Определение № 220 от 22.11.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Шумен, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20223600200382 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.243 ал.5 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от П. С. А. от с.Златар чрез пълномощника и адв.Н.

С. от АК – Търговище против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2022г. на Окръжна прокуратура – гр.Шумен по ДП № 29/2022г. на ОДМВР - Шумен, преписка вх.№ 500/2022г. по описа на ШОП, водено за престъпление по чл.249 ал.1 от НК. Жалбоподателите изразяват недоволство от постановлението, което намират за незаконосъобразно и необосновано. Считат за неправилен извода на прокурора, че в случая липсва извършено престъпление от общ характер. Излагат, че пострадалата А. е предала своите банкови карти на С. М. И., като са били изискани от нея за погасяване на покупки от магазина и че не било установено какви точно суми са и изтеглени, а в кредитната и карта имало над 4000лв. Сочат, че имало свидетели, които видели сина на И. да тегли суми. По отношение на изготвената СМЕ и заключението му, че пострадалата страда от органично разстройство на личността възникнало като последица от мозъчно-съдови промени, молят да бъде извършена нова експертиза със задача да отговори дали здравословното състояние на свидетелката позволява правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания. Молят да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, които щели да докажат как и за какво са били поискани банковите карти от А. и кой бил теглил суми от тях. Молят да бъде отменено обжалваното постановление и да продължат следствените действия.

Жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК от упълномощен за обжалването на постановлението на ШОП процесуален представител на А., по чието оплакване е образувано производството, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното постановление взе предвид следното: От материалите по ДП №29/2022г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, преписка вх. № 500/2022г. на ОП - гр.Шумен, се установява, че то е образувано на 10.03.2022г. за това, че 1 през периода 2016г. - 2020 г. в гр.Шумен, е използван платежен инструмент без съгласието на титуляря - П. С. А., като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1 от НК. По време на разследването са били събрани свидетелски показания от лицата, имащи информация относно твърденията на П. С. А., че през 2017г. е дала на С. М. И. от с.Златар, заедно с ПИН-кодовете двете си банкови карти, по едната от които била превеждана пенсията й, а по другата имало налични пари от теглен кредит, с цел И. да тегли парични суми от тях и да погасява задълженията на А., в стопанисвания от семейството на И. смесен хранителен магазин. Били изискани и извлечения от банковите сметки на пострадалата в „Банка ДСК“ АД, от които твърдяла, че има теглени суми и в които се съдържа информация за извършени тегления и транзакции през процесния инкриминиран период. Соглед данните за психично страдание у жалбоподателката А., съдържащи се в свидетелските показания била назначена съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която потвърдила данните.

Във фазата на действия на прокурора след завършване на разследването наблюдаващият прокурор от ШОП обсъдил подробно събраните в хода на досъдебното производство доказателства и преценил, че въпреки положените усилия от разследващият орган за събиране на годни доказателства за съставомерност по НК на процесните деяния предмет на настоящото разследване, по делото такива липсват. В постановлението е посочено, че прокурорът преценява като нелогични свидетелските показания на А., защото за двегодишен период се е лишила от използването на банковите си карти, предоставяйки ги на трети лица и поради наличната медицинска документация, сочеща, че А. е лекувана в специализирано медицинско заведение за психично заболяване. Акцентира, че заради психическото и Ф. състояние на свид. П. С. А. се е породило основателно съмнение относно способността й правилно да възприема фактите, които имат значение по делото, и да дава достоверни показания и затова била назначена съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, която да отговори дали здравословното състояние на П. С. А. позволява правилно възприемане на фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания.

Прокурорът е посочил, че според П. А. двете банкови картите били задържани от С. И. до 2019г., като тя не знаела какви точно суми били теглени от сметките й, но предполагала, че са в значителен размер надвишаващ дължимото от нея, тъй като разбрала, че от нейно име през 2013г. бил изтеглен от „Банка ДСК“ АД кредит от около 4000 лв.

Прокурорът е посочил, че възприема изводите на експертното заключение, от което било установено, че освидетелстваната П. С. А. страда от органично разстройство на личността, възникнало като последица от мозъчно-съдови промени. При освидетелстването то се проявило с промени в емоционалната сфера, ограничение на познавателните процеси, нарушения на вниманието, интелектуално- мнестичен спад, социално оттегляне, редуциране на желанията и интересите до задоволяване на собствените елементарни потребности, огрубяване на личностовите черти, подтикова улесненост и 2 нарушен самоконтрол. Органичното разстройство на личността, засягало всички психични сфери, включващо неспособност за адекватна оценка на факти и обстоятелства от реалността, поради което осв.А. няма годност правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания.

Описаното психично състояние създава патологични предпоставки за съществено изкривяване и видоизменяне на постъпващата информация, разстройва нейната обработка и предаване. Поради това осв.А. била възпрепятствана да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, имащи значение за делото, както и да ги запаметява и възпроизвежда по достоверен начин. Диагностицираните интелектуално-паметови и когнитивни промени правели П. С. А. негодна за участие в наказателното производство в качеството на свидетел и пострадал.

Наблюдаващият прокурор е приел, че от фактическа страна безспорно се установява единствено: че в даден период от време П. А. действително е предоставила банковите си карти на свид.С. И.; че А. е давала на трети лица да теглят от картата и с нейно съгласие и да и дават парите за задоволяване на нейни нужди, както и че тя е теглила лично на каса в клон на „Банка ДСК“ суми от сметките си. Прокурорът е акцентирал, че дори твърдения период в който се е случило това твърдяно теглене без нейно съгласие бил спорен между 20 дни до 2 години, както и обстоятелството дали картите били оставени със записани ПИН кодове. Намира, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин от кого, кога и къде са били използвани картите са без съгласието на титуляря.

Затова наблюдаващият прокурор като съобразил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, преценил, че въпреки положените усилия при разследването, не са събрани годни доказателства за съставомерност по НК на процесните деяния предмет на настоящото разследване и затова с постановление от 19.10.2022г. на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателно производство по досъдебно производство № 29/2022г. по описа на ОДМВР - Шумен, преписка вх.№ 500/2022г. по описа на ШОП, водено за престъпление по чл.249 ал.1 от НК.

Както установената фактическа обстановка, така и правния извод на прокурора следва да се споделят. При така установеното от фактическа страна наблюдаващият прокурор от ШОП, преценил, че за да е осъществено от обективна страна престъпление по чл.249, ал.1 от НК е необходимо без съгласието на титуляря да е бил използван платежен инструмент или данни от такъв, докато в процесния случай са наЛ. данни, че П. А. доброволно е предоставяла банковите си карти на различни лица, за да й изтеглят определени парични суми от тях за задоволяване на собствените й нужди.

Този извод на прокурора следва да се сподели, защото се установява от гласните доказателства. Освен това видно от разпечатките от „Банка ДСК“, многократно тегленето се е извършвало на каса в клон на „Банка ДСК“, което означава, че А. лично е изтеглила сумата. Независимо от дългия период на справката от банката, не е видно в нея да е постъпвала нито сума от 4000лв., нито сума от 10000лв., за каквито А. противоречиво сочи в показанията си, че 3 са теглени от друго Л. от твърдените от нея за изтеглени кредити. Постъпвали са суми от пенсията и, социални интеграционни добавки и еднократно сума от 1454,07 лв. като застрахователно обезщетение на 05.06.2018г.. В разпитите на кредитния инспектор свид.С. З. К. /л.80/ и мениджъра на банка ДСК свид.

Д. С. А. /л.81/ са наЛ. данни, че и двете познават като клиент П. А., че свид.С.

К. я е съветвала и подпомогнала изготвянето на документи по искане за кредит от 4150лв за срок от 20 месеца, като е обяснила подробно и процедурата по погасяването, както и че задължително прави проверка, дали Л.то е имало други кредити за погасяване и ако има такива ги посочва за рефинансиране, а свид.Д. А. при предявяване на договора за потребление от дата 12.11.2013г. по време на разпита й, е заявила, че по това време е имало промоционални условия за пенсионери за максимален размер на кредитите до 10000лв., че след кредитния инспектор е извършила проверка според правилата на банката, подписала е договора и го е потвърдила в системата, като е обяснила на клиентите, условията на договора - сумата на кредита, срока за погасяване и начина на погасяване, както и ако има кредити за рефинансиране, каква сума ще получат в брой. Заявила е “В случая след като се запознах с договора аз виждам, че съм отбелязала това на екземпляра на клиентите – „1280“ и този договор съм предала на клиентите. В случая след като са били установени други задължения – рефинансиране, клиента ще получи сумата от 1280лв., чисто от договорения кредит в размер на 4150лв“. – Т.е. наЛ. са данни по делото, че А. е кандидатствала за кредит от 10000лв, но той не и е бил отпуснат – това е безспорно установено по делото както от разпитите на нейните роднини, така и на банковите служители.

Отпуснатият и кредит е бил в размер на 4150лв и договора е подписан на такава стойност, но от тази сума реално П. А. е получила 1280лв., тъй като са били приспаднати от банката такса искане и такса одобрение по новия кредит и сумата за рефинасиране на предходен кредит по необслужвана от А. кредитна карта. Предвид обсъждането и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза по отношение на А., съдът намира за обяснима със заболяването й вероятност, че П. А. не е разбрала каква сума действително е получила по подписаните от нея документи за кредит от ДСК.

Освен това кредита е от 12.11.2013г., а видно от разпечатките в началото им при посочване на салдото за 2014г. – такава сума няма. Затова е съответен на събраните по ДП материали и извода на прокурора, че при установената негодност на П. С. А. да участва в наказателното производство в качеството на свидетел и пострадал, не е възможно да бъде изяснено безспорно, дали процесните транзакции от АТМ устройства са извършвани от трети лица и давала ли е тя разрешение да бъдат изтеглени парични суми от банковата й сметка посредством процесните банкови карти.

По делото са разпитани множество свидетели – разпитани са собственика на магазина в който се твърди, че е оставила картите си – свид.С.

И., продавача в магазина свид.Д. А. и съпруга и А. А., който е и син на собственичката. От техните показания се установява, че за около месец картите са оставени доброволно от П. А. без да са ги искали и че свид.А. не е теглил от тях, без нейно съгласие, а само е правил справки в нейно 4 присъствие. Този период съвпада с получаването на застрахователно обезщетение през 2018г., и е доста отдалечен от 12.11.2013г., когато е изтеглен кредита. Разпитани са дъщерята на А. - Р. Г. и зет й А. Г., които са били с нея и покойния и съпруг за тегленето на заем от ДСК в размер на 10000лв., когато им е бил отказан, поради липса на поръчители; разпитани са кредитната инспекторка и мениджъра на банковия клон. Т.е. всички лица, които биха могли да имат преки впечатления за твърдените от А. факти на ползване на картата и бъз нейно съгласие са разпитани, но такова не се установява. Независимо от извършваните оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на други свидетели в хода на разследването не са установени други с преки впечатления и това се потвърждава от разпита на свидетелите поделото. Няма данни други лица да са присъствали когато А. е оставила картите си в магазина, които да спомогнат за изясняване на фактическата обстановка по делото. т.е. органите на ДП са направили всичко възможно да намерят и други свидетели, но не са открили такива. Затова и искането в жалбата да се разпитат при режим на довеждане пред съда, лица които щели да докажат как и за какво са поискани двете банкови карти, съдът намира за голословно и неаргументирано. Освен това следва изрично да се посочи, че НПК на РБ не предвижда открито съдебно заседание със събиране на доказателства в производството по чл.243 от НПК. Съобразно чл.243 ал.5 от НПК съдът осъществява контролна си функция по отношение на постановленията за прекратяване в закрито заседание. Предмет на съдебния контрол в производството по чл. 243 ал. 5 и сл. от НПК е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като се държи сметка и за конституционно установените му правомощия да предприеме или да откаже наказателно преследване. В производството по чл. 243 ал. 6 от НПК съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. В тази своя преценка прокурорът се ползва с автономност, която не подлежи на съдебен контрол и попада извън предметните предели на произнасянето по чл. 243 от НПК. Съдът е обвързан с фактическите положения установени от прокурора и за съда не е наЛ. процесуална възможност да възприема нови фактически положения. Съдът не може да измества прокурора в преценката му за наличие на основания за водене на разследване по отношение на конкретни лица и деяния и съответно относно тяхната правилна правна квалификация.