Решение № 1521 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110200675 по описа за 2026 година

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Д. И. Д. чрез адв. Й., срещу Заповед за задържане рег. №328зз4/14.01.2026г., издадена от полицейски орган при ГДНП – инспектор 2-ри с-р ОИП И.

В. П..

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като не била издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, в кръга на предоставената му компетентност, предвид и това, че разследването се водило в гр.

Перник. Не били събрани годни доказателства за съпричастност на Д. към престъпление, а със задържането му се нарушавал чл.30, ал.1 от Конституцията на Р.

България, както и чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В самата заповед не са посочени обстоятелствата и фактите, на които да се направи извод за необходимостта от задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като липсвали данни кога е извършено престъплението, при какви обстоятелства, съставомерността. Така липсвали конкретни факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни обективни данни, сочещи, че лицето спрямо което е постановено задържането е извършило действия в нарушение на установения ред, които могат да се квалифицират като престъпление. Затова в по-голяма степен за засегнати правата на задържаното лице, при липса на данни да се укрие, а той бил 1 съдействал и на органите на разследването. ПАМ противоречала на целите на закона и принципа на съразмерност. Нямало и данни, от които да е видно, че от момента на задържане на Д. са предприети действия по ангажиране на наказателната му отговорност, или процесуално-следствени действия с негово участие. Самата процедура по налагане на ПАМ била опорочена, тъй като той не бил запознат със събраните материали, довели до неговото задържане

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Й. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Допълва, че тъй като клиентът му е в роднинска връзка – сватовство в едно от интересните за разследването лица, която също не е привлечено като обвиняем, спрямо него е предприето необосновано задържане само за да се изкопчат самопризнания, а всъщност е извършено единствено претърсване с негово участие, което действия е можело да се осъществят и без задържането на Д..

Претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв. с прилагане на списък.

Ответникът - полицейски орган при ГДНП – лично сочи, че като служител на ГДНП той с негови колеги е осъществил искано съдействие за провеждане на процесуално-следствени действия, каквито са били извършени в присъствие на Д..

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изготвената Заповед за задържане рег. №3286зз-4/14.01.2026г., издадена от полицейски орган при ГДНП – инспектор 2-ри с-р ОИП И. В. П., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, лицето Д. И. Д. е задържана за срок до 24 часа, считано от 06:15 часа 14.01.2026г., поради данни за извършено престъпление от общ характер по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК /който участва в организирана престъпна група, създадена с користна цел, за това, че в периода от началото на 2021г. до настоящия момент в гр.

София, гр. Перник, обл. София и обл. Кюстендил участвал в организирана престъпна група – структурно трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпление по чл.209, 210, 211, 212, 308 и 309 от НК на р.

България, като ОПГ е създадена с користна цел, както и във връзка с образувано ДП №69/2025г. на ГДНП.

Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на ГДНП.

Видно от удостоверение от ГДНП с рег.№3286р-3804/22.01.2026г., И. В. П. работи като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и към 14.01.2026г. заема длъжността Разузнавач I степен, сектор „Противодействия на престъпление, свързани с митническия режим“, отдел „Икономическа полиция“ при ГДНП.

Според изпратени писма от СГП с вх.№83424/17.03.2026г. и вх.

№86278/18.03.2026г. лицето Д. И. Д. по ДП №69/2025г. на ГДНП, пр.пр.№11071/2025г. не е привлечено в качеството на обвиняем.

Съгласно съставени протоколи от извършване на претърсване и изземване по ДП 2

№69/2025г. на ГДНП, извършени на 14.01.2026г. в жилището на Д. и използван от него лек автомобил „хх са намерени и иззети като веществени доказателства документи и мобилни телефони.

Видно от писма на СГП – идентични с вх.№127381/22.04.2026г. и вх.

№127748/22.04.2026г., Д. И. Д. не е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП, по което били налични докладни записки, справки, писмени доказателства и свидетелски показания, които сочели на съпричастността му към разследваното престъпна дейност. Налице били и доказателства, че същият е представил неистински документ в Община Перник, Отдел „Местни данъци и такси“ и в Агенция по вписванията за недвижим имот, който в последствие е заменил за друг с лице, което е близък на обвиняемата. Материали не могат да се изпратят, тъй като имало молба по чл.65 от НПК, което производство по изменение на МНО били с приоритет.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицай при ГДНП, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от ЗМВР.

В процесния акт е записано, че заповедта е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е., че за лицето има данни, че е извършило престъпление, с позоваване на образувано ДП №69/2025г. на ГДНП.

Коментираната заповед не е мотивирана и не съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, с посочване на фактическите и правните основания за задържането по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено образуваното ДП, както и престъплението, което се разследва, но цитирането на законовата разпоредба, относима към съответния състав на престъпление не представлява посочване на фактическите и правни основания на задържането на конкретното лице. Такива са едва сега посочените от СГП обстоятелства, сочещи на съпричастно на Д. към престъпната дейност. Става въпрос за посочване на конкретни обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се води разследване или да е съпричастно в него, което е посочено текстово и цифрово в самата заповед за задържане. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и №50781/095 - Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, според което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на 3 приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.

Макар според СГП данни за съпричастност на Д. към извършено престъпление да са били налични преди издаване на заповедта, респ. преди задържането на лицето, същото не е било запознато с относимите за неговото задържане обстоятелства, сочещи на неговата съпричастност.

Изводите не се променят от обстоятелството, че непосредствено след задържането, Д. е участвал в множество процесуално-следствени действия, в резултат на които са намерени и иззети документи, приобщени като веществени доказателства.

Нито от СГП, нито от ГДНП сочат, че Д. е бил призоваван, но се е явил за разпит или се е укривал и се е наложило да бъде издирван.

Така, задържането е необосновано и противоречи на целта на тази мярка - да се попречи на заподозрения в извършването му да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице.

Следователно, за да бъде законосъобразна наложената ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тази мярка в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема, било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикрИ.ето на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. Затова и без Д. да е бил задържан за срок до 24 часа, целеният резултат е можел да бъде постигнат, т.е. и без прилагането на тази принудителна мярка.

Процесната заповед е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя не е пропорционално и съставлява акт на административна принуда, който противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от ЗАНН.

Казаното не се оборва, че задържането е продължило няколко часа, когато активно са извършвани процесуално-следствени действия с участие на задържания.

По изложените съображения, задържането на Д. с оспорената заповед е незаконно, а заповедта за задържане рег. №328зз-4/14.01.2026г., издадена от 4 полицейски орган при ГДНП – инспектор 2-ри с-р ОИП И. В. П. следва да бъде отменена, тъй като не е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на закона, а жалбата срещу нея следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на съдебни разноски, в полза на жалбоподателят следва да се присъди заплатената от него държавна такса за образуване на делото в размер на 5.11 евро (10 лева).

В полза на адв. Й., следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като се претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв - според отправената претенция правната помощ е била безплатна за Д. на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В такива случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по правилата на чл.36, ал.4 на ЗАдв., с оглед на критерии по наредба, издадена от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати. Става въпрос за Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/. Съдът счита, че следва да присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата от 750 лева, поради липса на фактическа и правна сложност на делото и липсата на извършване на работа от страна на адвоката, изискваща специализация или допълнителни, а също и спешни действия. Адв. Й. е пуснал жалбата и след това се е явявал в съдебните заседания. По делото обаче са проведени общо четири открити съдебни заседание, не по вина на жалбоподателя и адвоката му, поради което на осн. чл.7, ал.9 от същата наредба, следва да се присъди допълнително възнаграждение за защита по делото, което е с повече от две съдебни заседания, в размер на 250 лева за всяко следващо заседание или допълнително 500 лева, което общо прави възнаграждение за адв. Й. от 1250 лева или 639.11 евро. Поради което, ГДНП следва да бъде осъдена да заплати претендираните разноските – адвокатското възнаграждение на адв. Й. в размер от 639.11 евро (1250 лева).