Решение № 1032 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500967 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 611/13.02.2023г.,постановено по гр.д.№ 9402/22г.по описа на ПдРС,8ми гр.с.e о с ъ д е н а Община ***********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,на основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплати на М. И.

Д.,ЕГН-**********, от гр.П. сумата от 2663,06лв.,представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил марка „***********“,с държавен регистрационен номер *********,настъпило на 18.02.2022г.около 13.00ч.в гр.П. по време на движението на автомобила,управляван в това време от Х. Д. Д.,по бул. „**********“ в посока Бетонния мост на кръстовището между бул.

„*************и ул. „********“,следствие счупване от основата й и падане върху автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 28.06.2022г.,до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 531,52лв.,като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3820,65лв.иска е отхвърлен; осъдена е Община П. да заплати на Х. Д. Д.,ЕГН-**********,от гр.П. сумата от 2000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,изразяващи се в стрес и тревожно разстройство,следствие претърпения инцидент на 18.02.2022г.по време на управлението на лекия автомобил марка „********“,модел „*********“,с държавен 1 регистрационен номер *********,собственост на лицето М. И. Д.,заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.02.2022г.,до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 655лв.

Решението е обжалвано от М. И. Д.,ЕГН-********** Община П. само в частта,с която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за имуществени вреди,причинени от увреждането на собствения й автомобил марка „********* в резултат на настъпилото на 18.02.2022г.падане на светофарна уредба върху автомобила,за разликата над уважения размер от 2663,06лв.до претендирания такъв от 3820,65лв,с доводи за неправилност и немотивираност.Твърди се,че претенцията за имуществени вреди следвало да се уважи в пълен размер съобразно представената по делото проформа фактура,като съдът не се съобрази с изготвената САТЕ,която неправилно определила обезщетението.Иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго,с което да уважи претенцията й в пълен размер.Претендира разноски.

Въззиваемата страна-Община **********,ЕИК-**********,чрез пълномощника си юрск.Д. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението в обжалваната му част по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира юрск.възнаграждение за въззивната инстанция.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния срок,внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първата инстанция са предявени обективно и субективно съединени искове на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД от М. И. Д.,ЕГН-********** за обезщетение за имуществени вреди и от Х. Д. Д., ЕГН-********** за обезщетение за неимуществени вреди против Община П.,които вреди са настъпили в резултат на паднала върху автомобила на първата ищца светофарна уредба на кръстовището на бул.“**********“ и ул.“********** на 18.02.22г.

Предмет на настоящото обжалване е само иска за имуществени вреди,предявен от М.

И. Д. против Община П.,за разликата над уважения до претендирания размер.

В исковата молба се твърди,че на 18.02.22г.вторият ищец при управление на лек автомобил марка „**********“,модел „***********,собственост на първия ищец,се движел по бул.“**********“ в посока Бетонния мост и на кръстовището на бул.“**********“с ул.“**********“,при движение за завой наляво в посока магазин Билла намиращата се на кръстовището светофарна уредба се отчупила от основата си и паднала върху автомобила и движещият се до него бус.В резултат на удара предната част на автомобила била силно увредена.По случая било образувано досъдебно производство № 104/22г.по описа на Първо РУ на МВР П. за престъпление по чл.216,ал.1 от НК,което било прекратено с постановление на РП П.Описаните в исковата молба повреди по автомобила се твърди да са на стойност 2

3820,65лв.,която сума била калкулирана от оторизиран автосервиз“*********“,към който се обърнал за съдействие водача на пострадалата кола.

Ответната община е оспорила исковете.

По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че ищцата М. Д. е собственик на пострадалия автомобил марка „********“,модел „*********“,рег.№ ******** .Не се спори и че към момента на инцидента той е бил управляван от нейния син,втория ищец Х. Д..

По делото е представен заверен препис от цитираното по-горе досъдебно производство,приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив от 14.04.22г.Изготвена е САТЕ с вещо лице С.М.,която е посочила като пазарна стойност на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила сумата от 2663,06лв.При обясненията си,дадени в съд.заседание вещото лице е посочило,че цената на ремонта е определило на база на данни от „*******“,в който се намират частите на официалния вносител на Тойота и ставката е направена в сервиз,различен от този на „Тойота“,като според вещото лице автомобилът може да се ремонтира във всеки сервиз в гр.П. Ищците чрез пълномощника си адв.М. са оспорили заключението,но не са поискали изготвянето на нова експертиза във връзка с оспорването.Разпитан е и един свидетел,но за обстоятелства,които не касаят иска на М. Д. за обезщетение за имуществени вреди,предмет на настоящото обжалване,поради което не се коментират от съда.

Първоинстанционният съд на практика не е изложил никакви мотиви за уважаването на исковете,не е коментирал елементите на ФС на чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД,нито дали са доказани тези елементи от събраните по делото доказателства,не е изложил мотиви и досежно размера на иска за обезщетение за имуществени вреди,а единствено за размера на иска за неимуществени вреди,при това твърде лаконични.

Доколкото обаче се обжалва единствено размера на предявения от М. И. Д. иск за имуществени вреди,настоящата инстанция следва да се произнесе само по него.

Според жалбоподателката съдът е следвало да уважи претенцията й за обезщетение на имуществени вреди въз основа на представения по делото документ-проформа фактура,като твърди,че САТЕ била некомпетентно изготвена,тъй като вещото лице не съобразило факта,че поради първоначалната регистрация на колата през

2004г.,необходимите за ремонта нови части били налични само във фирмения сервиз на“Тойота“,а алтернативни части на пазара не били налични.Поради това действителната пазарна стойност на ремонта била калкулирана от автосервиз „********“.

На първо място следва да се отбележи,че настоящата инстанция не откри в кориците на делото цитираната проформа фактура,въпреки че тя фигурира като приложение към исковата молба и в обясненията си,дадени в съд.заседание в.л.М. също заявява,че по делото е приложена проформа фактура.Липсата й обаче не е от съществено значение,доколкото съдът приема,че,видно и от наименованието й-проформа фактура,тя не представлява финансов документ,а само оферта,т.е.проформа фактурата представлява предварителна 3 сметка за разходите,която се представя на клиента,преди търговецът да предостави каквито и да било стоки или да извърши услуги.Крайната цена за заплащане на –в случая частите и труда за ремонта на автомобила,може съществено да се различават от цената,посочена в проформа фактурата,а ищците не са представили по делото счетоводен документ-фактура оригинал,от която да е видно каква е стойността на ремонтните работи.Освен това,след като ищците са оспорили заключението на в.лице,защото го считат за некомпетентно,следвало е да поискат своевременно изготвянето на нова експертиза,от друго вещо лице.В тази връзка още в първата инстанция жалбоподателката е следвало да направи възражението,което прави едва във въззивната жалба: че нови части за увредения автомобил има само във фирмения сервиз,а алтерантивни части не са налични на пазара.Възражението е несвоевременно направено,а и не се доказва от въззивника.От САТЕ,която се възприема от съда като компетентно изготвена,и от обясненията на вещото лице в съд.заседание е видно,че същото е определило стойността на ремонта на база на данните от „********“,в който фигурират частите на официалния вносител.Въззивният съд счита също,че не е задължително непременно да се използват услугите на оторизирания сервиз,след като автомобилът не е в гаранция (след като първоначалната му регистрация е през 2004г.),още повече,че според вещото лице ремонтът може да бъде извършен във всеки друг сервиз в П.,а няма данни по делото нови части за автомобила да се поставят само в оторизирания сервиз,нито данни,че липсват алтернативни части на пазара.

Предвид изложеното по-горе съдът намира за правилен като краен резултат,(въпреки липсата на мотиви),извод на районния съд,че размерът на имуществените вреди следва да се съобрази с посочената от САТЕ пазарна стойност на ремонта за възстановяване на повредите по процесния лек автомобил.

Правилно съдът е отхвърлил като недоказан иска за разликата над уважения до претендирания размер,поради което решението в атакуваната му част следва да се потвърди.

При този изход на спора жалбоподателката дължи заплащане на разноски на въззиваемата община,които са за юрисконсултско възнаграждение и се определят от съда предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,на 150лв.за въззивната инстанция.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 611/13.02.2023г.,постановено по гр.д.№ 9402/22г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.в частта му,с която e отхвърлен предявеният от М. И.

Д.,ЕГН-********** против Община П**********,със седалище и адрес на управление:гр.П************,иск с правно основание чл.49,вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени вреди,изразяващи се в 4 увреждане на собствения й лек автомобил марка „*********“,модел „********“,с държавен регистрационен номер**********настъпило на 18.02.2022г.около 13.00ч.в гр.П. по време на движението на автомобила,управляван в това време от Х. Д. Д.,по бул. „******“ в посока Бетонния мост на кръстовището между бул.„***********“ и ул. „*******“,следствие счупване от основата й и падане върху автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба,за разликата над уважения размер от 2663,06лв.,до претендирания такъв от 3820,65лв.

ОСЪЖДА М. И. Д.,ЕГН-********** да заплати на ******** сумата от 150 (сто и петдесет)лв.юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5