Определение № 415 от 26.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Враца, 26.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500324 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1070/08.07.2025 г. на М. С. Д., с ЕГН **********, от *** срещу определение № 1121 от 20.06.2025 г. по гр. д. № 1753 по описа за 2025 година на РС – Враца, с което е върната исковата молба, подадена от М. С. Д. и е прекратено производството по гр. д. № 1753 по описа за 2025 година на РС – Враца.

В частната жалба се излага, че в случая с исковата молба е заведен един отрицатален установителен иск - ответното дружеството е поискало от ищцата сума, част от която същата счита за недължима. С разпореждане от 02.06.2025 г. било указано ищцата да уточни параметри, да представи атакувания договор и да уточни кои клаузи чрез изричното им посочване се атакуват, като ищцата пояснила, че при отрицателен установителен това, което ВРС иска би било в доказателствената тежест на противната страна, като по този начин изначално се размества доказателствената тежест. В случая ответникът претендирал суми, а ищцата отрича част от претендираното вземане и това било предмета на спора, не се атакувал договор или негови клаузи. При заявения петитум не ставало ясно защо РС - Враца твърди, че липсва индивидуализация на петитума, от която да се направи извод една или няколко искови претенции се предявяват, въобще не бил ясен спорния предмет и договора, който се атакува, обстоятелствата на които се основава иска/исковете, при което ответникът не би могъл да организира каквато и да било защита. Жалбоподателя счита, че няма как въобще да става въпрос за повече от един иск, петитумът е ясен и противно на твърденията на РС - Враца, не се атакува договор, а се отрича част от претендираната сума. Предвид гореизложеното ищцата претендира отмяна на атакуваното определение и връщане делото 1 за разглеждане на друг състав на РС - Враца.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

М. С. Д. е предявила пред РС - Враца иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Стик-Кредит“ АД, за признаване за установено, че същата не дължи на ответника сумата от 4 546,63 лева по договор за кредит № 1204476, поради нищожност, на основание противоречие с добрите нрави на клауза, съдържаща задължение за предоставяне в кратък срок на обезпечение, а именно - банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия, а при непредоставяне на това обезпечение начисляване на неустойка в огромни размери.

С разпореждане № 2528 от 02.06.2025 г. РС - Враца е оставил исковата молба без движение, с указания до ищцата, в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да уточни дата, месец, година на сключване на атакувания договор с оглед индивидуализацията му. Дадени са указания: да се представи атакувания договор с препис за ответника; да се уточни обстоятелствената част на исковата молба с оглед факта, че в случая исковата молба представлява хипотетични предположенията на пълномощника на ищцата какво атакува като в същия срок се уточни кои клаузи чрез изричното им посочване се атакуват, каква недействителност/нищожност или унищожаемост/ се твърди по отношение на тези клаузи като изрично се посочи от общата цена на иска какви суми се претендират като недължими по отделните клаузи.

Съобщение за горното разпореждане ищцата е получила чрез упълномощения от нея процесуален представител на 12.06.2025 г..

С молба от 18.06.2025 г. ищцата е посочила, че към исковата молба е приложена екранна снимка от профила на ищеца и извлечение - издадено от ответника, като в двете съвпада номера на договора, чрез които договора може да бъде инвидидуализиран, доколкото са ясни страните, номера и част от параметрите му. Посочено е, че останалите дадени указания, биха били резонни, ако е заведен положителен установителен иск за прогласяване недействителност на договор, но не и в процесния случай. Указаното представяне на доказателства, от които да се ползва противната страна представлявало разместване на доказателствената тежест между страните.

Съдът е приел, че указанията, относно този иск не са изпълнени. Посочено е, че въпроса за разпределението на доказателствената тежест е предмет на друга фаза от съдебното производство, съдът е разбрал, че е предявен отрицателен установителен иск, но исковата молба е абсолютно нередовна като страда от пороците посочени в разпореждането за оставянето й без движение, липсва индивидуализация на петитума, от която да се направи извод една или няколко искови претенции се предявяват, въобще не е ясен спорния предмет и договора, който се атакува, обстоятелствата, на които се основава иска/исковете, при което ответника не би могъл да организира каквато и да било защита.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа страна следното:

2

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез редовното му предявяване, а за да бъде редовна исковата молба, същата следва да има предписаното от закона съдържание - индивидуализация на спорния предмет, основанието на претенцията, както и да сочи ясно в какво точно се състои искането на ищеца - чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Ако е налице нередовност на исковата молба, съдът прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като дава точни, ясни и конкретни указания на ищеца за отстраняването й.

В разглеждания случай ищцата своевременно е заявила становище по уточняването на претенцията си, като е посочила, че индивидуализира процесния договор за кредит, с неговия номер - 1204476, съдържащ се в приложени още към исковата молба документи.

Естествено в случай, че ищцата знае датата, месеца или поне годината на сключване на процесния договор, същата би следвало да ги посочи, но по делото конкретни указания до ищцата да заяви дали знае тези данни, не са давани. Извън рамките на проверката на исковата молба по чл. 129 вр. чл. 127, ал. 1 вр. чл. 128 ГПК, която следва да осъществи първоинстанционния съд са дадените с разпореждането от 02.06.2025 г. указания за представяне на договор. Дадените указания да се уточни кои клаузи чрез изричното им посочване се атакуват, каква недействителност/нищожност или унищожаемост/ се твърди по отношение на тези клаузи, като изрично се посочи от общата цена на иска, какви суми се претендират като недължими по отделните клаузи, следва да се приемат като неотносими към процесната искова молба. В исковата молба ясно е посочен видът на твърдяната недействителност на договора за кредит - нищожност, на основание противоречие с добрите нрави, конкретно е посочена и клаузата, обосноваваща претендираната нищожност - тази съдържаща задължение за предоставяне в кратък срок на обезпечение /банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия/, липсва неяснота и относно сумата, установяването, на чиято недължимост се претендира, като последица от заявената нищожност - 4 546,63 лева. Изложеното обосновава извод, че с оглед посочено в първоначалната и уточняващата молба, в рамките на дадените указания, в достатъчна степен е индивидуализирана процесната претенция.

Дори съдът да е преценил, че по този начин дадените указания не се изпълняват изцяло, той е следвало, отчитайки процесуалната активност на ищцата, да й даде допълнителни указания и последна възможност за отстраняване на нередовностите и за пълно уточняване на исковата претенция. В този смисъл е и съдебната практика (Определение № 53 от 20.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 872/2010 г., I т. о., ТК).

Процесуалният закон (чл. 129, ал. 2 ГПК) не ограничава съда да дава указания за отстраняване на нередовности на искова молба само еднократно (арг. от ал. 4). Напротив, оставяйки повторно исковата молба без движение (разбира се - само при положени от страна на ищеца добросъвестни усилия за изпълнение на дадените указания), съдът би съдействал за изясняване предмета на спора, в изпълнение на правомощията си по чл. 7 ГПК. Като не е 3 сторил това, а е приложил негативната последица, предвидена за неизпълнение в срок на дадените указания, РС - Враца е постановил неправилен съдебен акт.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на РС - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1121 от 20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1753 по описа за 2025 година на РС – Враца, с което е върната исковата молба, подадена от М. С. Д., с ЕГН ********** и е прекратено производството по гр. д. № 1753 по описа за 2025 година на РС – Враца.

ВРЪЩА делото на РС – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4