Решение № 287 от 18.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Монтана, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Ц. при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. Административно наказателно дело № 20251630201025 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Наказателно производство е образувано по жалба на „АБ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, чрез пълномощника – юрисконсулт П. Ш. против Наказателно постановление № ХХХХХХ/02.09.2025г, издадено от Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в Монтана към Дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 6000.00 лева на основание чл.210в от ЗЗП във връзка с чл.68л, ал. 1 от ЗЗП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „АБ“ ЕАД, обжалва същото с оплакване за неправилно описание и несъставомерност на нарушението, като излага конкретни доводи. Предвид това, моли съда да го отмени като незаконосъобразно. В условията на алтернативност – навежда съображения за намаление на наложеното наказание в определения от закона минимум. В съдебно заседание представител не се явява, претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, постъпило е Писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, претендират се и разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

На 12.05.2025 г. длъжностни лица на КЗП в следствие на постъпила жалба, извършили проверка в търговски обект на „АБ“ ЕАД, находящ се в гр.

Монтана, бул. „ТМ“ № ХХ. При проверката бил съставен Констативен протокол № К-2771717 от 12.05.2025 г. На 30.05.2025 г. след депозирано допълнение към горепосочената жалба, служители на КЗП извършили допълнителна проверка в горепосочения търговски обект на „АБ“ ЕАД. Бил съставен Констативен протокол № К-2771733 от 30.05.2025 г.

На 05.08.2025 г. Р. П. И. – актосъставител, в присъствието на двама свидетели съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 008194 за извършено на 13.05.2025 г. в гр. Монтана нарушение на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като същият бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН, но на посочената в писмото дата не изпратил свой представител. На 18.08.2025 г. препис от акта бил връчен на представител на нарушителя, който подписал АУАН без възражения.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани възражения.

Въз основа на съставения АУАН на 02.09.2025г. административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.

На 07.05.2025г. в ТО Монтана при КЗП е постъпила жалба от потребителя Н.М.Т., съдържаща твърдения за прилагана нелоялна търговска практика от търговеца „АБ“ ЕАД. На 19.06.2023 г. към Договор № ХХХХХХХХХ е подписал анекс за мобилна услуга Unlimited Special 38 за номер ХХХХХХХХХХ за срок от 2 години. Потребителят е сключил с „АБ“ ЕАД договор за мобилни услуги за мобилен номер ХХХХХХХХХХ /Приложение № 1 към договор № ХХХХХХХХХ от 25.09.2024 г./. На 22.04.2025 г. потребителят е подал заявление за пренасяне на номер ХХХХХХХХХХ в мрежата на оператора „ЙТ“ ЕАД. Преносът е реализиран на 23.04.2025 г., като поради предсрочното прекратяване на услугата, на потребителя са начислени неустойки и са издадени фактури за възстановяване на отстъпки и неустойка в размер на 3 месечни такси.

На 20.05.2025 г. в ТО на КЗП Монтана е постъпило допълнение към жалбата, в което потребителят посочил, че на 13.05.2025 г. „АБ“ ЕАД ограничил достъпа му до услуга за друг мобилен номер на негово име, въпреки, че на 28.04.2025 г. заплатил месечната си сметка. Потребителят не бил заплатил единствено начислените неустойки по предсрочно прекратения договор за телефонен номер ХХХХХХХХХХ, пренесен в мрежата на „ЙТ“ ЕАД. Въпреки това, на 13.05.2025 г. достъпът на потребителя до услугите за мобилен номер ХХХХХХХХХХ е бил преустановен поради незаплащането в 2 срок на дължимите неустойки и допълнителни такси за отстъпки за мобилния номер, прехвърлен към мрежата на „ЙТ“, което било основание за определяне на лоша текуща кредитна оценка на потребителя.

Достъпът до услугата за мобилен номер ХХХХХХХХХХ бил възстановен на 20.05.2025 г., след като са заплатени дължимите от потребителя суми по другия договор за мобилни услуги.

В хода на извършваните проверки и от представените документи от административнонаказания, служителите на КЗП установили, че потребителят е подписал два отделни договора за две отделни услуги – на 19.06.2023 г. за мобилна гласова услуга за номер ХХХХХХХХХХ /пренесен по-късно в друга мобилна мрежа/ със срок на договора до 19.06.2025 г. и на 25.04.2024 г.

Приложение № 1 към Договор № ХХХХХХХХХ за мобилна гласова услуга за номер ХХХХХХХХХХ със срок на договора до 25.09.2026 г.

Единствено поради незаплатени неустойки и суми за отстъпки, свързани с прекратяване на договора за мобилен номер ХХХХХХХХХХ, търговецът спрял достъпа на потребителя до другата ползвана от него услуга за номер ХХХХХХХХХХ, въпреки, че по нея бил изряден платец, като се позовал на Общите условия /ОУ/.

Служителите на КЗП преценили, че никъде в ОУ не е регламентирано право на търговеца да спира предоставянето на една услуга, която потребителят заплаща редовно, при наличие на друга услуга, по която е неизряден. Разписано е в ОУ, че търговецът може да спре само предоставянето на услуга, която не е заплатена в срока за плащане по фактура.

Със съставянето на АУАН, АНО приел, че по този начин търговецът „АБ“ ЕАД е нарушил разпоредбите на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е изпълнил Заповед № 141 от 26.02.2015 г. на председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 9525/18.08.2016 г. по адм. дело № 11791/2015 г. на ВАС, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4, вр. чл.

68з, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, която по силата на чл. 68в от ЗЗП е забранена, а именно: търговецът да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор.

Въз основа на горния АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № ХХХХХХ от 02.09.2025 г., с което за нарушение на чл. 210в от ЗЗП вр. с чл. 68л, ал.1 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева.

По делото са приети редица писмени доказателства, в това число: констативни протоколи, копия на фактури, договори и приложения.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните 3 правни изводи:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество - се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено законосъобразно и не са допуснати съществени нарушения по воденото административнонаказателно производство.

Нарушението е описано с фактическите признаци от обективна страна, установени в състава на чл.68л, ал. 1 от ЗЗП. Посочени са датата, мястото и обстоятелствата на извършването му.

Съставеният АУАН е редовен, съставен в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели, на които са посочени данните и техните адреси, както и институцията и длъжността, на която работят свидетелите. В този смисъл от приложената по делото Заповед на Председателя на КЗП се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен на основание чл.

37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН със Заповед № 167ЧР/05.11.2018 година, да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от Председателя на КЗП с приложената по делото заповед № 1138/29.01.2025 година. Съгласно отразеното в АУАН, същият е връчен надлежно на представител на жалбоподателя, като в законоустановения срок не са постъпили и възражения. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на правото на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е непротиворечива, логична и в унисон с приетата фактическа обстановка.

Неоснователно е възражението, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради неправилно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Основният довод на жалбоподателя е, че спирането на услугата и за мобилен номер ХХХХХХХХХХ, не било извършено въз основа на 4 свързаността на договорите за мобилни услуги, а произтичало от правото на дружеството да извършва начални и текущи кредитни оценки на своите потребители съгласно действащите Общи условия за мобилни услуги между „АБ“ ЕАД и крайните потребители. Съдът намира, че „АБ“ ЕАД необосновано се позовава на т. 40б от Общите условия – че в зависимост от кредитната оценка на потребителя, търговецът има право да откаже или преустанови достъпа до мрежата/услугите. В случая, лошата кредитна оценка на потребителя, се дължи на наличието на задължение в размер на 225,58 лв.

/сумите по начислените неустойки и издадените фактури по договора за мобилни услуги с номера, пренесен в мрежата на „ЙТ“ ЕАД/. Вярно е, че съгласно цитираната т.40б от Общите условия, мобилният оператор има право да откаже или в случая да преустанови достъпа до услугата, в зависимост от извършена текуща кредитна оценка на абоната за ползване на услугата, с оглед преценка събираемостта на вземанията. Посочената клауза обаче визира правото на търговеца да преустанови достъпа до услугата, за която е налице просрочено плащане, но не и за други услуги, по които потребителят е коректен платец и за които между страните е налице отделно правно основание /договор/.

Въззивният съд не споделя доводите на административнонаказаното дружество, че описаната фактическата обстановка в процесното НП не отговаря на нарушение на Заповед № 141/26.02.2015 г. Приетата фактическа обстановка в НП е безспорно установена и възприета по настоящето производство, а именно, че на 13.05.2025 г. търговецът „АБ“ ЕАД е спрял достъпа до услугата за мобилен номер ХХХХХХХХХХ на потребител Н.М.Т., по договор /Приложение № 1 към Договор № ХХХХХХХХХ от 25.09.2024 г., регистриран на неговия адрес в гр. Монтана, въпреки че е заплатил месечните си задължения в посочения срок, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, във връзка с възникнал спор. По този начин дружеството жалбоподател е наложило прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя да ползва правата си по сключения договор, по който е бил изряден платец – не е имал непогасени изискуеми задължения, принуждавайки го да заплати други спорни задължения за други услуги. Посоченото поведение на търговеца относно конкретния потребител съставлява нелоялна агресивна търговска практика съгласно разпоредбите на чл. 68и, т. 4 вр. с чл. 68з, вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП и представлява неизпълнение на Заповед № 141 от 26.02.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му е забранено прилагането на нелоялна търговска практика, изразяваща се в това да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.