Решение № 1215 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215930 по описа за 2025 година Образувана е по жалба на И. Б. П. срещу електронен фиш /ЕФ/ № 8505221426, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, с който за нарушение на чл. 139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се релевират доводи за изтекъл давностен срок от датата на твърдяното нарушение до датата на връчване на ЕФ. Допълва се, че не е установено несъмнено авторството на деянието. Моли се за отмяна на ЕФ, както и се претендират разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа. Моли се за отмяна на ЕФ.

Претендират се разноски по предоставен договор за правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен. Писмено се обосновава тезата. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява се по адвокатско такова поради твърдяна прекомерност на същото.

1

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2022 г. в 16:01 часа от АПИ е извършена констатация за това, че за ППС лек автомобил „***“ с регистрационен номер ******** с технически допустима максимална маса 2265 в община Столична за движение по път А1 км. 0 + 472, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, установено с устройство № 20011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км. 0 + 472.

За извършено нарушение на чл. 139, ал.6 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е наложена глоба в размер на 300 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: становище от АПИ „Национално Тол управление“ ведно с приложения, снимков материал, известие за доставяне, писмо БИМ, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

По съществото на спора:

Когато съдът разглежда оспорени електронни фишове, винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В този смисъл, съдът намира следното:

Нормата на чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената 2 пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т. 1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т. 2- такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Видно от заложеното от законодателя в разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съобразно разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е закрепена законодателно санкцията за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по ЗП - глоба в размер на 300 лв.

Предвид заложеното в разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател – от 3 ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.

Административното обвинение е формулирано в електронния фиш от АПИ като констатация за това, че за ППС лек автомобил „***“ с регистрационен номер ******** с технически допустима максимална маса 2265 в община Столична за движение по път А-1 км. 0 + 472, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, установено с устройство № 20011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км. 0 + 472.

Според настоящия съдебен състав в случая е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в ЕФ. Според действащата към датата на деянието /19.03.2022 г. / редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава eлектронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал.

1 от ЗДвП /в редакцията, което е действала към датата на деянието ЕФ следва да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП , размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ е снабден с необходимите реквизити. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере административното обвинение.

По възражението относно неспазен давностен срок:

Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това касае само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Затова за електронния фиш не важат правилата, визирани в нормите на чл. 34, чл. 40 – 44, чл. 52 - 58 от ЗАНН.

Така в случая сроковете по чл. 34 от ЗАНН са без значение по отношение преценка на законосъобразността на ЕФ. В този смисъл коментираното 4 възражение на защитата е неоснователно. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство. След като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Освен това в случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено административно наказание «глоба», т. е. този казус не е в приложното поле на Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ОСК на ВАС.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителната давност за административнонаказателно преследване е три години. По аргумент от чл.

80, ал. 3 от НК давността за нарушението започва да тече от датата на неговото извършване – 19.03.2022 г. Съгласно чл. 81, ал. 2 изр. 1 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Действието по издаване на електронния фиш представлява действие по преследване на нарушителя и е от естество да прекъсне давността. Електронният фиш е издаден н а 19.03.2022 г. и е връчен на пълномощник на нарушителя на 15.09.2025 г., почти 3 г. и 6 месеца след издаването му. Така на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК административнонаказателното преследване срещу жалбоподателя за процесното нарушение следва да се приеме за погасено по давност предвид изминалия тригодишен срок от издаването на ЕФ и доколкото не се установява да са били извършвани действия, с които да е прекъсван или 5 спиран давностният срок по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ; същият е изтекъл на 19.03.2025 г.

По тези съображения процесният електронен фиш следва да се отмени, а административнонаказателното производство - прекрати. Затова съдът не намира основания за привеждане на доводи по същество.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Видно от договор за правна защита и съдействие на същия е предоставена адвокатска защита и е заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Проведени са две съдебни заседания, разпитан е един свидетел, като делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Затова съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България опредЕ.та сума от 600 лева се равнява на 306,78 евро и тази сума следва да бъде платена от въззиваемата страна.

По съображенията, приведени по-горе, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8505221426, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, с който за нарушение на чл. 139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.