Решение № 5787 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5787 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110101364 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл.500,ал.1, т.1 , предл.1 КЗ.

Ищецът ЗДФ иска от съда да осъди ответника да му плати сумата от 247,80 лв, представляваща сбор от застрахователното обезщетение (222,80 лв), изплатено от ищцовото дружество по щета № ***г. по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" с обект автомобил "***" с рег. № *** , на собственика на автомобил ***”, с рег. № *** за щетите по този автомобил, причинени му при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 29.05.2021г. в град Китен по вина на ответника като водач на застрахования автомобил "***" с рег. № ***, който управлявал автомобила с окнцентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила , и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв) , заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 09.01.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения иск. В заседанието на 27.02.2026г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца.

Ответникът Б. Н. О. не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения срещу него иск и не е посочил доказателства.

С определение № 16659/09.04.2025г. е назначена за ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ по смисъла на чл.47,ал.6,предл.2 ГПК на ответника адвокат Е. П. П. , предложена от САК с уведомителното писмо, изх. № 2700/ 03.04.2025г. на председателя на САК.

Назначеният особен представител по смисъла на чл.47,ал.6,предл.2 ГПК на 1 ответника - адвокат Е. П. П. е депозирала на 10.04.2025г. отговор на исковата молба в едномесечния срок след връчването на преписите по чл.131 ГПК. Исковете се оспорват изцяло по основание и по размер.

Оспорват се : съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ищцовото застрахователно дружество и ответника към датата на процесното ПТП с обект автомобил "***" с рег. № ***; механизма на процесното ПТП ; твърдените от ищеца имуществени вреди – щети по автомобил ***”, с рег. № ***; причинната връзка между ПТП-то и твърдените вреди , както и наличието на противоправно поведение на ответника , което да е причинило процесното ПТП, и размера на претендираното от ищеца обезщетение. Предявено е възражение за „съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца” , което не е конкретизирано , както и възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на иска.

В хода на съдебното производство представителят на ответника поддържа оспорването на иска. В заседанието на 27.02.2026г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от 20.02.2026г. представителят на ответника е пледирал за отхъврляне на иска.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението е неоснователно. Според ППВС № 7/1977г. погасителната давност за регресните и суброгационните искове (какъвто е предявеният главен иск по настоящото дело) започва да тече от датата на суброгирането , т.е. от датата на плащането на обезщетението , която в конкретния случай е 23.07.2021г., на която дата е преведена по банков път сумата за обезщетението , което се установява от приетото в заседанието на 27.02.2026г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Следователно 5-годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД за предявяване на разглеждания иск ще изтече на 23.07.2026г., а видно от печата на регистратурата на СРС исковата молба е предявена на 09.01.2025г., т.е. ПРЕДИ изтичането на погасителната давност.

Относно основателността на иска :

Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Регресният иск по чл.500,ал.1, т.1 , предл.1 КЗ е иск на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на собственика, ползвателя или държателя на съответното МПС , с което е приченено ПТП-то.

По настоящото дело ищцовото дружество (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказало чрез т.нар.пълно доказване (т.е. изключващо всякакво съмнение) , че е застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите " на собственика, ползвателя или държателя на лек автомобил "***" с рег.

№ ***, а именно с наличието на застрахователно правоотношение по риска "Гражданска 2 отговорност" за посочения автомобил ищцовата страна обосновава активната си легитимация по предявения иск.

Цитираната в исковата молба застрахователна полица № BG/02/120001479726 по риска "Гражданска отговорност" не е представена по делото.

Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт, като има задължителни реквизити , които са посочени в чл.345,ал.1 КЗ , чиято липса води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за застрахователния договор , който е формален.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на автомобил

"***" с рег. № *** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между представители на страните (без лично участие на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период.

Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не е представен в настоящия съдебен процес.

Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).

Независимо от гореизложеното следва да се отбележи , че по настоящото дело възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по риск "Гражданска отговорност" не е безспорен факт по делото- представителят на ответника изрично го оспорва. Този факт не е и ноторно известен. Поради това наличието на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК.

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения

Констативен протокол за ПТП

№

1619901/29.05.2021г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил "***" с рег. № *** .

Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по 3 чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина представената с исковата молба разпечатка от данните в информационния център на Гаранционния фонд не може да бъде кредитирана като надлежно писмено доказателство за валидността на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за неговата основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявения иск следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявения иск безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.500,ал.1, т.1 , предл.1 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като предявеният иск е отхвърлен.

На ответника също не следва да се присъждат разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от ЗД"Ф, ЕИК: ***, със съдебен адрес : гр.София , бул. ***, против Б. Н. О., ЕГН: **********, с регистриран постоянен адрес: град *** , представляван по настоящото дело по реда на чл.47, ал.6, предл.2 ГПК от назначения му особен представител адвокат Е. П. , със служебен адрес: гр. София, ул. *** 4 осъдителен иск по чл.500, ал.1,т.1, предл.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 247,80 лв (двеста четиридесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща сбор от застрахователното обезщетение (222,80 лв), изплатено от ищцовото дружество по щета № ***г. по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" с обект автомобил "***" с рег. № *** , на собственика на автомобил ***”, с рег. № *** за щетите по този автомобил, причинени му при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 29.05.2021г. в град Китен по вина на ответника като водач на застрахования автомобил "***" с рег. № ***, който управлявал автомобила с окнцентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила , и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв) , заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата молба – 09.01.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5