Решение № 489 от 23.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Смолян, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100692 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищцата Е. З. Т. срещу ответника *** ЕООД с правната квалификация на чл.124,а л.1 от ГПК във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника „***“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т.И.В., че ищцата Е. З. Т., ЕГН **********, не дължи сумата от 9 816.97 лева (девет хиляди осемстотин и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 296.34 лева (двеста деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки), представляваща съдебни разноски по Изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 962/2011г. по описа на Районен съд-гр.Смолян, въз основа на който е образувано изп.д.№ 146/2024г. по описа на ЧСИ С. Д. - №*** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд-гр.Смолян.

Твърди се, че със съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 4375/14.05.2024г. на ЧСИ С.Д. - № ** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Смолян, ищцата е уведомена, че срещу нея е образувано изп.д.№ 146/2024г. по описа на ЧСИ С.Д. - № 917 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр.Смолян, с взискател - „***“ ЕООД, с ЕИК **, с размер на задължението - 18 777.40 лева, от които Главница в размер на 5 085.64 лева със Законна лихва в размер на 6 832.78 лв. за периода 11.07.2011 г. 14.05.2024г., 4 731.33 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н), 296.34 лева присъдени разноски, 150.00 лева разноски по изпълнителното дело, 1 681.31 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които по 1 т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 494.91 лева с начислен ДДС.

Посоченото по-горе изпълнително дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 962/2011г. по описа на Районен съд гр.Смолян, в полза на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, за сумата 9 816.97 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 296.34 лева съдебни разноски.

До настоящия момент срещу ищцата никога не е образувано изпълнително дело въз основа на Изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 962/2011г. по описа на Районен съд-гр.Смолян. Ето защо, счита, че давността на вземането по този изпълнителен лист, която е петгодишна, е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист - 12.10.2011г. и е изтекла на 12.10.2016г., поради което към настоящия момент вземането на издадения изпълнителен лист е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД. С образуването на изпълнително дело ответникът, най-вероятно като частен правоприемник (за което правоприемство ищцата никога не е била уведомявана през годините че лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, предявява претенции по него срещу Е. Т., което е основание да поиска в нейна полза да бъде постановен съдебен акт, с който вземането, материализирано в изпълнителния лист, да бъде отречено с влязло в сила съдебно решение.

Исковете се поддържат с писмена молба, чрез процесуалния представител на ищцата- адв.К..

От ответната страна е постъпило писмено становище, с което се поддържа отговора.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника *** ЕООД иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Процесното задължение произтича от Договор за потребителски паричен кредит от 19.10.2007 г., сключен между Е.

З. Т./кредитополучател/ и „***“ ЕАД /кредитор с последващо търговско наименование *** С.А., понастоящем вляло се в „***“ АД/. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, за събиране на вземането по принудителен ред е била издадена в полза на първоначалния кредитор заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 12.10.2011 г„ издаден по ч. гр. д. № 962/2011 г., по описа на Районен съд - Смолян. Ответното дружество е придобило процесното вземане от цедента *** С.А чрез договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 13.07.2020 г. За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това, „***" ЕООД се явява кредитор от датата на сключването на договора за цесия. Видно и от приложените към исковата молба доказателства, ищецът е наясно, че за събиране на процесното вземане е образувано изпълнително дело № 146/2024 г. по опис на ЧСИ С.Д., като същото е образувано по молба именно на цесионера „***“ ЕООД.

В случай, че съдът счете, че ищeцът не е бил надлежно уведомен за настъпилото частно правоприемство на процесното вземане преди депозирането на исковата молба, към отговора си ответникът прилага 2 уведомление за сключения на 13.07.2020 г. договор за цесия. На първо място следва да се отбележи, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.

Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 2 и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК./. В конкретния случай, процесното вземане е установено със заповед за изпълнение, издадена по реда на чл 410 ГПК, като същата е влязла в сила поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за цялото вземане следва да се прилага 5 годишната погасителна давност.

На следващо място, неоснователно е твърдението на насрещната страна, че погасителната давност за процесния изпълнителен лист е изтекла на 12.10.2016 г. След датата на цесия, към цесионера *** С.А. са постъпили следните доброволни плащания от длъжника Е. З. Т. за погасяване на процесното задължение: 07/27/2020 50 лева 09/08/2020 50 лева 10/20/2020 50 лева 11/27/2020 50 лева 01/27/2021 50 лева 03/05/2021 50 лева Предвид горното, с извършените доброволни плащания длъжникът е признал задължението си, като по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, с всяко извършено плащане погасителната давност се прекъсва. В този смисъл започналата да тече погасителна давност от 05.03.2021 г. е прекъсната с депозирането на молба за образуване на изпълнително дело с Изх.№ МАЗ 00070796/02.05.2024 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. номер *** при КЧСИ и район на действие ОССмолян.

В хода на образуваното изпълнително дело № 146/2024 г., на 14.05.2024 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника и на установеното трудово правоотношение, с което погасителната давност е била прекъсната. В допълнение, следва да се отбележи, че давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане С оглед на всичко гореизложено 5годишната погасителна давност за вземанията, предмет на събиране по 3 издадения изпълнителен лист от 12.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 962/2011 г., по описа на Районен съд - Смолян не е изтекла и предявеният иск срещу „***" ЕООД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становища, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира иска за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Установява се, че със съобщение за образувано изпълнително дело изх.№ 4375/14.05.2024г. на ЧСИ С.Д. - № *** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр.Смолян, ищцата Е. Т. е уведомена, че с изпълнителен лист издаден на 12.10.2011 г. от Районен съд- Смолян на основание Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 962 от 2011 г. е осъдена да заплати суми, в полза на взискателя/те/: *** ЕООД С ЕИК **,, като за изпълнение на присъденото е образувано изпълнително дело № 20249170400146 по описа на ЧСИ С.Д., рег.

№ ***, район на действие Окръжен съд Смолян, и задължението й по изпълнителното дело към 14.05.2024 г. възлиза на 18 777,40 (осемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки)лв., от които Главница в размер на 5 085,64 лв. с/със Законна лихва в размер на 6 832,78 лв. за периода 11.07.2011 г. - 14.05.2024 г. . 4 731,33лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н), 296,34лв. присъдени разноски, 150,00лв. разноски по изпълнителното дело, 1 681,31лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1494,91 лв. с начислен ДДС.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 962/2011г. по описа на Районен съдгр.Смолян, в полза на „**" ЕАД, с ЕИК ***, за сумата 9 816.97 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1 1.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 296.34 лева - съдебни разноски.

Изпълнителното дело е образувано по молба, входирана на 13.05.2024г.

Давността за вземането по изпълнителния лист е изтекла на 12.10.2016г., тъй като в случая е приложима петгодишната давност. Вземането по изпълнителния лист е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

От ответната страна не се ангажират доказателства за предприети действия за събиране на вземането по посочения изпълнителен лист преди посочената дата, на която е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело за събиране на вземането, нито да са извършвани изпълнителни действия, имащи характер на такива, прекъсващи давността.

За неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че извършваните плащания от ищеца имат характер на "признание" по смисъла на разпоредбата на чл.116, б."а" от ЗЗД. Това е така, защото признанието следва да е отправено към Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 год. по т.д.№4/2019г. на ОСГТК на ВКС се приема, че признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.

Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на 4 длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.

Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на правоотношението, поради което насочеността на изявлението, с което се признава вземането именно към кредитора или негов представител, формира съществена част от еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. Неотправянето към кредитора дискредитира изявлението като годно да манифестира волята на длъжника в достатъчна степен, че съществува конкретен дълг към кредитора.