Решение № 130 от 30.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря М. Н. Апостолова и в присъствието на прокурора Иван Перпелов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600520 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на С. окръжен съд е признал подсъдимия И.

Д. Д. за виновен в това, че на 18.10.2021г. в гр. С., причинил на Ж. М. Г. с ЕГН **********- смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 21.09.2021г. в гр. С., в условията на опасен рецидив и на основание чл.124, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.128, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК го осъдил на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът приспаднал предварителното задъържане на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и с претенция за изменение на присъдата и намаляване на размера му. Според защитата съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите обстоятелства катоповедението 1 на пострадалия и самопризнанието на фактите от подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбата. С оглед предишните осъждания на подсъдимия намира наказанието за справедливо отмерено.

Цитира конкретна практика на ВКС /р. № 250/18.01.2019г. по н.д. № 915/18г. на Второ н.о. на ВКС/, която подлага на сериозна критика и предлага настоящият състав да има предвид, че ВКС съвсем произволно е променил телесната повреда от тежка в средна и това е направено с един, два израза в мотивната част на решението, поради което в крайна сметка това решение не съответства на обективните данни по делото.

Повереникът на частните обвинители предлага жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че фактите са правилно установени и присъдата е обоснована и законосъобразна. Изразява становище, че причинената тежка черепно – мозъчна травма, която е довела до смъртта на пострадалия е причинена именно от нанесените му два юмручни удара и вследствие падането и контакта с терена.

Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Акцентира върху действията на подсъдимия, с които същият е съдействал за разкриване на обективната истина. Навежда доводи за оказана помощ на пострадалия след деянието. Изразява несъгласие със становището на прокурора, че след като още от началото на процеса подсъдимият не е признал вината си и не е давал обяснения това е отегчаващо отговорността обстоятелство, като намира това му поведение за елемент от правото му на защита.

Подсъдимият изказва съжаление и моли за намаляване на наказанието му.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фаактическа обстановка:

Подсъдимият И. Д. Д. бил осъждан многократно.

Пострадалият Ж. М. Г. живеел в апартамент в гр. С., на адрес: бул.“С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. В апартамента често отсядала приятелката му св.С. Р.

И., с която системно употребявали големи количества алкохол. Поради 2 честите запои, които си организирали, за по-голяма сигурност пострадалият държал банковата си карта и парите си в апартамента на майка си св.П. М. Г., на адрес гр. С., бул.“Ц. С. В.“ № **.

На 20.09.2021г., около 14:00-15:00ч. пострадалия и св.С. И.а започнали да пият водка, първо в нейния дом, после се преместили в дома на пострадалия на бул.“С.“ № *. Малко след 22:00ч. пострадалият предложил да излязат навън и да пият бира, но св.С. И.а не пожелала, поради което пострадалият тръгнал сам.

След излизането си от Затвора подсъдимия И. Д. Д. пребивавал в къща в гр. С., на адрес: ул.“З.“ № * и поддържал интимни отношения със св.С. Д. П., която живеела в гр. С., на ул.“Б. Ж.“ № **, ап. **. Двамата системно употребявали големи количества алкохол.

На 20.09.2021г. св. С. П. била на гости у подсъдимия, където пили алкохол. Около 23:00ч. двамата излезли да си купят още алкохол. Докато обикаляли центъра на гр. С. да търсят отворен магазин срещнали пострадалия Ж. Г., който също търсел магазин да си купи алкохол. Подсъдимият и пострадалият се познавали бегло по повод проститутки, които подсъдимия „охранявал“ и на които пострадалият бил клиент. Веднъж преди две години били пили заедно, в дома на пострадалия. Подсъдимият И. Д. Д. смятал, че пострадалия се казва И. и го наричал с това име. След като се срещнали случайно, пострадалия Ж. Г. предложил да ги почерпи и тримата отишли в апартамента на св. С. П., като пострадалия купил една бутилка водка и една бутилка безалкохолно от магазин „С.“, находящ се в близост до дома й. Там изпили половината водка и малко преди 02:00ч. /вече на 21.09.2022г./ пострадалия предложил да продължат пиенето в неговия апартамент. Взели остатъка от водката и безалкохолното и с такси се придвижили до дома на пострадалия, където се намирала св.С. И.а.

Четиримата продължили да пият. След пристигането им, подсъдимия И.

Д. Д. си съблякъл ризата, поради жегата и я хвърлил на пода. Цялото тяло и ръцете му били в татуировки, които плътно го покривали, все едно е облечен с плътно прилепнала дреха, която е като „втора кожа“. Около 02:30ч. пострадалия установил, че няма пари вкъщи, а цигарите му били свършили и се обадил в 02:31ч. на „** такси“, за да отиде при майка си и да си вземе пари /т.1, л.40 от ДП/. На повикването се отзовал таксиметровия шофьор св. В. В., 3 на когото пострадалия дал адреса на майка си, където таксито трябвало да го изчака и после да го върне обратно до дома му на бул.“С.“ № *.

Пострадалият Ж. Г. се качил в апартамента на майка си, която му дала 80лв. от неговите пари и се върнал в таксито, като поискал да отидат до магазин, за да си купи цигари и нещо за ядене. Тъй като магазинът бил затворен, св.В. предложил да минат през бензиностанция ** на бул.“С.“, която им била на път.

В 02:42ч. спрели пред бензиностанцията, пострадалия влязъл вътре и си купил цигари и закуска, след което напуснали бензиностанцията в 02:47ч.

/т.2,л.92/. Свидетелят В. В. оставил пострадалия пред входа на дома му, разплатили се, дори му подал през прозореца на колата забравената закуска и потеглил.

По същото време приятелката на подсъдимия - св. С. П. напуснала апартамента на пострадалия Ж. Г. и излизайки от входа на блока, се срещнала с пострадалия. Последният започнал да я прегръща и да й отправя покани за секс. Докато св. С. П. се опитвала да се измъкне, от входа излязъл подсъдимия И. Д. Д.. Виждайки как пострадалия Ж. Г. се опитва да прегръща св.П., подсъдимия И. Д. се вбесил и се хвърлил към него с викове. Стигайки до него, подсъдимия нанесъл с двата си юмрука няколко силни удара в областта на лицето на пострадалия, който паднал като отсечен с цялата си тежест на циментовата площадка до входа и останал неподвижен. В ядът си подсъдимия се надвесил над него и му ударил два-три шамара по лицето, за да провокира реакция, но пострадалия не реагирал и не издал звук. Разгневен от липсата на съпротива, подсъдимия хванал пострадалия за ръцете и го дръпнал два-три пъти, за да го вдигне, но пострадалия продължавал да не реагира и да пада безмълвно назад в/у площадката, удряйки си главата.

Подсъдимият И. Д. се отказал да продължава саморазправата с пострадалия Ж. Г. и тръгнал да настигне св. С. П., след което се прибрали в нейния апартамент и повече не С.интересовал какво се е случило с пострадалия, когото оставил в напълно безпомощно състояние на земята.

По случайност последните действия на подсъдимия били забелязани от св.Т. К., живуща в блок от другата страна на бул.“С.“. След като видяла, че пострадалия Ж. Г. продължава да лежи на площадката неподвижно, все едно е дълбоко заспал или в безсъзнание, в 03:28ч. тя се обадила на телефон №112 4

/т.1, л.71/.

Пристигналият екип на ЦСМП транспортирал пострадалия Ж. Г. до УМБАЛ „**” - С., където бил приет за лечение в тежко критично общо състояние, в кома, с приемна диагноза: **“. По спешност на 21.09.2021г. била извършена оперативна интервенция: остеопластична трепанация на черепа по повод черепно-мозъчната травма.

Съгласно съдебно-медицинска експертиза №**г. /т.1, л.46/ в резултат на нанесените от подсъдимия юмручни удари в областта на лицето и последващо падане в/у терена пострадалия Ж. Г. е получил на 21.09.2021г. следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в извън-черепен хематом в дясна теменна област на главата, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с компресия на мозъка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, оток на мозъка, мозъчна кома.

Гореописаната черепно-мозъчна травма осъществява медикобиологичния квалифициращ признак „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ и представлявала тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Независимо от приложеното лечение състоянието на пострадалия Ж. Г. продължило да се влошава и на 18.10.2021г. настъпил летален изход.

Съгласно тройна съдебно-медицинска експертиза № **г. /т.1,л.54/ причината за смъртта на Ж. М. Г. е тежката черепно- мозъчна травма, получена на 21.09.2021г. Налице е пряка причинно- следствена връзка м/у травматичните увреждания, получени на 21.09.2021г. и настъпилия смъртен изход на 18.10.2021г.

Съдът е намерил, че описаната по-горе и инкорпорирана изцяло в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени доказателства.

Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното 5 производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт, както и, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства и от тях релевантните за предмета на доказване факти са установени.

По правото.

При тази, приета за установена и неоспорена от страните фактология първата инстанция е намерила, че подсъдимият И. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.124, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.128, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК, като на 18.10.2021г. в гр. С. при условията на опасен рецидив причинил по непредпазливост смъртта на Ж. М. Г., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда.

Така сторения правен извод не може да бъде споделен.

Вън от вниманието на първата инстанция е останало известното в доктрината и трайно възприето в съдебната практика становище, че причиняването на смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда съставлява специфичен състав на убийство при смесена форма на вината, който е усложнен, понеже съчетава умисъл към по-близкия резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към по-далечния такъв /смъртта на пострадалия/ и при реализиране на този престъпен състав едновременно е дадено различно психическо отношение на дееца към различни последици от деянието.

Изпълнителното деяние в този случай обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като резултатът от деянието е усложнен основният такъв е причиняване на телесна повреда /квалифицирана съобразно разпоредбите на НК/ и допълнителен, по-отдалечен престъпен състав смъртта на пострадалия, като е необходимо наличие на причинна връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат. Тази връзка обаче е опосредена от междинен резултат - телесна повреда.