Решение № 1335 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100514313 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 16263 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 21660/2022 г. на Софийски районен съд, 66-и състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД против „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. (частичен иск от сумата от 3035,74 лв.), представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ № 440220213015386 за нанесени имуществени вреди на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № *******, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на 05.05.2021 г. в гр. Ардино, на Републикански път III-865 Търън – Средногорци при км 30+280, по вина на водача на МПС „Ауди А5“ с рег. № К *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането.

С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника на основание сумата от 335 лв.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, 1 подадена чрез адв. Б.. Според въззивника неправилно решаващият съд е отхвърлил иска, като е приел, че виновен за процесното ПТП е застрахованият при ищцовото дружество водач. Намира, че по делото е установено, че водачът на застрахования при него автомобил само е застъпил разделителната линия и не е навлизал в лентата за насрещно движение, а в насрещната пътна лента с висока скорост се появил автомобилът, застрахован при ответника, водачът на който не осигурил безопасно странично разстояние при разминаването.

Според въззивника неправилно първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице в частта, в която експертът е посочил, че ударът е бил предотвратим, ако водачът на застрахования при ищеца автомобил е изчакал преминаването на МПС „Ауди“ и едва тогава е предприел заобикаляне на паркираните в неговата лента автомобили, тъй като от свидетелските показания ставало ясно, че водачът на „Тойота“ вече е бил започнал маневрата, когато в насрещната лента се появило МПС „Ауди“. Ето защо намира, че за водача на застрахования при него автомобил не е било възникнало задължение да изчаква насрещно движещи се автомобили.

Напротив – според въззивника именно водачът на МПС „Ауди“ е този, който е разполагал с възможност, при движение със съобразена с пътната обстановка скорост и при осигуряване на безопасна странична дистанция, да предотврати настъпване на произшествието, което ставало ясно и от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Ето защо намира, че произшествието е настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил „Ауди А5“.

В заключение посочва, че дори да се приеме, че застъпвайки разделителната линия между двете ленти водачът на МПС „Тойота“ е допринесъл за настъпилото произшествие в някаква степен, то не се установява същият да е нарушил забраната на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а от друга страна не би могла да се изключи отговорността на водача на застрахования при ответника автомобил.

Поради изложените съображения е отправена молба за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде уважена в пълния предявен размер. В условията на евентуалност моли съда в случай че приеме, че водачът на застрахования при ищец автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието, да бъде определен принос в минимален размер.

В законоустановения срок от насрещната страна „Лев Инс“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез юрк. Л.С., в който са изложени доводи за неоснователност на същата. Въззиваемият счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и съответстват на събрания доказателствен материал по делото, поради което е отправена молба до настоящата съдебна инстанция за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, 2 като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата от 100 лв. (частичен иск от 3035,74 лв.), представляваща регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за причинени щети вследствие пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 05.05.2021 г. в гр. Ардино, включваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.

Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Единственият спорен въпрос между страните пред въззивната инстанция е въпросът относно вината за настъпване на процесното ПТП.

От изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на 05.05.2021 г., около 11,25 ч., лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ******* се движи по Републикански път III-865, с посока от ул. „Шипка“ към ул. „Републиканска“ 3 и в района пред офиса на фирма „Еконт“ водачът предприема маневра за заобикаляне на паркирани от дясната му страна колона от автомобили, при която частично навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № *******. От приложената по делото схема на процесния участък, издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ е видно, че широчината на платното за движение е 7 метра, а всяка една от лентите за движение е с широчина 3,5 метра, разделени помежду си с единична непрекъсната линия.

В заключението си експертът посочва още, че ако водачът на лек автомобил „Ауди А5“ се е движил в най-дясната част на лентата си за движение, от лявата му страна до осевата линия разстоянието би било около 1,3 – 1,4 метра и ако лекият автомобил „Тойота Рав 4“ е преминал през осевата линия, без да навлиза в лентата за насрещно движение, двата автомобила биха се разминали, без да настъпи съприкосновение между тях. Според вещото лице от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“, като същият е имал възможност да предотврати настъпването му, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение. Посочва още, че водачът на лек автомобил „Ауди А5“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при разминаването си с лек автомобил „Тойота Рав 4“ се е движил максимално вдясно на своята лента за движение. По делото обаче не е установено точното местоположение на лек автомобил „Ауди А5“ в момента на настъпване на удара, а единствено, че същият се е движил в собствената си лента за движение. В случая, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не се установява и водачът на лек автомобил „Ауди А5“ да се е движил с несъобразена скорост или при неъсобразяване с пътната обстановка.

Напротив, както вече бе посочено, същият се е движил в собствената си лента за движение, в която именно е настъпил и ударът между двата автомобила. В този смисъл неоснователни са твърденията, наведени с въззивната жалба, че водачът на МПС „Ауди“ е този, който е разполагал с възможност при движение със съобразена с пътната обстановка скорост и при осигуряване на безопасна странична дистанция, да предотврати настъпване на произшествието.

Според настоящия съдебен състав за настъпването на процесното ПТП носи вина водачът на застрахования при ищеца автомобил, който в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане частично в съседна пътна лента, не е пропуснал превозното средство, което се движи по нея, а именно застрахования при ответника автомобил.

Предвид изложеното съдът намира за недоказано от страна на ищеца наличието на виновно и противоправнио поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, поради което и в негова полза не е възникнало регресно вземане. Ето защо правилно решаващият съд е отхвърлил предявения частичен иск и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 4 ответникът има право на разноски за въззивното производство, като същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 16263 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 21660/2022 г. на Софийски районен съд, 66-и състав

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ с ЕИК 121718407 да заплати на „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.