Решение № 92 от 15.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ловеч, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНАМ.А

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500001 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.200,ал.1,ал.3 и ал.4, във вр.с чл.201,ал.2 от КТ.

С Решение № 321/21.07.20220г.,постановено гр.д.№1833/2021г. РС-Ловеч е осъдил „ТЕХНОКОРОЗА“АД(н) с ЕИК 820174125, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул."Гурко"№1,ет.4,офис Технокороза, представлявано от постоянен синдик Д. К.

С., да заплати на А. Ю. М. с ЕГН **********,с адрес гр.***********, сума в размер на 29 644 лв.(двадесет и девет хиляди шестстотин четиридесет и четири/лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. 384 от 22.10.2018г. на ТП на НОИ, станала на 18.10.2018г. с А. Ю. М., с горните данни, ведно със законната лихва от датата на злополуката (18.10.2018г.) до окончателното изплащане на вземането, а иска за репариране на неимуществени вреди за разликата над сумата от 29 644 лв. до пълния претендирай размер от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан,е отхвърлил.

На основание чл.78,ал.1 от

„ТЕХНОКОРОЗА"АД(н) с ЕИК 820174125, е осъдено да заплати на А. Ю. М., с ЕГН **********, с горните данни, сумата от 1151.17лв.(хиляда сто петдесет и един лева и 17ст.)направени разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78,ал.6 1 от ГПК „ТЕХНОКОРОЗА"АД(н) с ЕИК 820174125, с горните данни, е осъдено да заплати по сметка на РС-Ловеч сумата от 1185.76лв.(хиляда сто осемдесет и пет лева и 76ст)- държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди, както и сумата от 200 (двеста)лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

С Определение № 921/23.09.2022г. РС-Ловеч е отхвърлил искането по чл.248 ГПК на „ТЕХНОКОРОЗА"АД(н) за изменение на решението в частта за разноските.

Против решението е подадена въззивна жалба от „ТЕХНОКОРОЗА"АД(н) с ЕИК 820174125, чрез адв.Б.Е.-САК. Обжалва решението в осъдителната част, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено процесуално нарушение.

Излага,че в отговора на исковата молба изрично е заявил, че оспорва факта на влизане в сила на Разпореждане № 51041040/30.10.2018г.,издадено от длъжностно лице към ТП на НОИ гр. Ловеч, но районният съд е стигнал до неправилно заключение, че страните не спорят по този въпрос и тъй като не е обжалвано и е влязло в сила, то “съдът е обвързан от направените констатации относно обстоятелствата, че на посочената дата -18.10.2018 г. в цех „Заготовка" на „Технокороза"АД е станала злополука с ищцата А. Ю. М., която е квалифицирана като „трудова". Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел този факт за доказан, въпреки наличието на изрично възражение в отговора на исковата молба. Счита,че липсата на доказателства за влизане в сила на процесното разпореждане води до недоказаност на основен юридически факт на исковата претенция и съответно – до отхвърлянето ѝ.

На следващо място сочи, че в Решение № 3164 на ТЕЛК изрично е отбелязано, че датата на инвалидизация на ищеца е 19.10.2011г. и тя е приета на база на досие за трудова злополука № 1372/20.10.2011г. Въз основа на това твърди, че са налице данни за наличие на предходна трудова злополука. Видно е от експертното решение, че за злополуката от 2018г. на ищцата е определена едва 5 % неработоспособност.

Оспорва присъдения размер на обезщетението като прекомерен. Мотивира становището си с тезата, че болките и страданията, доколкото са доказани от ищцата, са за ограничен период, тъй като касаят временната неработоспособност. В експертното решение на ТЕЛК не са посочени противопоказания за работа, които да са свързани с травматичното увреждане, а само във връзка със сърдечната недостатъчност на М.. Възразява,че в решението си първоинстанционният съд цитира заключението на вещото лице, прието по делото, което обаче, не се потвърждава от представените медицински документи и най- вече от решението на ТЕЛК, където злополуката от 2018г. е оценена на едва 5 %.

Счита,че съдът неправилно е отхвърлил възражението му за наличие на съпричиняване от работника. Излага,че ищцата работи в предприятието от 2009г. и продължителността на трудовия й стаж предполага, че тя е усвоила до степен на работен механизъм правилата за безопасна работа с въпросната машина, което обстоятелство е от особено значение при преценката за наличие на съпричиняване. В тази връзка РС-Ловеч не е обсъдил тези доводи и цитираното Решение № 208 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 4494/2018 г., 2

ГК, IV г. о. на ВКС. Изразява несъгласие с мотива на съда, че единствената причина за настъпване на злополуката е била липсата на предпазител, тъй като това не отговаря на доказателствения материал по делото. Акцентира на обстоятелството, че изрично в декларацията за настъпила трудова злополука е посочено, че ищцата е нарушила две от точките на Инструкция за безопасна работа. Според т.11 от Инструкцията е забранено поставянето на масата до пресата готови продукти, парцали, инструменти и други материали". Според т.14 от Инструкцията „не се допуска работа при липсващи предпазни приспособления". Позовава се на твърденията на ищцата и на приложената декларация за трудова злополука, че при полагане на детайл в пресата, поради вибриране на машината, друг необработен детайл е паднал и е натиснал педала на пресата. Прави извод, че по този начин, ищцата не е съобразила две от основните изисквания за безопасност- да не поставя други предмети до машината, както и да обезопаси последната чрез затваряне на капака на педала, докато поставя елементи за обработка в самата машина, тъй като съществува риск от внезапното задействане. Счита, че за тези факти липсва спор между страните.

Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на РСЛовеч в частта, с която исковата претенция е уважена. Моли да се присъдят разноските по делото.

От „Технокороза „АД(н) с ЕИК 820174125, чрез адв.Б.Е.-САК е подадена и частна жалба срещу Определение № 921/23.09.2022г. на РС-Ловеч,постановено по реда на чл.248 от ГПК. Оспорва мотива на съда за липса на документ, доказващ плащане на адвокатското възнаграждение, като твърди,че е представил банков документ- извлечение от банковата сметка на процесуалния представител, приложено към списъка на разноски, представен в последното съдебно заседание.

Моли да бъде отменено определението и решението да бъде изменено в частта за разноските, както е поискано в молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А. М..

В съдебно заседание възизвникът не изпраща представител. От пълномощника е представен списък по чл.80 от ГПК и платежни документи във връзка с него.

Въззиваемата се явява лично и с пълномощника й адв.С., оспорват възизвната жалба и поддържат претенцията.

От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д. №1833/2021г.на РСЛовеч и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Идентични са констатациите и по отношение на частната жалба срещу Определение № 921/23.09.2022г. на РС-Ловеч,постановено по реда на чл.248 от ГПК

3

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори от страните, че въз основа на трудов договор ищцата А. М. е заемала длъжността „Оператор преса" в Цех „Заготовка", с код по НКПД - 72232035. Няма възражения и по отношение факта на настъпилата трудова злополука,така както е описана в Декларацията от работодателя- „ на 18.10.2018г.,около 3.30ч., на обичайното стационарно работно място, при огъване на планка за изделие „Тарендо“ и поставяне на планката в гнездото за огъване, по време на залагане на детайл в гнездото на пресата работничката неволно е бутнала един необработен детайл, който е паднал върху педала на пресата и е настъпило работно движение, което е увредило лявата й ръка… Увреждането се изразява в премазване на 2,3 и 4 пръст на лявата ръка..“ В декларацията е вписано,че “..Работничката не е спазила т.11 „Забранено е да се поставят на масата на пресата готови детайли,инструменти,парцали и други материали“ и т.14 „Да не се допуска работа с липсващи приспособления“ от Инструкция за безопасна работа,както и че е поставила на плота на пресата необработен детайл..“ Декларацията е подадена от работодателя,подписана е и от пострадалата.

С Разпореждане № 51041040 от 30.10.2018г. ТП на НОИ-Ловеч, на основание чл.60,ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№ 384 от 22.10.2018г. от осигурителя „ТЕХНОКОРОЗА"АД, станала с А. Ю. М. на 18.10.2018г.,е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Прието е, че е налице „..внезапно увреждане на здравето на лицето (на лява ръка:множество травми на китката и дланта), станало през време и във връзка с извършваната работа - при огъване на планка „Тарендо" на преса внезапно неогъната планка пада върху педала на пресата, който в този момент е бил без капак, и пресата е приведена в действие. В същото време работничката е залагала поредния детайл и лявата й ръка се е оказала в зоната на движещия е надолу поансон на пресата“. Върху разпореждането няма отбелязване да е обжалвано.

Ищцата е представила медицински документи за проведеното й лечение. От Епикриза от 20.10.2018г. на МБАЛ„Св.Панталеймон-Плевен"ООД се установява,че е приета на 18.10.2018г., в Клиниката по ортопедия и травматология. При прегледа е установено,че „Лявата ръка е с променена конфигурация. Премачкани 3-ти и 4-ти пръсти на лява ръка.

Дълбока рана на 3-ти пръст на нива средна фаланга. Дистална фаланга на 4-ти пръст е отделена.Спонтанна и палпаторна болка. Невъзможност за движения в дистални интрафалангеални стави. Дистално от увредата липсват данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика.". Извършена е „ Ампутациятравматика дигити ІV ет конквасацио дигити ІІІ мани систра. Статус пост.операционем.ОМ.“ Изписана е на 20.10.2018г. с констатация за подобрение.

След операцията

М. е била

4 в продължителен отпуск за временна неработоспособност. От приложените болнични листи се установява, че многократно отпускът е бил продължаван- общо за времето от 18.10.2018г. до 02.07.2019г.

Поради настъпили усложнения на трети пръст на 05.06.2019г. М. е постъпила отново в МБАЛ„Св.Панталеймон"ООД, Клиника по ортопедия и травматология, насочена за оперативно лечение. При огледа е установено- „трети пръст на лявата ръка е деформиран в зоната на ДИС. От воларно се открива фистула секретираща умерено. Дистално от увредата липсват данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика". Извършена е операция за ампутация и на дистална фаланга на трети пръст на лява ръка.Изписана е на 06.06.2019г.

С Експертно решение № 3164 от зас.210 от 15.12.2020г. ТЕЛК към МБАЛ „Проф.д-р Параскев Стоянов"АД-Ловеч, е определил на М. 71% трайно намалена работоспособност. Посочено е, че е инвалидизирана поради наличие на „общо заболяване от 18.04.2012г.- „пристъпно мъждене и карцином на дясна млечна жлеза-състояние след МРМ,ПХТ,чълетерапия и хормонотерапия.Двустранна гонартроза“,с определен процент от 64% и от процесната трудова злополука,за която е определен 30% инвалидизация. Като препоръки са дадени да не полага тежък физически труд,контакт с йонизиращи лъчения фини движения с ръцете. Инвалидизирането е за срок от 2 години.