Решение № 14502 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14502 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110116405 по описа за 2024 година

Прeдявени са искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на В. Н. Ф. срещу „....“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпените от него вреди вследствие извършен превод по наложен запор върху банковата сметка на ищеца в ответната банка, както следва: сумата от 43,93 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващо сбор от начислени на ищеца такса за обслужване на запора в размер на 35,20 лв. и такса за извършване на превод в размер на 11,73 лв., и сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания от пренебрежително и унизително отношение на служители на банката към него в периода 06.02.2024 г. – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба в съда 21.03.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е дългогодишен клиент на банката и винаги е поддържал няколко депозитни сметки в лева и във валута, както и разплащателна сметка в банката. Поддържа, че през годините между него като клиент и служителите на банката са съществували коректни и етични отношения. Твърди, че на 27.01.2024 г. /събота/ ЧСИ У. Д. е наложила запори на всички сметки, банкови касети и вземания на ищеца в „...“ АД, „ОББ“ АД, „....“ АД, „...“ ЕАД и НОИ, въпреки сравнително малкия размер на задължението по изпълнителното дело. На 31.01.2024 г. в кантората на ЧСИ У. К. Д. ищецът получил надлежно съобщение за образувано изпълнително дело с приложен изпълнителен лист срещу него. В периода 31.0106.02.2024 г. депозирал поредица от писмени искания до ЧСИ Д. за запознаване с материалите по изпълнителното дело във възможно най-кратък срок, да се забави принудителното изпълнение и да се вдигнат запорите върху неговите депозитни сметки в „...“ АД и „...“ ЕАД. Изпълнителното дело му било предоставено на 06.02.2024 г., при което констатирал, че липсват документи /неговите писмени искания и съобщението за запор на пенсията му до НОИ/ и е действано с необичайна бързина:

1 на 24.01.2024 г. с молба от представител на „....“ ЕАД е приложен изпълнителен лист, поискана е справка за банковите сметки и сейфове на длъжниците, справка в НОИ и е делегиран начина на изпълнение на ЧСИ Д.. На същата дата с разпореждане на ЧСИ У.

Д. е образувано изпълнително дело и указани изпълнителни действия, посочени в молбата на „....“ ЕАД и на 27.01.2024 г. ЧСИ Д. със запорни съобщения е наложила запори в посочените банки. На 30.01.2024 г. запорното съобщение на ЧСИ Д. е било получено в деловодството на „....“ АД от служителката Х. К., като в запорното съобщение е бил даден едноседмичен срок от връчването му банката писмено да съобщи дали признава за основателно вземането, дали е готова да плати. С писмо от 02.02.2024г. банковата служителка Г. Г. от „....“ АД върнала отговор на съдебния изпълнител. На 06.02.2024 г. ищецът депозирал по изпълнителното дело платежно нареждане от същата дата за внесени 383,49 лева по задължението си. Същият ден, обаче, в 13:45 ч. счетоводителката Ц. П. от „....“ АД, без разрешение и съгласие на ищеца е превела сумата от 383,72 лв. от неговата разплащателна сметка по специалната сметка в ЦКБ на ЧСИ У. Д., като „....“ АД едновременно с това си е начислил такса обслужване запор в размер на 35,20 лв. и отделно такса за извършен превод по запор в размер на 11,73 лв. Ищецът подържа, че имуществените вреди за него от дублирания превод от банката в средата на работния ден и преди изтичането на посочения едноседмичен срок в запорното съобщение възлизат на 430,65 лв. и с този неправомерен превод банката е извадила от патримониума му, без негово съгласие и разрешение 430, 65 лв. и го е лишила от тях в продължение на 8 дни в периода 06.02.- 13.02.2024 г. Твърди, че ЧСИ Д. не е издавала разпореждане до „....“ АД за превеждане на запорирана сума преди изтичане на определения едноседмичен срок. Сочи, че с писмо от 08.02.2024г. и жалба от 09.02.2024 г. информирал ответната банка за наложените запори върху сметките му в банката, липсата на уведомление за това от страна на банката и поискал копия от документите, както и репариране на нанесената му имуществена вреда, като се възстанови обратно сумата, включително с начислените такси в пълен размер. В отговор на същите, получил отговор на електронната си поща от екипа за връзка с клиенти на банката, че последната като трето задължено лице е спазила всички законови разпореждания при налагането и изпълнението на запора и таксите са удържани съгласно тарифата на банката, както и че преводът на сумата е извършен служебно и таксите са съгласно тарифата. Относно исканите документи било посочено, че ищецът следва да подаде писмено искане в офис на банката, като същевременно му обръщали внимание, че има такси съгласно тарифата на банката. Твърди на 13.02.2024 г. да е установил, че ЧСИ Д. е превела обратно дублираната сума по сметката му в „....“ АД. Излага съображения, че с тези свои действия банката е нарушила клаузите на чл. V.17.1, чл. V.17.2, чл. V.18 от своите Общи условия, чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, изпълнението на платежни операции и за използване на платежните инструменти, чл. 70 ЗПУПС и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Ищецът излага твърдения, че банката, чрез своите служители е осъществила прибързан, неразрешен и неправомерен превод на посочената сума, като своеволно се е разпоредила с негови лични финансови активи и арогантно е отказала да ги възстанови, демонстрирайки надменно и пренебрежително отношение към него като дългогодишен клиент.

Поддържа, че надменното, пренебрежителното, огорчаващо, унижаващо и оскърбяващо поведение на служителите на „....“ АД спрямо него е довело и до неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално-психически страдания, в чувства на огорчение, оскърбление, накърняване на достойнството и чувство на гавра с него като човек в периода 06.02.- 13.02.2024 г. и изпитвал неудобства, провокирани от необходимостта да обикаля офиса на банковата институция и кантората на ЧСИ У. Д. и свързаните с това напрежение, притеснение, негативни емоции и загуба на време.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...." АД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че 2 ищецът В. Н. Ф. има открита банкова сметка в „....” АД, считано от 10.07.2009 г. На 30.01.2024 г., във връзка с получено запорно съобщение е наложен запор по изпълнително дело № 20248580400179 на ЧСИ У. Д. за сумата от 383,72 лв. В изпълнение на наложения на 30.01.2024 г. запор и в установения от закона едноседмичен срок, на 06.02.2024 г. запорираната сума е преведена към ЧСИ. На 08.02.2024 г. е получено съобщение в банката за вдигане за запора от ЧСИ У. Д., в изпълнение на което запорът е вдигнат. На 13.02.2024 г. е получено второ съобщение за вдигане запора от ЧСИ У. Д., но запорът е бил вече вдигнат в изпълнение на предходното съобщение на съдебния изпълнител. На 13.02.2024 г. сумата 383,49 лв. е възстановена по сметка на ищеца от ЧСИ У. Д.. Поддържа, че не е осъществено противоправно поведение от служители на банката и не е налице каквото и да било неизпълнение на задължения на банката по договора за сметка и по действащото законодателство в областта на платежните услуги. Излага съображения, че налагането на запор по изпълнително дело е правомерно поведение и не би могло да съставлява противоправно деяние на третото задължено лице, което е длъжно да изпълнява актовете на органа по принудително изпълнение - частен или държавен съдебен изпълнител. С получаването на изпратеното от съдебния изпълнител до банката запорно съобщение се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки, като се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр, като от момента на получаването на запорното съобщение банката има задълженията на пазач по отношение на сумите. Оспорва твърденията на ищеца, че банката е извършила неправомерен превод на сумата от банковата сметка на ищеца, както и че ЧСИ Д. не е давала на банката разпореждане за превод на запорираната сума, тъй като в запорното съобщение е наредено на банката да плати в едноседмичен срок сумата, посочена в него, поради което не е необходимо допълнително съобщение, за да бъде извършено на плащането. Твърди, че при изпълнение по наложен запор банката не извършва неразрешена платежна операция по сметката и липсата на предварително съгласие или нареждане на титуляра на сметката в случая е ирелевантно, и не ангажира отговорност на банката като доставчик на платежни услуги по ЗПУПС, нито договорна отговорност за неизпълнение на сключен договор за сметка. Твърди, че банката няма и нормативно или договорно установено задължение да уведомява титуляра на сметката, върху която съдебно-изпълнителен орган е наложил запор и като трето задължено лице е длъжна единствено да изпълнява разпорежданията на ЧСИ в указания от него срок. Излага твърдения, че към момента на извършване на плащането банката не е била уведомена от съдебно-изпълнителния орган нито за постъпило от длъжника по изпълнението доброволно плащане, нито е получила съобщение за вдигане на запора върху конкретната сметка, която той има в банката. Ищецът също не е уведомил банката за предприетите от него действия и намерения доброволно да погаси задължението си. По отношение на претенцията за имуществени вреди твърди, че същите представляват начислени такси в общ размер на 43,93 лв., от които такса за обслужване на запор 35,20 лв. и такса за превод в изпълнение на запор в размер на 11,73 лв. съобразно раздел XVI. „Налагане и изпълнение на запора операции по сметки с наложен запор“ на действащата „Тарифа за таксите и комисионите, която „....“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица, който имат банкови сметки“. Поддържа, че Общите условия на банката и Тарифата за таксите на банката са неразделна част към всеки договор за сметка. Излага съображения, че независимо от обстоятелството, че впоследствие ЧСИ У. Д. е разпоредила връщането на сумата по запорното съобщение обратно по сметка на длъжника, събирането на таксите по Тарифата не е било извършено без основание, тъй като е извършено в съответствие с договора и Общите условия, доколкото към момента на автоматичното им удържане от сметката е имало наложен запор върху сметката и е извършен превод в изпълнение на запора. Съответно те не подлежат на връщане като недължимо платени суми или като понесени вреди. Оспорва действия на 3 негови служители да са довели до увреждане на неимуществени блага на ищеца, а твърденията му за нанесена от банкови служители обида, унижение, подигравки и емоционално страдание са недоказани. С действията си по изпращане на отговори на получени от ищеца запитвания, жалби и оплаквания, банката надлежно е проверила, разяснила и обосновала какво точно е станало след получаване на запорното съобщение, като отговорите на банката са своевременно изпратени, съдържанието им е в уважителен за адресата стил и съдържат отговор на твърденията, оплакванията и исканията на клиента с нужната изчерпателност и обоснованост. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между поведението на банковите служители, изпълнили запорното съобщение на ЧСИ Д., и твърдените вреди. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Разпечатката съдържа 15 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5844a36-78af-4043-815b-7b2a697b2121