Определение № 495 от 09.07.2025, Районен съд - Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 495 гр. Севлиево, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100915 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК 202423225, срещу Р. Б. А., с ЕГН **********, с която се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца дължимото по договор за паричен заем № 908767 - сумата от 450 лева, от които: непогасена главница в размер на 300 лева; договорна лихва – 15,21 лева и неустойка в размер на 134,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева - заплатена от заявителя държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 798/2025 г. на Районен съд - Севлиево.

Следва да се има предвид, че в исковата молба е посочено, че осъдителният иск е предявен след като с разпореждане по ч.гр.д. № 798/2025 г. на Районен съд - Севлиево заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, сега ответник, е отхвърлено и на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да се предяви претенциите си с депозиране на осъдителен иск.

Следва да се има предвид, че предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 798/2025 г. на Районен съд - Севлиево е било вземане по запис на заповед, като документ по чл. 417, т. 10 ГПК. Предмет на настоящото производство са задължения по договор за заем № 908767, сключен на 08.09.2022 г., като никъде в исковата молба, като основание за възникване на спорното парично вземане, не е посочен записът на заповед, послужил като документ по чл. 417, т. 10 ГПК в заповедното производство, т. е. не е налице идентичност на основанието, на което се претендира сумата от 450 лева.

От наведените в исковата молба твърдения се установява, че ответникът се явява потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват 1 пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.

От извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ е видно, че регистрираният настоящ адрес на ответницата е в *****************.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на Районен съд – Павликени на основание чл.

119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК с оглед посоченото качество на ответника.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 915/2025 г. на Районен съд Севлиево.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Павликени.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в едноседмичен срок от връчването.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – Павликени.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 2