Решение № 2735 от 17.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2735 гр. Варна, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110104751 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу И. К. К. иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №452/31.01.2023г., издадена по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на ВРС, 25с. в полза на ищеца суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №3094945 от 07.02.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор за продажба от 20.09.2019г., както следва: 1118.52 лева , представляваща незаплатена главница; 66.40 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2018г. до 20.09.2019г.;

386.26 лева – обезщетение за забава за периода 22.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 29.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.01.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №3094945 от 07.02.2018г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 1458.52 лева, преведен по банкова сметка на 08.02.2018г. Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата сума ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията на договора, на вноски, чиито брой и размери били описани в погасителен план.

Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал част от главницата, лихва върху нея, комисионна/такса и част от застрахователна премия. За срока на действие на договора усвоената парична сума по кредита се олихвявала с 1 възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала към датата на отпускане на кредита.

Възнаградителната лихва за срока на договора била в размер на 1171.53 лева.

Общата сума, която кредитополучателят следвало да върне била в размер на 2630.05 лева, която била платима на 23 броя месечни вноски, всяка в размер на 114.35 лева и включвали главница и договорна лихва. Първата погасителна вноска била дължима на 21.02.2018г., а последната на 21.12.2019г.

Поради забава в плащанията било начислено и обезщетение за забава в размер на 386.26 лева за периода от 22/06/2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не била начислявана лихва. Вземането било придобито от ищеца на 20.09.2019г. с подписване на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че договорът за цесия е нищожен. В договора липсвал предмет. Основавал се на несъществуващо задължение, породено от нищожен договор за потребителски паричен кредит от 08.02.218г. С рамковият договор за цесия от 02.11.2018г. било уговорено между страните, че цедентът прехвърля само вземания, станали изискуеми, а в случая предсрочна изискуемост по отношение на договора за потребителски кредит не бил налице. Сочи се, че към исковата молба липсват доказателства за насрещна престация от цесионера /ищец по настоящото дело/ към цедента /УКФ/ по сключения помежду им за индивидуална цесия. Представеното приложение 1 към индивидуалния договор за цесия от 20.09.2019г. не съдържало информация за покупната цена и дали тя е била действително платена от цесионера. Ищецът не можел да се позовава на търговска тайна в случая и следвало да представи доказателства за действителния размер на уговореното възнаграждение по този договор, както и доказателства за неговото плащане. Твърди се, че плащане по индивидуалния договор за цесия от 20.09.2019г. няма и договорът е недействителен, тъй като е от вида възмездни договори. Твърди се, че договорът е привиден защото с него се заобикаля закона. Той бил сключен преди изтичането на срока по договора за кредит. Срокът на договора за кредит изтекъл на 21.12.2019г, същият не бил обявен за предсрочно изискуем от УКФ, а в същият момент бил сключен договор за цесия на 20.09.2019г. Не било налице уведомяване на ответницата от страна на цедента /УКФ/ за извършената на 20.09.2019г. цесия. Счита се, че представеното в тази връзка с исковата молба пълномощно към ищеца не било валидно, тъй като същото било без дата и от съдържанието му не можело да се установи от кога цесионерът получава права по него. Не можело да се приеме за датиране написаният на ръка номер: « Пл-19-00278- 1/20.09.2019г.», тъй като този номер можело да е добавен в последствие и за нуждите на настоящото дело.

Счита, че процесуалният представител на ищеца не разполага с права да иска от съда да бъде връчено на ответницата уведомление за извършената цесия и уведомление за предсрочна изискуемост. Отделно от това към исковата молба 2 нямало приложено уведомление за предсрочна изискуемост от страна на УКФ и представянето му на следващ етап било преклудирано. В индивидуалния договор за цесия страните уговорили като отлагателно условие към договора да бъде съставен и подписан приемо- предавателен протокол, който да представлява приложение 2 и да е неразделна част от него. Такова приложение 2 не било съставено и съответно документите от кредитното досие по кредит №3094945 не били преминали във владение на цесионера.

Това се сочи като още едно основание същият да не може да извършва действия от името на цедента, включително да уведомява длъжника.

Твърди се, че прехвърляне на вземането не е настъпило поради липса на две кумулативни условия: липса на насрещна престация и липса на прехвърляне на кредитното досие във владението на ищеца. Това било така, защото законодателят предвидил защита за по-слабия субект по договора за кредит /длъжника/ от некоректно поведение на кредитора, с цел последният да не може да прехвърля едно и също вземане на няколко различни цесионера.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Договорът се сочи за бланкетен, като от изследването на съдържанието му не се установявало за какво е бил отпуснат кредитът. Посочен бил начин на усвояване «превод по сметка на клиента», каквато сметка липсвала в текста.

Посочена била единствено сметка за погасяване. Липсата на съществен елемент от договорката между страните по този тип договори, каквото в случая се явявало неяснотата и пълната липса на уговорка как да бъде усвоена заемната сума / в брой, по сметка или чрез заплащане на стока или услуга на трето лице/ и водела изначално до нищожност, поради липса на основание.

Липсвало съгласието на кредитора да отпусне паричен кредит, който да бъде усвоен от кредитополучателя, тъй като юридическото лице не се представлявало по този договор. Не можело да се приеме за представляващо юридическото лице УКФ, лицето подписало се на стр.5 от ОУ, тъй като липсвали негови идентификационни данни, данни дали същото е на трудово правоотношение към кредитора и има ли представителна власт за сключване на договора. Счита се, че договорът е сключен без представителна власт от страна кредитора, при липса на волеизявление и компетентност. Сочи се, че договорът е нищожен и на основание, че предаване на заемната сума по него не е настъпило и ответницата не била усвоила тази сума, нито в брой на каса в банката, нито като се разпоредила, превеждайки сумата от своя сметка в друга. Такава сума не можела да бъде преведена по сметка на ответницата, тъй като упоменаването на такава сметка липсва по договора. На практика в конкретния случай финансовата институция - кредитор се била обогатила неоснователно с тези си действия

Сочи се, че по погасителен план падежната дата на месените вноски била 21-во число. Твърди се, че последното плащане от ответницата е направено на 20.03.2019г., поради което остатъчната главница била в размер на 1029.11 лева, а договорната лихва в размер на 62.61 лева. Наказателната лихва следвало да е за периода 21.04.2019г. – 21.12.2019г. и в значително по-малък размер от посочения в исковата молба.

В пледоарията си по същество и в депозираните чрез процесуален 3 представител писмени бележки ответната страна поддържа изложените основания за неоснователност на исковите претенция и формулираното искане за тяхното отхвърляне с присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в производството са предявени искове с основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД. Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело. Налице е пълен обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 1123/2023 г. по описа на ВРС.

Тяхната основателност е предпоставена от установяване в условията на главно и пълно доказване от съществуването на валидни облигационни отношения между първоначалния кредитор и ответника с характер на договор за кредит, изпълнение на поетите от цедента задължения по тях, прехвърляне на задължението в негова полза по сключен договор за цесия и размера на претендираното вземане по отделни пера. Като при доказване на посочената съвкупност от предпоставки, в тежест на ответната страна е да установи главно и пълно погасяването на задълженията.

Наличието на облигационна връзка се установява от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит №3094945 от 07.02.2018г., по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е задължило да предостави на И. К. К. потребителски кредит в размер на 1458.52 лева, при уговорена възнаградителна лихва от 14.99% и ГПР 11.79 %. Страните са се договорили задължението да бъде погасено чрез 23 месечни вноски на стойност 114.35 лева, дължими считано то 21.02.2018 г., съобразно приложен погасителен план.

Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.09.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД портфолио от необслужвани от длъжниците вземания, при уговорена между цедента и цесионера цена, съобразно периода на просрочие, като процесния кредит от 07.02.2018 г. на И. К. е вписана под № 123 в приложение № 1, представляващо неразделна част от документа.

По силата на пълномощно от 20.09.2019 г. законният представител на цедента е упълномощил ищцовото дружество да уведоми по реда на чл. 99, ал.

3 от 99 всички длъжници за промяната на кредитора по силата на сключения договор за цесия от същата дата.

4

До ответника И. К. е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД уведомително писмо за извършено прехвърляне на взамания от „АКПЗ“ ЕАД от 10.01.2019 г., което обаче не е получено от адресата.

На първо място следва да бъдат разгледани възраженията за нищожност на договора за кредит, доколкото те имат обуславящо значение и за действителността на цесията. Поредността следва да бъде извършено съобразно тежестта на порока, който се твърди, поради което съдът дължи произнасяне първо по тези касаещи неговата нищожност. На първо място в рамките на преклузивния срок по чл. 133, вр. чл. 131 от ГПК ответникът твърди, че договорът е нищожен, тъй като е бланкетен и от съдържанието му не ставало ясно за какво е бил отпуснат кредита.