Решение № 15544 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15544 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110107833 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 1383,26 лв. ( след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. ..., с рег.№ .., причинени при ПТП на 18.04.2021г. в гр. Дряново, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. .., с рег.№ ..., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2022г. до окончателното плащане, и сумата от 94,15 лв. (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2021г. до 14.02.2022г.

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2021г., около 10:00 часа, в гр. Дряново е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. .., с рег.№ ..., който при излизане от кръгово движение не се съобразява със знак за път без предимство и отнема предимството на движещия се по ул. „Шипка“ л.а. ..., с рег.№ .., чийто водач, за да избегне сблъсък, минава плътно вдясно и охлузва дясната страна на своя автомобил в бетонен стълб извън тротоара. За увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка

„Каско“ по застрахователна полица

№

0020530202000072/21.07.2020г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение и била образувана щета № 0020-530-0018-2021. Ищецът излага, че щетите по застрахования автомобил били оценени на стойност 1368,26 лв., която сума заплатил на автосервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила. Поддържа, че за л. а. .., с рег. № ..., е била сключена задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски по щетата в размер от 15 лв.

Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 1383,26 лв. с покана, получена от ответника на 15.06.2021г., но плащане не последвало, а поради забавата е придобил срещу длъжника и вземане за мораторна лихва в размер от 94,15 лв. за периода от 15.06.2021г. до 14.02.2022г. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидни и действащи към датата на процесното ПТП договори съответно за имуществена застраховка и за застраховка „Гражданска отговорност“, сключени за участвалите в ПТП автомобили. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че не се доказва същото да е причинено в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него водач. Намира за недоказано и настъпването на вредите в причинно-следствена връзка с ПТП. В условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, за когото твърди, че в нарушение на разпоредбите на ЗДвП се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, която не му е позволила безопасно спиране с оглед избягване на съприкосновение. Твърди също, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения главен осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, от които извежда направеното възражение за съпричиняване.

Не се спори и от приета като доказателство по делото застрахователна полица 2

№ 0020530202000072 се установява, че на 21.07.2020г. между ищцовото застрахователно дружество и Д. К. М. е сключен договор за застраховка „Каско“ за л.а.

..., с рег.№ ... Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“, в обсега на покрити рискове по която не е спорно, че попадат увреждания вследствие сблъскване на застрахованото МПС с друго МПС. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 24.07.2020г. до 23.07.2021г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 9800 лв.

От представените по делото материали по щета № № 0020-530-0018-2021, образувана при застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от застрахования заявление за изплащане на обезщетение за вреди по л.а. ..., с рег.№ .., в резултат от ПТП, настъпило в гр. Дряново на 18.04.2021г. – в периода на действие на договора. В документа подателят Д. М. е указал, че ПТП е реализирано по време на движение на ул. „Шипка“, поради отнето му от водача на л.а. .., с рег.№ ..., предимство на кръстовище, което го принудило да предприеме спасителна маневра за отклонение на автомобила си плътно вдясно, охлузвайки дясната му страна в бетонен стълб извън тротоара. По съставените от експерти на ищеца описи и калкулация на претенция щетите по застрахования автомобил са оценени на обща стойност 1368,26 лв. Не е спорно и от представено платежно нареждане за извършени плащания по заведени щети, ведно с опис на същите, се установява, че на 9.06.2021г. посочената сума е била заплатена от ищеца в полза на „Феникс Маринов“ ЕООД, в чийто автосервиз по негово възлагане били изпълнени ремонтните дейности.

Безспорно е също и видно от представена справка от Гаранционен фонд, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него л.а. .., с рег.№ ..., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.

Като доказателства относно спорните обстоятелства по делото са представени двустранен констативен протокол за ПТП и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.

Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители Ивайло Станимиров Иванов и Д. К. М., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а. .., с рег.№ ..., и л.а. ..., с рег.№ ... В протокола са обективирани данни, че ПТП е настъпило около 10:00 часа на 18.04.2021г., в гр.

Дряново, на ул. „Шипка“ № 57. Съгласно отразените обстоятелства по реализирането на ПТП и обозначената скица на произшествието водачът Иванов, движещ се по ул.

„Досьо Стойнов“ в посока от център към гр. Габрово, при излизане от кръгово кръстовище с ул. „Шипка“ не спазва пътен знак за предимство и не пропуска 3 движещия се по това време по ул. „Шипка“ към гр. Габрово л.а. ..., с рег.№ .., чийто водач се отклонява надясно по посоката си на движение, при което настъпва съприкосновение с бетонен стълб на бордюра. В протокола са посочени като видими щети по л.а. „Мазда“ предна броня, преден десен калник, предна и задна дясна врата, заден десен калник, външно странично дясно огледало и десен мигач. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като в същия се съдържа декларация от водача Ивайло Иванов, че ПТП е причинено по негова вина.

Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай. По своята правна природа обаче този протокол има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.

Останалите ангажирани от ищеца доказателства обаче съдът намира, че не са достатъчни да обосноват категоричен извод относно спорните обстоятелства по реализиране на процесното ПТП.

Приетото заключение на съдебна автотехническа експертиза в частта по допуснатата задача под № 1 (с въпрос „Какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП?“), е изготвено въз основа на данните, отразени в съставения от водачите протокол за ПТП, поради което изводите на вещото лице не доказват ПТП да е реализирано по приетия в отговора на тази задача начин.

Допуснатите на ищеца гласни доказателства за установяване механизма на ПТП не са събрани поради обективна пречка – междувременно настъпила смърт на посочения от него като свидетел водач на увредения автомобил. Представеният по делото документ, наименован „обяснение“, изходящ от Ивайло Иванов и съдържащ изложение на твърденията му относно причините за настъпване на ПТП, обективира изявление за факти и нито има обвързваща съда доказателствена сила, нито може да се обсъжда като негови свидетелски показания, доколкото събирането им е допустимо само по надлежния процесуален ред. Същото се отнася и за обективираните данни в подаденото до ищеца уведомление за щета от застрахования.

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5864c66-d2d0-4594-a7c4-cac17fe1a104