Решение № 1279 от 02.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. *, 02.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330204694 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ж.к.

"*", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. М. П. срещу Наказателно постановление № НП-51 от 23.09.2024 г., издадено от Д.К.Г. – Началник на * РУ при ОД на МВР - *, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, приета за установена от наказващия орган, но намира за неправилна оценката му за степента на обществената опасност на деянието.

Предлага да бъдат зачетени за смекчаващи отговорността обстоятелства близката до пълнолетието възраст на детето към датата на деянието, липсата на настъпили вредни последици за непълнолетния и за обществото, отсъствието на противообществени прояви в поведението на непридруженото дете, както и че нарушението е извършено за първи път. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като деянието бъде квалифицирано за маловажен случай на административно нарушение, а жалбоподателят да бъде предупреден по правилата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. М. П., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено писмо на лист 2 от делото взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е 1 протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. Д. К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.08.2025 г., установено от приложената разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 18.08.2025 г. посредством Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) съгласно справката на лист 13 от делото, поради което 14-дневният срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Н. Д. К. е баща на Д.Н.К.., роден на **.**.**** г. Към **.**.**** г. синът на жалбоподателя бил непълнолетен, тъй като бил на 17 години.

На **.**.**** г. около 23:00 часа непълнолетният Д.Н.К.. се намирал в заведението за хранене и развлечения "*" находящо се в гр. *, ул. "*" № * Там непълнолетният Д.Н.К.. не бил придружен от жалбоподателя като негов родител. Освен това жалбоподателят К. не бил осигурил друго пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетния си син. Около 23:00 часа, когато детето все още се намирало в заведението, била проведена специализирана полицейска операция, при която полицейските служители от състава на ** РУ при ОДМВР – * инсп. Я.Д. и мл. инсп. Н.П. извършили проверка и установили присъствието на непълнолетния Д.Н.К.. на обществено място след 22:00 часа. От детето било снето писмено обяснение, след което той бил предаден на своя дядо, за което действие бил съставен протокол за предаване на дете.

На 27.08.2024 г. свид. А. Д. Д. – полицейски инспектор в група "*" от ** РУ при ОДМВР - *, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 51 от 27.08.2024 г. срещу жалбоподателя К., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН. Наказващият орган приел възражението за неоснователно, поради което въз основа на АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка 2 издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От справка от базата данни в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) за физическо лице за Д.Н.К.. (лист 10 от делото) се установява, че същият е роден на **.**.**** г.

От справка от базата данни в ЕСГРАОН за родствени връзки за жалбоподателя Н. Д. К. (лист 11 от делото) се изяснява, че Д.Н.К.., ЕГН:

********** е син на жалбоподателя.

От докладна записка с рег. № 441р-10276/19.08.2024 г. по описа на ** РУ при ОДМВР – * се разкрива, че на **.**.**** г. около 23:00 часа в гр. * при проведена специализирана полицейска операция е установено присъствието в заведение "*" на непълнолетния Д.Н.К.., роден на **.**.**** г.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят А. Д. Д., който потвърждава авторството на съставения акт, но заявява, че няма спомен от конкретния случай. За свидетеля се доказва да не е очевидец, а да е съставил акта въз основа на писмените материали по преписката. В този смисъл свидетелските показания не допринасят съществено за разкриване на обективната истина, но този недостатък се компенсира от събраните писмени доказателства, които позволяват установяването на всички значими за делото факти.

От Заповед с рег. № З-9715/30.11.2010 г. на директора на ОД на МВР – *, раздел I, т. 2 (лист 14 от делото) се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича пряко от правилото на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К..

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява да е осъществено деяние, формално покриващо признаците на нарушението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.

Жалбоподателят К. е годен субект на това нарушение, защото от приетата като 3 писмено доказателство по делото справка за родствени връзка от базата данни на ЕСГРАОН се доказва той да е баща на непълнолетния към датата на деянието Д.Н.К... За последния отново от писмените доказателства по делото се установява да е роден на **.**.**** г. Следователно към интересуващата делото дата – **.**.**** г., синът на жалбоподателя е бил навършил 14-, но не е навършил 18-годишна възраст. Децата, попадащи в тази група, съгласно правилото на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, за да присъстват на обществени места след 22:00 ч. трябва да са придружени от свой родител, попечител или лицето, което полага грижи за тях или да бъде осигурен пълнолетен дееспособен техен придружител. Доказано е от обективна страна, че непълнолетният син на жалбоподателя се е намирал на обществено място към момента, когато е установен при полицейската проверка. По-конкретно той е бил в бар "*" представляващ заведение за хранене и развлечения по смисъла на раздел II от глава осма от Закона за туризма. Това заведение, бидейки публично достъпно и отворено за посетители, се квалифицира за обществено място. На следващо място доказани са датата и часът от денонощието, когато непълнолетният е пребивавал на публичното място. Тези обстоятелства се разкриват от изготвената докладна записка, приложена по преписката, от полицейските служители, участвали в проведената специализирана операция. С жалбата тези обстоятелства не се оспорват. Не се сочат и други възражения срещу извода на административнонаказващия орган за доказаност и на останалите признаци от състава на нарушението. Единственото възражение, което се прави, е за маловажност на случая, като в тази връзка се отправя искане да бъдат съобразени и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които според жалбоподателя са неправилно подценени от страна на наказващия орган.

Съдът, въз основа на събраните и проверени по делото доказателства, намира, че действително се доказва да е осъществено деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление. За прецизност следва да се отбележи, че при правната квалификация на нарушението е било дължимо да се направи привръзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, която също дава регламентация на съставомерни обстоятелства. Въпреки това тази непрецизност не представлява съществено процесуално нарушение и не е ограничила съществено правото на защита - така Решение № 9954 от 18.11.2024 г. по к.а.н.д. № 1950/2024 г. на XXVI състав на Административен съд – *. В случая не са налице основания за преквалифициране на изпълнителното деяние на нарушението, доколкото съдът приема, че наказателното постановление трябва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН поради наличието на маловажност на случая, която предполага на нарушителя да бъде отправено само писмено предупреждение.

Що се отнася до съобщеното за пръв път в хода на пренията твърдение синът на жалбоподателя да е бил придружен от пълнолетно лице, то тези доводи остават недоказани по делото. Такива твърдения не са ангажирани 4 нито с жалбата, нито до приключване на съдебното следствие пред районния съд, а се правят едва в хода на пренията. В тежест на жалбоподателя е да докаже тези обстоятелства, които не са част от състава на нарушението, но се твърдят от нарушителя и от тях той черпи изгодни правни последици. По делото не е посочен с индивидуализиращи данни този придружител. До приключването на етапа, през който се събират доказателства, не е направено искане за разпит нито на това неназовано лице, нито на друг свидетел, от чиито показания да се установят спорните обстоятелства. Не са ангажирани и никакви други годни доказателства в подкрепа на твърдяното изгодно за жалбоподателя обстоятелство. По тези съображения съдът приема, че това твърдение остава недоказано по делото, поради което не го възприе при формиране на изводите си от фактическа страна.

Основното възражение на жалбоподателя е за маловажност на случая.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В съдебната практика, включително и задължителната – Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, е изяснено, че преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол. Също така правилата по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението намират приложение към всички видове административните нарушения - формални и резултатни, така:

Решение № 635 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 494/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – *; Решение № 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на Административен съд – *; Решение № 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д. № 896/2013 г. на Административен съд – *.