Решение № 4084 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110103424 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която против УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ №1, е предявен иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, за отмяна на наложеното със заповед № Р - 164/22.02.2024 г. на проф. д-р С.А.А.

- изп. директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Между страните по делото е налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях трудов договор. В изпълнение на същия, от 2013 г. ищцата заема при ответника длъжността „медицинска сестра анестезиология и интензивни грижи“ в Клиника по анестезиология и интензивни грижи КАИЛ/ към лечебното заведение. Същата няма налагани дисциплинарни наказания. Има грамоти за работата си в КАИЛ, включена е и в благодарствено писмо от 03.01.2024 г.

В исковата молба се сочи, че на 26.02.2024 г. на ищцата е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за 1 уволнение", която оспорва като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като отправя искане за нейната отмяна.

Според ищцата, наложеното дисциплинарно наказание е неправилно и неоснователно. Оспорва да е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисцплина, а именно: „неизпълнение на възложената работа“, „уронване на доброто име на предприятието“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“. Оспорва и описаната в заповедта фактическа обстановка. Твърди, че на 19.01.2024 г. е редовна смяна, с продължителност от 7:45 ч. до 20:00 ч. Около 15:00 часа тя изпълнява професионалните си задължения по т. 25 и т. 26 от длъжностната й характеристика, като извършва тоалет на пациент в стая 4, легло 5, докато последният е седнал в леглото си. Тъй като процедурата изисквала пациентът да е в легнало положение, тя го помолила да легне, като в този момент катетърът му се разкачил и чаршафите се замърсили. Ищцата опитала да извади долния чаршаф, но тъй като пациентът бил с наднормено тегло, това било трудно, поради което той станал груб и раздразнителен. Твърди се, че в това време тя чула как проф. д-р П., началникът на КАРТ, влязъл в стаята и й направил забележка да не се държи грубо с пациента. Ищцата отрекла да е била груба с пациента, като в отговор проф. д-р П. заявил, че ако не харесва работата си, ищцата може да напусне.

В исковата молба се сочи, че Г. С. работи в най-натовареното отделение в лечебното заведение, като тя има своето лично достойнство и самочувствие от дългия и не лек професионален опит. Конкретната ситуация и неоснователна забележка от нейния началник пред пациента, в състоянието на афект, са довели в бързината в последния □ отговор, а именно, че ако не си е харесвала работата отдавна да е напуснала, като според нея именно този отговор е станал причина за иницииране на дисциплинарното производство.

Заявява, че разговорът е бил проведен пред свидетели - мед. сестра С.А., санитар Ж. И. и две стажантки сестри, на съседното легло мед. сестра Д.А.Н., санитар В.Н.Ж. и д-р З..

От ищцата са поискани писмени обяснения в процедурата по налагане 2 на дисциплинарно наказание, като същата твърди, че не е запозната с иницииращата докладна или рапорт от проф. д-р П., началник на КАИЛ.

Оспорва посоченото твърдение в заповедта, че началникът на Клиниката е извършвал следобедна визитация. Счита, че не са изяснени всички факти и обстоятелства, както и че не са събрани обяснения от присъствалите, за да се изясни нейното поведение, има ли дисциплинарно нарушение и каква е неговата тежест. В този смисъл твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.

189, ал. 1 КТ. Сочи, че макар в заповедта да са отразени три нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 КТ, работодателят не уточнил кое от тях приема, че е било извършено виновно. Намира, че работодателят е допуснал съществено нарушение на правилата при провеждане на дисциплинарната процедура, като в поканата по чл. 193 КТ не е посочил допуснатите от нарушения, като това обстоятелство лишава работника от адекватна защита. Заявява, че при изготвяне на оспорената заповед е подходено формално и субективно, като липсват задължителните реквизити по чл. 195, ал. КТ. Налице е съществено разминаване между Поканата за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ с изх. № АД -698/16.02.2024г. и последвалата дисциплинарна Заповед относно момента на извършване на нарушението, като в покана е вписана дата „19.01.2024 г.“, а в заповедта „19.02.2024 г.“. Сочи, че липсват факти, конкретизиращи деянието от една страна и от друга същото като дисциплинарно нарушение. Твърди, че от заповедта не може да бъде установено с кое свое действие, ищцата е допуснала „неизпълнение на възложената работа“, „уронване на доброто име на предприятието“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“. Според ищеца, липсата на мотиви прави заповедта за налагане на дисциплинарното наказание неправилна на самостоятелно основание. Намира, че работодателят неправилно е определил съставомерност на трудовото нарушение, тежестта на приетото от него за нарушение, не е изяснил конкретните обстоятелства, както и поведението на наказаната служителка, за да наложи тежкото дисциплинарно наказание по чл.

188, т. 2 КТ. Сочи нарушение на чл.8 КТ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, като оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва 3 твърдението, че страните по делото се намират в трудово правоотношение, в изпълнение на което ищцата заема длъжността „Медицинска сестра анестезиология и интензивни грижи“ в Клиника по анестезиология и интензивни грижи на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Не спори, че на 19.01.2024 г., между м.с. Г. С. и пациент в Клиника по анестезиология и интензивни грижи, стая 4, легло 5 е възникнала напрегната ситуация, която е прераснала в конфликт между С. и началника на клиниката проф. П., както и че със заповед № Р-164/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, на Г. И. С. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Намира за ирелевантни за спора твърденията, че ищцата е с по-голямо трудово натоварване, както и че същата обслужва предимно лица с наднормено тегло. Оспорва твърденията на ищцата, че не е извършила сочените от работодателя, нарушения на трудовата дисциплина, както и че оспорената заповед е издадена в нарушение на КТ.

Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено за съвкупност от извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 194 КТ.

В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че с доклад вх. № Д401 от 22.01.2024 г., работодателят е сезиран от началника на Клиника по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД за това, че на 19.01.2024 г., същият е станал свидетел на грубо физическо и вербално отношение на медицинска сестра Г. С. спрямо пациент, настанен в клиниката по интензивно лечение. В отговор на направена забележка, от страна на началника на клиниката, ищцата отговорила, че не била кранистка /тъй като пациентът бил с наднормено тегло/ и в таи връзка повишила тон на началника си.

Във връзка с постъпилия доклад, работодателят е изискал от служителя да представи подробни писмени обяснения за случилото се, на основание чл.

193 КТ. Поканата е получена от ищцата на 16.02.2024 г., като в определения срок, Г. С. депозира писмените си обяснения вх. № Д-947/19.02.2024 г., като със същите не отрича, че е възникнала ситуация между нея и пациент, за когото се е грижела, и която съответно е прераснала в конфликт между нея и началника на клиниката, но по никакъв начин не изпитва укор за недостойното си отношение към пациента. Твърди, че поради липсата на критично отношение към стореното и след съобразяване на всички събрани 4 доказателства, работодателят е намерил, че са допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно: неспазване на въведеното в длъжностната характеристика (т. 1, буква „б“, т. 10, предл. 2, 3 и 4) задължение да проявява отзивчивост към пациентите, грижи за доброто им самочувствие, да създава и поддържа благоприятен психоклимат; неспазване на въведеното в Правилника за устройството, дейностга и вътрешния ред на КАИЛ (чл. 71, т.4) задължение да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество; неспазване на въведеното в Етичен кодекс на служителите в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна (чл.4, ал. 1) задължение на служителя в отношенията си с колегите си да проявява уважение, коректност и толерантност; неспазване на въведенотто в Етичен кодекс на служителите в УМБАЛ „Света Марина" ЕАД гр. Варна (чл.5, ал.2) задължение на служителя да се стреми да предотвратява конфликтни ситуации между колеги, да не допуска конфликтни ситуации между служители в лечебното заведение в присъствието на трети лица, външни на лечебното заведение или пациенти; неспазване на въведеното в Етичен кодекс на служителите в УМБАЛ „Свега Марина“ ЕАД, гр. Варна (чл.9, ал.4) задължение на служителя при обслужване на пациентите, същият да не провокира с поведението си конфликгни ситуации, а при възникването им да се стреми да ги преустанови; неспазване на въведеното в Етичен кодекс на служителите в УМБАЛ „Света Марина“ ЕА Д гр. Варна (чл.9, ал.5) задължение на служителя да се старае да запази спокойствие и да контролира поведението си, независимо от възникналата ситуация.

Оспорва твърдението в исковата молба, че заповедта не е мотивирана, като не са посочени конкретни факти, свързани с допуснати нарушения на трудовата дисциплина. Заявява, че в заповедта са посочени, както точната дата на нарушенията, така и конкретните обстоятелства, обосновали решението на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. По отношение твърдението, че е налице разминаване в датите е поканата по чл.193 КТ и оспорената заповед, заявява, че в писмените си обяснения е посочила датата на извършване на нарушенията, а именно - 19.02.2024 г.

Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че не е извършила описаните в заповедта за наказание нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че не е извършила въведените в длъжностната характеристика и правилници задължения да проявява отзивчивост към пациентите, и да 5 създава и поддържа благоприятен психоклимат спрямо тях, както и в отношенията си с колегите да проявява уважение като не допуска конфликтните ситуации, особено в присъствието на трети лица и пациенти. В дадените пред работодателя обяснения ищцата сама признава, че се е напрегнала от създалата се между нея и пациента ситуация и че не е овладяла поведението си, а е отреагирала. Впоследствие конфликтът е ескалирал и е преминал в пререкания между нея и началника на клиниката, при това пред пациенти и колеги.

Оспорва твърдението, че не са спазени изискванията на чл.189, ал.1 КТ, а именно, обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, както и поведението на служителя. Твърди, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят е взел предвид както тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, така и поведението на работника или служителя. Сочи, че клиниките за интензивно лечение са специализирани болнични отделения, които осигуряват лечение и наблюдение на хора, които са много болни. Интензивният сектор е частта за лечение на болни в критично състояние с необходимост от сериозна подкрепа на жизнените функции. Поради това, в момент, който е критичен за живота на пациента е недопустимо спрямо него да се упражнява каквато и да било агресия от медицинските специалисти, при положение, че не винаги пациентът е в състояние да реагира на тази агресия и в повечето случаи е беззащитен. Медицинските сестри в интензивни отделения трябва да притежават специализирани знания, умения и опит, за да могат освен да осигуряват висококвалифицирани грижи за пациентите, но и да създават благоприятна среда и спокойна атмосфера, за изпълнение на качествени лечебни манипулации. Заявява, че работата на медицинските сестри в интензивно отделение не е за хора със слаби сърца - тя изисква безкрайно състрадание, безгранична енергия и безкраен резервоар от сила. Ангажирани са с болните в продължение на часове, поради което следва да подхождат към тях с търпение и разбиране, което понякога е предизвикателство. В процесния случай, ищцата не е подходила с очакваните от нея търпение и състрадателност. Намира за недопустимо и неприемливо, от морална и професионална гледна точка, независимо от обстоятелствата, специалист да допуска на работното си място неуравновесено поведение, особено спрямо тежко болен и беззащитен пациент. Като не е проявила нужното внимание и 6 търпение към пациента, ищцата е създала у болния негативни впечатления за лечебното заведение и в частност за работещите в него медицински специалисти, като по този начин е уронила престижа и доброто име на работодателя. По този начин служителката е извършила действия, с които е злоупотребила с доверието на работодателя си и го злепоставила пред трети лица. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.