Решение № 54 от 27.06.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 73/2022
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 27.06.2022
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.2, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.363 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл.137, ал.1, т.7 · Търговски закон
- чл.141, ал.1 · Търговски закон
- чл.141, ал.2 · Търговски закон
- чл.301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
И.на Т. Балтова
Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от И.на Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20222001000073 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Я.И.З., ЕГН **********, с адрес: *****, с адрес за връчване: ***** – адв. Г. Н., против Решение № 27 от 8.02.2022 г., постановено по т.д. № 134/ 2021 г., с което Окръжен съд Бургас е отхвърлил предявения от Я.И.З. против „Изамет 1991“ ООД, ЕИК 831580356, със седалище и адрес на управление: гр.София 1528, район Искър, ж.к. Гара Искър, ул. „5007-ма“ № 5, представлявано от И.Г. З. управител, иск, с който се иска да се обяви за окончателен сключения във формата на протоколно решение от 13.03.2020 г. на Общото събрание на съдружниците в „Изамет 1991“ ООД предварителен договор, между Я.З. и „Изамет 1991“ ООД, за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот – пасище, мера с идентификатор *****, с площ от 2606 дка, находящ се в землището **** , кв. К., ЕКАТТЕ 99015 в м. „К.“, съставляващ имот **** по плана за земеразделяне на землището, имот с идентификатор *****, с площ от 1865 кв.м, с трайно предназначение на кв. К., съобразно допълнителната уточнителна молба – поземлен имот с идентификатор ***** по КККР ****, с адрес на поземления имот: ****, площ 2033 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за 1 курортно – рекреационен обект, предишен идентификатор ***, номер по предходен план 4098, квартал 54, парцел ХІІ, вместо заплащане на дължимата разпределена парична сума от 78 233,20 лв., представляваща разпределена печалба.
Присъдени са разноски.
В постъпилата въззивна жалба решението се обжалва, като неправилно и необосновано, и се въвежда искане за неговата отмяна, с постановяване на ново такова, по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена и се обяви за окончателен сключеният предварителен договор.
В жалбата се релевират доводи, че е налице валидно взето решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ от общото събрание на съдружниците за отчуждаване на конкретно описани имоти в полза на съдружниците за сметка на разпределения им дивидент. Подчертава се, че управителят организира и ръководи дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на общото събрание. Сочи се, че в конкретния случай собственикът на имотите – търговското дружество въззиваем, валидно е формирало воля процесният недвижим имот да бъде прехвърлен на съдружника – въззивник. Макар да не е бил съдружник, към момента на вземането на решението, И. З. е бил управител и той е подписал така взетото решение, поради което дружеството е обвързано от него, подчертава се в жалбата.
Оспорва се изводът на съда от първа инстанция за липса на съгласие на дружеството за извършване на прехвърлянето. Въвежда се позоваване на чл.301 ТЗ, като се изтъква, че дори да се приеме, че са налице действия без представителна власт от името на търговеца, то те са били потвърдени с извършване прехвърлянето на друг имот, въз основа решението на общото събрание, с Нотариален акт № 53 от 18.03.2020 г.
В допълнение се изтъква, че е изпълнен фактическият състав на правната норма – налице е неразпределена печалба и е взето решение за разпределението на дивидент между съдружниците от органа, оправомощен да вземе такова решение – общото събрание. В резултат на горното, за съдружника е възникнало имуществено субективно право да получи част от печалбата за съответната финансова година, съразмерно на притежаваните от него дялове, като, вместо паричната равностойност на дела, му се прехвърли 2 индивидуализирано имущество. Заявява се, че за да получи своя дивидент съдружникът, не е било необходимо управителят на дружеството да подписва предварителен договор, тъй като компетентен орган да разпределя печалбата е общото събрание.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Изамет 1991“ ООД , с адрес за връчване: **** *** **** - адв. К.Г., в който същата се оспорва, като неоснователна, и се прави искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно съдебно решение.
В отговора са навеждат аргументи, че изложената от въззивника теза, че е налице предварителен договор не намира подкрепа в представените доказателства и нормативната уредба.
Акцентира се на обстоятелството, че решенията на общото събрание на търговско дружество не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на дружеството по ЗЗД. Развити са съображения, че приложеният по делото протокол за общо събрание не съдържа дори минимално изискуемите реквизити на предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД – не са налице две насрещни съвпадащи волеизявления. Липсата на изискуемо съгласие е порок, който не може да бъде саниран чрез разширително тълкуване.
Посочено е, че не е налице валидно възникнало правоотношение между страните по предварителен договор поради подписване на протокола от управителя И. З., както се поддържа в жалбата, като се изтъква недопустимо смесване между правните фигури на съдружник и управител – управителят, като орган на дружеството, не участва в общото събрание на съдружниците. Сочи се, че протоколът е подписан от горепосоченото лице в качеството му на съдружник, а не на управител. Като се подчертава, че съдружниците в търговското дружество нямат представителни функции, респективно не могат да изразяват волята на дружеството, се заключава, че липсва изразена воля на органния представител за поемане на задължение за сключване на предварителен договор. В подкрепа на разбирането, че само управителят може да изразява правновалидна воля от името на дружеството, се прави позоваване на сключената от същия сделка за прехвърляне на друг имот, относно който е взето решение от общото събрание.
3
Във връзка с доводите в жалбата относно приложимост на чл.301 ТЗ се възразява, че в конкретния случай не е налице сделка, сключена от управителя на ООД без представителна власт, а за организационна сделка, която има действие в отношенията между съдружниците и е обвързваща за управителя, но не представлява поемане на задължение от името на дружеството.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Постъпила е частна жалба от „Изамет 1991“ ООД против Определение № 199 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд Бургас по настоящото дело, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното решение в частта за разноските, в частта му, с която на „Изамет 1991“ ООД са били присъдени разноски в размер на 2880 лв., представляващи адвокатско възнаграждение без ДДС. Сочи се в жалбата, че неправилно съдът от първа инстанция е приел, че върху дължимото адвокатско възнаграждение ДДС не следва да се присъжда. Претендира се присъждане на възнаграждение в размер на 3456 лв., с включен ДДС.
В постъпИ. отговор на частната жалба от Я.И.З. същата се оспорва, като се въвежда искане за оставянето й без уважение. Изтъква се, че при присъждане на ДДС върху заплатен адвокатски хонорар на регистрирано по ЗДДС лице би се заплатила двукратно една и съща сума – от насрещната страна и от бюджета, под формата на приспадане на данъчен кредит.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу актове, подлежащи на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност.
Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спор по предявен от въззивника иск, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, при твърдения за сключен с негово участие, като купувач, предварителен договор 4 с дружеството – въззиваем, като продавач, обещаният имот по който не му е бил прехвърлен доброволно. Правното твърдение на въззивника е, че предварителен договор по съдържание представлява решението на общото събрание на дружеството – обещател от 13.03.2020 г.
Видно от протокола от проведеното на горната дата общо събрание на „Изамет 1991“ ООД, същото се е провело с участието на двамата съдружници - И. З. и Я.З., които са взели решение за разпределяне на печалбата на дружеството за минали години, като са приели съответни размери на дивидента за всеки от съдружниците. На следващо място, събранието е приело решение, вместо заплащане на дивидентите в парична равностойност, да прехвърли на съдружниците или на посочени от тях трети лица правото на собственост върху притежавани от дружеството недвижими имоти, конкретно индивидуализирани в решението, с посочена стойност, до покриване на пълния размер на дължимия дивидент. Съдружниците са възложили на управителите И. З. и Я.З. да предприемат всички необходими фактически и правни действия по изпълнение на взетите решения, включително като представляват дружеството пред нотариус.
Предварителният договор е съглашение, притежаващо служебното назначение да подготви сключването на окончателен такъв, поради което характерно за него е поемането на облигационно задължение за бъдещо договаряне и той, по необходимост, следва да включва конкретни, ясни и точни параметри на подготвяното съглашение. Когато за действителността на окончателния договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, предварителният договор, за да е действителен, трябва да се сключи в писмена форма, по силата на чл.19, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД предоставя на разположение на всяка от страните по предварителен договор правото да предяви конститутивен иск за сключване на окончателен. Предпоставка за надлежното упражняване на потестативното право е съществуването на предварителен договор, който да обвързва страните, т.е. е валиден и не е развален, съдържащ всички съществени елементи на окончателния. По смисъла на чл.363 ГПК, при произнасянето си, съдът следва да прецени и наличието на предпоставките за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, измежду които и титулярството на това право в 5 патримониума на отчуждителя.
Настоящият апелативен състав намира, че въззивникът не е доказал в производството материалноправната си легитимация, като страна по предварителен договор, като пораждаща правото му да иска сключването на окончателен и въведените в жалбата доводи, че дружеството валидно е изявило воля да се обвърже процесният недвижим имот да бъде прехвърлен на съдружника, не отговаря на фактическата установеност по делото.
Решението на общото събрание, като многостранна правна сделка, принадлежи към особения тип сделки – решения, при които се съвместяват еднотипни волеизявления на няколко лица, но не със срещупоставени интереси, а насочени към обща цел, за постигане на определен правен резултат. Правата и задълженията, които възникват, не са към насрещна страна, а са насочени към търговското дружество.
В конкретния случай дружеството валидно е взело решение за разпределяне на печалба между съдружниците, както и относно начина на удовлетворяване на вземането за дивидент, тъй като тези решения са в правомощията на органа, по смисъла на чл.137, ал.1, т.3 ТЗ. Поради разграничаването на процеса на волеобразуване от този на волеизявяване, присъщо на юридическите лица, чрез отдаването им в правомощие на различни техни органи, респективно общото събрание и управителя, за привеждане в изпълнение на решението относно специфичния способ, по който изплащането на дивидент в разглеждания случай да се осъществи, е било необходимо действие от компетентността на управителя, като органен представител с представителни функции – чл.141, ал.2 ТЗ. Именно той е следвало, в изпълнение на решението на общото събрание – чл.141, ал.1 ТЗ, изявявайки воля за дружеството, било да прехвърли недвижимия имот, както съдружниците са приели, във формата за валидност, било да встъпи в писмен предварителен договор със съдружника.