката. В представената към заявлението брошура от „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ е записано, че застраховката за „Защита на кредита“ се изчислява като процент от първоначалната сума на кредита, умножена по продължителността му в месеци, а за „Защита на сметките“ – като фиксирана сума, умножена по продължителността на кредита в месеци. Информация за процента и фиксираната сума обаче липсва в брошурата и другите документи по делото.

Подходът на заявителя да нарича всички разходи по кредита „главница“ и да си мисли, че е решил проблемите си, едва ли може да намери подкрепа.

Сумата за застрахователни премии не съставляват главница. Същите следва да се отнесат към ГПР, тъй като са разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, който оскъпява кредита. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г.

III г. о. Застрахователната премия по полици, сключени едновременно с договора за кредит, представляват разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, дори и да не са задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия. При отговора на четвърти въпрос в Решение на СЕС по дело С-377/2014 г. (т. 91) се приема, че член 3, буква „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I 3 от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В мотивите се посочва, че след като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 85 от решението). Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи свързани с кредита. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (т. 87 от решението). Именно това прави „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД –не предоставя на потребителя целият размер на кредита, а превежда част от сумата на застраховател, друга част задържа за себе си, и предоставя на потребителя чистата стойност на кредита. След това иска потребителят да върне както чистата стойност на кредита, така и другите разходи. За средния потребител размерът на ГПР изглежда нисък, но всъщност не е, което му пречи да прецени да вземе информирано решение дали да се обвърже с договора и да го сравни с други предложения на пазара, каквато е целта на ГПР.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на застрахователната премия в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за 4 недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид всичко изложено на заявителя се полага само чистата стойност на кредита. От нея следва да се приспаднат извършените от потребителя плащания. Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Следователно в случая от 2556,46 евро (5000 лв.) следва да се приспаднат 1452,58 евро. Остават дължими 1103,88 евро. Следва да се присъди законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 06.03.2026 г., до окончателното изплащане. Всички останали претендирани вземания следва да се отхвърлят.