Решение № 2780 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2780 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Б. Симчева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20231100507147 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.04.2023г., постановено по гр.д. № 62757/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, е отхвърлен предявеният от Д. Г. Я. срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.

439 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 1 825, 76 лева, представляваща вземане за главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и на сумата от 341, 83 лева - лихва за забава за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г., обективирани в изпълнителен лист от 23.03.2022г. по ч.гр.д. № 48302/2016г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, поради погасяване на вземането по давност.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д. Г. Я., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

1

Конкретно се твърди неправилност на изводите, че към датата на образуване на изпълнителното производство правото на принудително изпълнение за процесното вземане не е било погасено по давност. Сочи, че срещу него е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но в срока по чл. 414 от ГПК той не е подал възражение, поради което същата е влязла в сила на 14.10.2016г. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на датата, на която е влязло в сила решението, постановено по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, в което е била разгледана по същество претенцията срещу неговия солидарен дължник – съпругата му Р. Я.а. Въззивникът навежда доводи, че производство, което е било прекратено като недопустимо – каквато е разглеждната в случая хипотеза, не спира и не прекъсва погасителната давност. По тези съображения счита, че към датата на образуване на изпълнителното производство – 15.06.2022г. давността за принудително изпълнение на процесните вземания е била изтекла, поради което прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 439 от ГПК да се уважи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика. Поддържа се становище, че приложимата в случая погасителна давност е петгодишна и тя не е била изтекла към датата на образуване на изпълнителното производство. Счита, че заповедта за изпълнение на парично задължения е влязла в сила на 01.11.2018г., каквото е изричното отбелязване, направено от съдията-докладчик по ч.гр.д. № 48302/2016г. по описа на СРС. Освен това релевира възражения, че погасителната давност е била спряна в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г. По тези съображения счита, че правото на принудително изпълнение на процесното вземане не се е погасило към датата на подаване на исковата молба, нито в хода на висящото исково производство.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по доводи за погасяването му по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от пет години от датата на влизане в сила на съдебния акт.

Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се 3 навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

Иск по чл. 439 ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не са предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и въз основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително изпълнение. Такива са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е допуснато с нарочен съдебен акт /по чл.

242 ГПК или чл. 418 ГПК/ или по силата на закона /осъдителните въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в сила, то и възраженията срещу вземането по него не могат да се основават на факти, настъпили след момента на стабилитет на изпълнителното основание, което е основната отличителна черта на иска по чл. 439 ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила съдебен акт следва да се осъществи по предвидения в закона редовен способ и инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 ГПК.

В случая ищецът обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостовеР.те вземания са покрити с изтекла погасителна давност преди образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са 4 спорни следните обстоятелства:

Във въззивното производство са събрани нови доказателства поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. От приетия заверен препис от ч.гр.д. № 48302/2016г. по описа на СРС, ГО, 78 състав се установява, че по искане на заявителя “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е издадена на 29.08.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, с която длъжниците Р. П. Я.а и Д. Г. Я. са осъдени да заплатят солидарно следните суми: 2 232, 71 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане; 411, 99 лева – обезщетение за забава за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г. и 375 лева – съдебни разноски в производството. Заповедта е била връчена на длъжника Д. Я. на 30.09.2016г. при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК - чрез пълнолетно лице от домашните му – съпругата му Р. Я.а. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът Д. Я. не е подал възражение за недължимост на вземането. Такова е подал единствено другият солидарен длъжик – Р. Я.а. С оглед изложеното и на основание чл. 416 от ГПК се налага извод, че заповедта за изпълнение по отношение на ищеца е влязла в сила на 15.10.2016г. Независимо от изложеното заявителят “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 48302/2016г. по описа на СРС, като исковата претенция е била насочена срещу двамата солидарни длъжници – Д. Г. Я. и Р. П. Я.а. Образувано било гр.д. № 64784/2016г. по описа на СРС, по което било постановено на 16.11.2017г. съдебно решение, с което предявените искове са били частично уважени.

Срещу първоинстанционното решение била подадена въззивна жалба, по която било образувано в.гр.д. № 4209/2018г. по описа на СГС. С решение от 01.11.2018г., влязло в сила като необжалваемо на същата дата, въззивният съд е обезсилил решението на СРС по гр.д. № 64784/2016г. по описа на СРС в частта, в която исковете са разгледани – частично уважени и частично отхвърлени срещу Д. Г. Я., както и в частта на разноските, присъдени срещу и в полза на Д. Я.. В мотивите на въззивното решение е посочено, че исковото производство срещу Д. Я. е недопустимо, тъй като той не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и същата е 5 влязла в сила. Обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено в останалата му част, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу Р. Я.а обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

На 23.03.2022г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48302/2016г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, с който Д. Г. Я. и Р. П. Я.а са осъдени да заплатят солидарно на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 1 852, 53 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2013г. до 30.04.205г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното изплащане и 341, 83 лева – обезщетение за забава за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г.

На 15.06.2022г. по молба на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 20238560401065 по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените вземания с издадения по ч.гр.д. № 48302/2016г. по описа на СРС, ГО, изпълнителен лист. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набави документи, книжа и др., както и да определя начина на изпълнение.