Решение № 6867 от 10.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 10.10.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 13363 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на Част втора,

Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от Н.С.П. и Л.Т.П., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Х.П.-С. от САК, срещу съдебно решение № 347269 от 26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8013/2017 г. на CPC, IІI ГО, 113 състав, в частта, с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че Н.С.П. и Л.Т.П. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 159.88 лв., представляваща главница за доставена в периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 072962, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 167.78 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до 11.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 66450/2016 г. на CPC, III ГО, 113 състав. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.

В отхвърлителната част решението от 26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8013/2017 г. на CPC, ІII ГО, 113 състав е влязло в сила, като необжалвано.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърдят, че между страните липсва облигационно правоотношение. Сочат, че по делото не е доказано разпределението на топлинна енергия за процесния период, тъй като договорът с „Т.“ ООД е бил сключен със срок от две години, който срок е изтекъл преди процесния период. Молят съда да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените претенции от ищеца.

Претендират разноски за двете инстанции. Не сочат нови доказателства.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, както и третото лице - помагач „Т.“ ООД не изразяват становище по жалбата. Не сочат доказателства и не претендират разноски.

С определение от 13.11.2018г., постановено по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, въззивният съдебен състав на основание чл. 227 от ГПК е конституирал на мястото на починалия въззивник Л.Т.П., като въззивници по делото наследниците му по закон Л.Л.Т., ЕГН **********, адрес: *** и С.Л.Т., ЕГН **********, адрес: ***.

Новоконституираните въззивници не са изразили становище по подадената въззивна жалба.

С писмена молба от 02.10.2019г. въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез представител по пълномощие, поддържа да бъде отхвърлена въззивната жалба. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и за неговото основание и реално осъществяване на престацията. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не сочи нови доказателства.

В открито съдебно заседание въззивницата Н.С.П., чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на исковете по отношение на Н.С.П.. Представя писмена защита и списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивницата Л.Л.Т. лично представя молба с която иска съда да задължи въззиваемата страна да посочи банкова сметка ***дължението.

Въззивникът С.Л.Т., редвоно призован, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание.

С възражение от 02.10.2019г., въззивниците Н.С.П., Л.Л.Т. и С.Л.Т., са поискали събирането на доказателства от въззивния съд, което искане е оставено без уважение.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице - помагач „Т.“ ООД, редовно призовани, не се представляват и не сочат доказателства.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският градски съд, в настоящия си въззивен състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми, приложими към разглеждания спор и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

І. По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимостта на обжалваното решение, в обжалваната част.

Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковете, а съдът се е произнесъл именно по исковете по чл. 422 от ГПК, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

ІІІ. По съществото на спора съдът приема следното:

Съгласно чл.

271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.

От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства се установи, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3077738/22.11.2016г. на СРС, „Т.С.“ ЕАД е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници Н.С.П. и Л.Т.П., като претендира сумите: 2 254.52 лв. – главница, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот – ап. № 24, находящ се в гр. *******с аб. № 072962, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 22.11.2016 г. до окончателното плащане на вземането, както и за сумата от 168.83 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2015г. до 11.11.2016 г.

Образувано е ч. гр.д. № 66450/2016г. на СРС, 113 състав по което за посочените суми, както и за разноските по заповедното производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.11.2016г., връчена на длъжниците лично на 07.12.2016г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК всеки от двамата длъжници е подал възражение от 21.12.2016г., с което е оспорил изцяло задължението. Дружеството е уведомено за оспорването и възможността да предяви установителен иск на 23.01.2017г. В изпълнение указанията на съда е депозирана искова молба вх. № 2002592/09.02.2017г. на СРС, като е образувано гр. д. № 8013/2017 г. на CPC, IІI ГО, 113 състав. От районния съд е поискано да установи с решението си, че Н.С.П. и Л.Т.П. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в производството по ч. гр.д. № 66450/2016г. на СРС, 113 състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, пред първата инстанция ответникът Н.С.П. и Л.Т.П. са депозирали писмен отговор на исковата молба. В същия оспорват да са в договорни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия. Оспорват ищецът да е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, която да е отчитана в съответствие със закона.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е обсъдил приетите писмени доказателства и заключенията на СТЕ и ССчЕ в тяхната съвкупност. Районният съд е стигнал до извод, че предявените искове са частично основателни и ги е уважил до доказаните размери, разпределяйки и съответно разноските по делото.

По основателността на подадената въззивна жалба досежно правилността на оспорения съдебен акт настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Възраженията на въззивниците за оспорване на постановеното решение са в насока на неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на правните изводи на съда, което е довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.

Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното решение. В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения:

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.

150 от ЗЕ, както и във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Спорните отношения между страните по делото се развиват в периода от м. 05.2014 г. до м.04.2016г. вкл. През този период отношенията се регулират от действащите правни норми на ЗЕ (обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г.) и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и от общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия, изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу тях.

За да се приеме, че ответниците дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване (създаващо сигурното убеждение у съда за осъществяване на твърдения факт), че ответниците са потребители на ТЕ, че в абонатната станция (АС) в сградата, където е техния имот има монтиран топломер, годно средство за търговско измерване (СТИ), че дяловото разпределение е извършвано законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивид. разпределители от ФДР - „Т.“

ООД и правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената ТЕ. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че районният съдия правилно е докладвал делото и е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна същност на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена през годините при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и §. 1 от ДР на ЗЕ), които регламентират и страните по договора при публично известни ОУ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 от ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени ОУ на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и указанията по тълкуването на закона, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Разпечатката съдържа 50 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5832b97-271d-4a12-85c4-05af5b3098bd