Решение № 1348 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Силвия Люб. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330116533 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. И. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Н. от АК - Пловдив, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която е предявен иск за осъждане на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на ищеца Ц. И. Р. сумата в размер на 51,26 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, уговорена в Договор за кредит № ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът Ц. Р. и ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД са сключили онлайн Договор за кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 200,00 лв. за срок от 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема от 40,97 % и годишен процент на разходите от 49,60 %. Крайният срок за погасяване на заема бил 24.07.2023 г. Между страните било договорено, че кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 51,26 лв. Общата дължима сума по Договора била в размер на 257,99 лв. Ищецът Ц. Р. усвоила изцяло 1 заемния ресурс. Същата изплатила изцяло задълженията си по процесния Договор за кредит, в т.ч. и сумата в размер на 51,26 лв. – такса за бързо разглеждане на кредита, независимо, че не дължала плащане за тази такса. В тази връзка ищецът излага доводи за нищожност на клаузата за такса „Бързо разглеждане“ на кредита. Твърди, че така предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ГПК, противоречаща на принципа на добрите нрави, с нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се нарушава нормата на чл. 10а от ЗПК. Процесната клауза от Договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане“ не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Същата била договорена във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПК. Таксата „Бързо разглеждане“ на кредита не била включена в посочения в Договора за кредит ГПР, поради което ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията да бъде посочен точния размер на ГПР договорът за потребителски кредит, като недействителен, не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, в който намира предявения иск за неоснователен. Ответникът признава, че на 24.06.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 200,00 лв. Кредитът бил за срок от 30 дни. Начислени по Договора били сумата в размер на 6,73 лева – договорна лихва и сумата в размер на 51,26 лева – такса за бързо разглеждане. Така общият размер на кредита, който кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата бил в размер на 257,99 лв. Твърди, че заявената и отпусната сума по процесния Договор била преведена от „Вивус.БГ“ ЕООД на Ц. И. Р. на 24.06.2023 г. по банкова сметка с IBAN:***. Посочва, че на 24.07.2023 г. ищецът Ц. Р. е погасила задължението по процесния Договор за кредит № ***, като е заплатила сумата в размер на 257,99 лв., осчетоводена като пълно погасяване на кредита и разпределена по пера, както следва: 200,00 лв. – главница, 6,73 лв. – договорна лихва и 51,26 лв. – такса за използвана 2 допълнителна услуга „Бързо разглеждане“. Твърди, че процесният Договор за кредит е изцяло съобразен с нормите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа, че предоставената допълнителна незадължителна услуга – „Бързо разглеждане“ на кредита, която ищецът изрично е заявил и заплатил съответства на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че клаузата от Договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Навежда съображения, че в процесния Договор е посочен действителния размер на разходите по кредита, който бил известен на ищеца още с преддоговорната информация. Сочи, че таксата „Бързо разглеждане“ не е част от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР.

В открито съдебно заседание ищецът Ц. Р., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа предявения иск и моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 51,26 лв. като такса за бързо разглеждане по процесния договор за кредит, както и заявените в исковата молба обстоятелства, обуславящи нищожността на клаузата от процесния договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане“.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства, като установи, че процесната сума в размер на 51,26 лв. е заплатена на валидно правно основание - действителна клауза за бързо разглеждане по действителен договор за кредит.

3

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ищеца Ц. И. Р. и ответника „Вивус.БГ“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 200,00 лв. за срок от 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема от 40,97 % и годишен процент на разходите от 49,60 %; че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс; че в Договор за кредит № *** е уговорена клауза за заплащане на такса „Бързо разглеждане“ на кредита в размер на 51,26 лв.; че на 24.07.2023 г. ищецът е погасил изцяло задължението си по процесния Договор за кредит, като е заплатил по кредита сумата в общ размер на 257,99 лв., с която са погасени 200,00 лв. – главница, 6,73 лв. – договорна лихва и 51,26 лв. – такса за използвана допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ по кредита.

Сключването на процесния договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за кредит № *** (Договора), видно от който между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е предоставил на ищеца Ц. И. Р. сумата от 200,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,97 % и ГПР от 49,60 %. Кредитът е отпуснат за срок от 30 дни с падежна дата 14.01.2024 г.

Съгласно клаузите на Договора кредитополучателят дължи на кредитора такса за бързо разглеждане в размер на 51,26 лв. в деня на подписване на Договора. Съгласно Общите условия на Договора за кредит таксата за бързо разглеждане гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път или на хартиен носител в офис на партньор на ответното дружество. Общият размер на всички задължения по кредита е 257,99 лв., от които: 200,00 лв. – главница, 6,73 лв. – договорна лихва и 51,26 лв. – такса за бързо разглеждане.

В отговора за исковата молба ответникът изрично признава, че на 24.07.2023 г. ищецът Ц. Р. е погасила задължението по процесния Договор за кредит № ***, като е заплатила сумата в размер на 257,99 лв., осчетоводена като пълно погасяване на кредита и разпределена по пера, както следва:

200,00 лв. – главница, 6,73 лв. – договорна лихва и 51,26 лв. – такса за използвана допълнителна услуга „Бързо разглеждане“

Не е спорно по делото, че ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е финансова 4 институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът Ц.

Р. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същият е усвоил изцяло заетата сума и е погасил всички задължения по процесния Договор за кредит (в т.ч. и таксата за бързо разглеждане от 51,26 лв.), като е заплатил по сметка на ответника сумата в размер на 257,99 лв. на 24.07.2023 г. Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съдът намира, че клаузата от процесния Договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита е нищожна.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната клауза за бързо разглеждане е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Същата е дължима за разглеждане на кредита в деня на подписване на Договора и платима с месечните вноски по кредита.

Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Следователно налице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК от ответника да събира такава такса. Със заплащането на задължението по процесната клауза за бързо разглеждане на практика се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна 5 точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Чрез заплащането на таксата за бързо разглеждане се цели единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя. Това несъмнено води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което клаузата за допълнителна услуга за бързо разглеждане в процесния Договор за кредит, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е нищожна.

Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26 ал. 1, пр.