Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 429 от 19.10.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1184/2026
Вид
Решение № 429
Подписан
19.10.2026
Състав
Доротея Младенова Димова-Северинова

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 4, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 20 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2, изр. второ · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Русе, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520201184 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Фарла Ел“ ЕООД, ЕИК 117626166, депозирана против Наказателно постановление № 894747-F870750/10.06.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Жалбоподателят, редовно призован явява се лично и с адв. К. С. от АК - Русе, като поддържат жалбата и молят за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Претендират присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява като се представлява се от главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения и представя писмени бележки.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представляващият дружествотожалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 19.06.2026 г., а жалбата е депозирана на 01.07.2026 г. с вх. № Ж-18-63/01.07.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 31.01.2026 г. органите на НАП извършили проверка на обект (аптека), находящ се в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 2, стопанисван от жалбоподателя, във връзка със спазването на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и чл. 20 от ЗВЕРБ. При извършената проверка органите по приходите изискали представяне на документи по електронен път. При проверката приходните органи констатирали, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснал нарушение на същата, като в издаден фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. От представен КЛЕН за документ № 0011253 от 31.01.2026 г. от фискалната памет на регистираното в обекта фискално устройство било установено, че във фискален касов бон № 0011253/31.01.2026 г. са маркирани/регистрирани продажби с наименования „лекарства“.

Въз основа на така установените факти, актосъставителят и свидетел по делото И. Д. приел, че търговецът-жалбоподател е осъществил състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно: „издаваните фискални касови бележки да съдържат наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка се отразява по отделно със съответната стойност“ и издал АУАН № F870750/09.02.2026 г. Актът бил връчен на представляващ търговеца-нарушител. В АУАН било отбелязано, че констатираното нарушение е отстранено съгласно представени ФКБ № 0011535/07.02.2026 г. и ФКБ № 0011536/07.02.2026 г.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Наказателно постановление № 894747-F870750/10.06.2026 г., АУАН № F870750/09.02.2026 г., Протокол сер. АА № 2010576/04.02.2026 г., Протокол сер. АА № 0208911/31.01.2026 г., Писмо изх. № 55-30-4034/30.01.2026 г., КЛЕН за ФКБ № 0011253/31.01.2026 г., ФКБ от 07.01.2026 г. - 3 бр., ФКБ № 0011535/07.02.2026 г., ФКБ № 0011536/07.02.2026 г. и др., Заповед № З-ЦУ-30575/02.04.2026 г., Пълномощно № ВК-03-3192/14.07.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. И. В. Д. и св. Д. Г. Д..

2

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

При извършване на тази проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в акта и в издаденото НП не е посочена нито дата, нито място на извършване на нарушението. В АУАН и НП са посочени няколко дати - 31.01.2026 г., (дата, на извършване на проверката), 09.02.2026 г. (дата на съставяне на АУАН) и 07.02.2026 г. (дата, на която актосъставителя приема, че нарушението е отстранено). От приетите по делото ФКБ се установяват и дати 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г.

Отделно от изложено е спорна и датата, на която нарушението е било установено, евентуално би могла да е датата на оформяне на последния протокол - 04.02.2026 г., но не е задължително с оглед неяснотата кога точно изисканата информация е получена от контролния орган, респ. анализирана след това и кога е направен извода за наличие на нарушение като е възможно това да се е случило на друга дата, различна от оформянето на протокола от 04.02.2026 г.

Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва датата и място на извършване на нарушението, поради това същото е издадено в нарушение на разпоредбата н а чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на датата и място на извършване на нарушението, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Отново следва да бъде посочено, че в АУАН, респ. в НП са посочени единствено 3 дата и място на извършване на проверка на място в обекта.

За пълнота на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи, че неизлагането на подробни мотиви в наказателното постановление относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение и не съставлява самостоятелно формално основание за отмяна на наказателното постановление (вж.

Решение от 10.12.2013 г. по к. адм. н. д. № 551/2013 г. на Административен съд - Русе и Решение от 06.12.2013 г. по к. адм. н. д. № 550/2013 г. на Административен съд - Русе), поради следното:

С Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК на ВКС постанови, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, а не по оперативна самостоятелност, и подлежи на цялостен съдебен контрол. В мотивите на тълкувателното решение не се съдържа изискване наказващият орган задължително да излага подробни или изрични мотиви в наказателното постановление защо счита, че случаят не е маловажен. Смисълът на тълкувателния акт е, че: 1) нормата на чл. 28 от ЗАНН е материалноправна. Когато обективно са налице предпоставките за маловажен случай, органът е длъжен да приложи нормата и да не налага наказание; 2) ако органът издаде наказателно постановление при наличие на фактическите предпоставки за маловажност, порокът на постановлението е материална незаконосъобразност, а не процесуална нередовност на формата или мотивите.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН законът изчерпателно определя задължителните реквизити на наказателното постановление (чл. 57, ал. 1, т.т. 1 - 13 от ЗАНН). Разпоредбата изисква посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението (т. 5), и обстоятелствата, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието (т. 8), но не съдържа изрично изискване за отделен мотивировъчен раздел относно неприлагането на чл.

28 от ЗАНН.

Разграничението в законодателния подход е видно при съпоставка с други актове в административнонаказателното производство: 1) При издаване на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, законът изрично вменява в чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗАНН задължението актът да съдържа „обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай“; 2) При прекратяване на производството по чл. 54 от ЗАНН, чл. 54, ал. 4, т. 7 от ЗАНН изрично изисква мотивирана резолюция с излагане на съответните съображения; 3) При постановяване на самото НП произнасянето по преписката и налагането на санкция обективират отрицателната преценка на наказващия орган по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, че не са налице предпоставки за прекратяване или за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Достатъчно е от съдържанието на акта да е ясна волята на органа, като липсата на пространно обсъждане на института не нарушава изискванията за форма по чл. 57 от ЗАНН.