Определение № 109 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Цонев

Членове:

Драгомир Драгнев

Мария Х.ва като разгледа докладваното от Мария Х.ва Касационно гражданско дело № 20248002102118 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба от Х. Т. И., чрез адвокат С. И., срещу въззивното решение №258/07.03.2024г., постановено по в.гр.д. №1228/2023 г. на Апелативен съд – София.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и поради противоречието му с материалния закон.

Насрещната страна Административен съд – София град с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител съдия С. К., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС и ЕСПЧ. Не са налице основания за спиране на касационното производство до решаване на дело С-797/2021г. на СЕС, нито за отправяне на преюдициално запитване, тъй като не са посочени разпоредби от правото на Европейския съюз или акт на органите на Европейския съюз, тълкуването на които да е от значение за правилното решаване на делото. Навежда довод за неотносимост на посочената в изложението съдебна практика към процесния спор. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че обстоятелството, че съдията-докладчик е разгледал друго дело, в което е участвал ищеца не е основание за отвод. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от Х. Т. И. срещу Административен съд – София град иск за заплащане на сумата от 25 005 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на адм. дело № 11096/2019г., адм. д. № 841/2020 г. и адм.д. №3074/2021 г. по описа на Административен съд София град, на основание чл. 2 б от ЗОДОВ.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, следното:

Производството по административно дело №11096/2019г. на АССГ било образувано въз основа на искова молба от 03.10.2019 г. по предявен иск от Х. Т. И. за осъждане на ответника ГДИН да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3600 лева и неимуществени вреди в размер от 3600 лева, произтекли от неизпълнение на задължението на ответника да осигури адекватна медицинска грижа и съответното безплатно лечение чрез предоставяне на веществото „метадон“. Съдът приел, че делото било администрирано своевременно, тъй като писмения отговор на ответника постъпил на 04.11.2019 г.

Въззивният съд установил още, че в хода на производството били извършени следните процесуални действия: 1/ депозирано становище от ищеца вх. №35284/20.11.2019 г., с което оспорил писмения отговор; 2/ дадени от съда указания на ищеца за посочване на надлежен ответник, в изпълнение на които страната, чрез адвокат С. И., уточнила, с две последователни молби, че поддържа исковете срещу ГДИН; 3/ размяна на книжата и насрочване на делото за разглеждане му в открито съдебно заседание, на 11.02.2020 г. 4/ Разглеждане на делото в открито заседание и отлагането му за 09.06.2020г., за събиране на поисканите от ищеца доказателства. 5/ Проведено второ открито заседание, на 09.06.2020г., в което бил даден ход на устните състезания; 6/ Депозирани писмени бележки от ищеца И., с вх. №16401/18.06.2020 г.; 7/ Постъпила на 20.07.2020 г. молба за бавност, поради липса на постановено решение в едномесечен срок. 8/ Обявяване на решението по същество на спора на 27.07.2020 г. 9/ Постъпила касационна жалба вх.№23645/29.07.2020 г., която след осъществена от администриращия съд размяна на книжа, била изпратена на касационната инстанция и по нея било образувано КНАХД № 8041/2020 г. Производството по делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2020 г. 11/ На 30.11.2020 г. било постановено решение № 6817 по КНАХД № 8041/2020 г., с което било оставено в сила обжалваното решение по адм.д. №11096/2019г. на Административен съд – София. 12/ Ищецът Х. И. направил искане на допълване на решение № 6817/30.11.2020 г. по КНАХД № 8041/2020 г. С решение №1935/24.03.2021г. касационната инстанция отхвърлила искането и разпоредила да се образува ново дело срещу ответника СБАЛ на лишените от свобода в Затвора в [населено място].

Въззивният съд констатирал, че Административен съд – София град, на когото била 2 изпратена молбата на ищеца Х. И., изпълнил указанията на касационната инстанция и образувал адм. дело №3074/2021 г. с ответник СБАЛ на лишените от свобода в Затвора в [населено място]. С определение № 2745/04.16.2021 г. производството по него било прекратено, а исковата претенция изпратена по подсъдност на Софийски районен съд.

Делото било образувано като гр.д.№22901/2021г. на Софийски районен съд, който повдигнал препирня за подсъдност.

Съдът установил, че впоследствие било образувано адм. дело № 10939/2021 г. на АССГ. С постановеното по него определение № 10135/20.11.2023г. производството срещу „евентуален ответник“ по исковата молба от 03.10.2029 г. било прекратено и делото отново изпратено на Районен съд – София. Последното било образувано в гражданско дело № 64457/2023г., за което не били събрани доказателства да е приключило с акт за прекратяване или с решение по същество.

Въз основа на изложеното, въззивният съд направил извод, че предявеният от ищеца иск срещу ГДИН бил разгледан в срок от една година и пет месеца (от неговото образуване до приключването му с влязло в сила решение на касационната инстанция), който срок приел за разумен. В тази връзка отбелязал, че при разглеждането му били проведени две открити съдебни заседания, едното от които отложено за събиране на поисканите от ищеца доказателства, а съдебното решение било постановено в разумен срок, макар да било обявено след изтичане на едномесечния инструктивен срок. Въззивният съд приел, че решаващият Административен съд – София град бил сезиран с искове срещу един ответник – ГДИН, доколкото ищецът в две последователни молби направил уточнение, че това е ответника срещу когото предявява иска; решението на административния съд било постановено спрямо този ответник и в хода на делото не е бил повдиган спор относно пасивната процесуална легитимация. Изложил още, че въпросът за броя на предявените искове бил решен с постановеното и влязло в сила решение, поради което намерил за неоснователен довода за висящност на производството срещу СБАЛЛС от 03.10.2019г.

Приел, че то е станало такова след образуването му пред съответния съд, в изпълнение на указанията на касационната инстанция.

Допълнително, въззивният съд изложил свои принципни съображения за правомощията на съда при нередовност на исковата молба и по приложение на разпоредбата на чл.205, ал.2 от ГПК; за начина на субективно съединяване на искове; за допустимостта на евентуалното съединяване на искове срещу различни ответници; за предпоставките, при които съдът следва да се произнесе по предявените в евентуалност искове срещу различни ответници.

Тези съображения, заедно с констатациите за приключване на делото в разумен срок, обосновали крайния му извод за неоснователност на предявения иск.

Касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1/ Отговаря ли на изискванията на чл.47, т.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз за „справедлив съдебен процес“ пред „безпристрастен съд“, ситуация като настоящата, в която ищецът по разглежданото дело е предявил иск за вреди от действия на съдия, разглеждащ делото, и това друго дело за вреди е висящо, но този съдия продължава да разглежда делото на ищеца?; 2/ При ситуацията в т.1, 3 налице ли е в този случай „конфликт на интереси“ по смисъла на чл.12, т.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ищецът е инвалид), която е неразделна част от Правото на Съюза, тъй като е ратифицирана от България и Европейския съюз?; 3/ При ситуацията по т.1, налице ли е в този случай „безпристрастен съд“ по смисъла на чл.47, т.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато съдията – деликвент се произнася по иск на ищеца за забавено правосъдие по чл.47 от Хартата на Европейския съюз, респ. по чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ако същия този съдия – деликвент също е причинил забавено правосъдие, като за вредите ищецът е предявил иск?

Счита ли Съда на ЕС, че съдията, който е извършил спрямо ищеца същото нарушение, каквото е нарушението по друго дело на ищеца, по което този съдия ще се произнесе, отговаря на критериите за „безпристрастен съд“ по смисъла на чл.47, т.2 от Хартата на ЕС?;

4/ При гореописаните ситуации, гарантирани ли са „ефективни правни средства за защита пред съд“ на ищеца според изискванията на чл.47, т.1 от Хартата на основните права на ЕС и чл.19, т.1 от Договора за ЕС, предвид решението от 21.01.2020г. на СЕС, Banco Santander, т.61.; 5/ Счита ли Съда на ЕС, предвид обстоятелствата, описани в предходните четири точки, че е изпълнено изискването за „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на чл.47, т.2 от Хартата на основните права на ЕС, ако всички съдии в състава, разглеждащ делото на ищеца, са командировани, без публично обявени критерии и конкурс? В този случай, спазен ли е чл.47, т.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.19, т.1 от ДЕС, предвид Доклада на Европейската комисия от 13.07.2022г. за върховенството на правото. 6/ Отговаря ли на изискванията на чл.47, т.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз за „справедлив съдебен процес“ пред „безпристрастен съд“, ситуация като настоящата, в която ищецът по разглежданото дело съди решаващия съд (Софийски апелативен съд), заради действия на този съд и делото срещу решаващия съд е било още висящо, но този съд продължава да разглежда дело на ищеца, предвид тълкуването от ЕСПЧ за „безпристрастен съд“ по чл.6, § 1 ЕКПЧ в дело „Б. Г. срещу България“, че в тази ситуация е налице нарушение на чл.6, § 1 ЕКПЧ (съответен на чл.47, т.2 от Хартата), поради професионална принадлежност на съдиите към решаващия делото съд, който същевременно е ответник по висящия иск на ищеца?

Съгласно разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС съдът, чието решение не подлежи на обжалване е задължен да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз.

Отправянето на преюдициалното запитване може да се извърши служебно от съда или по искане на някоя от страните по делото. Целта на същото е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на разпоредбите на общностното право и да се гарантира, че разпоредбите на последното не се тълкуват единствено в светлината на националното право на съответната държава членка.

Изключенията от посоченото задължение са дефинирани в разпоредбата на чл.629, ал.3 от ГПК – когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Такива изключения са формулирани и в практиката на Съда на ЕС: