Решение № 143 от 28.04.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Ловеч, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. М. при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. М. Административно наказателно дело № 20264310200223 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В. ****“ ООД, чрез адв. В. П. против наказателно постановление № 11 – 2500173 от 19.12.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда/ КТ/ за нарушение на по чл. 303, ал. 3 от КТ.

В жалбата се излага следното:

За едно и също нарушение са наложени две наказателни постановления, от извършената на дата 13.10.2025г. проверка. Със споразумение по чл. 415г КТ от 28.11.25г. по АУАН № 11-2500172/14.11.25г. работодателят е санкциониран, че е допуснал лицето М. Т. П. на работа преди да има сключен трудов договор, за което е заплатил 2000 лева глоба. С обжалваното наказателно постановление на управителя на дружеството е наложена санкция за това, че е допуснал на работа М. Т. П., без да има издадено разрешение на инспекцията по труда. Едното нарушение поглъща другото, поради което не може да се наложи санкция и за двете. АНО е наложил две имуществени санкции за едно и също нарушение, а именно несключване на договор и допускане на работа на същия служител без издадено разрешение от ДИТ, поради което по-късно издаденото НП /в случая процесното/ е незаконосъобразнои и следва да бъде отменено на това основание.

Административно-наказващият орган не е спазил принципа за истинност по смисъла на чл. 7 АПК. М. П. работи и към настоящия момент на 1 длъжност Администратор във „В. ****“ ООД. Административно наказващият орган погрешно твърди в издаденото НП и издадения АУАН, че му е предоставена длъжностна характеристика за длъжността „сервитьор“, като в действителност такава му е предоставена за длъжността „администратор“. АНО също така погрешно твърди, че му е предоставен трудов договор № 158 от 01.09.25г., а трудовият договор на лицето е № 164 от 16.10.25г.

Административно - наказващият орган не е обсъждал и предоставения му договор за обучение от дата 13.10.2025г., поради което не е взел предвид, че лицето на дата 13.10.2025г. не е постъпило на работа и поради което не следва да има издадено разрешение от ДИТ – Ловеч. Позоваването на погрешни документи и доказателства представлява основание на отмяна на НП.

В случай, че не се уважат доводите за отмяна на наказателното постановление се твърди, че е налице маловажен случай по чл. 415 от КТ.

Започнала е процедура по подаване на искането до ДИТ – Ловеч, за издаване на разрешение за работа на непълнолетното лице, 3 дни преди проверката.

Декларацията – съгласие е подписана на 13.10.2025г. Искането до инспекцията на труда е 13.10.2025г. Ако личният лекар на М. П. е бил първа смяна на 13.10.2025г., същата щяла получи медицинско удостоверение, и работодателя да е подал искането до ДИТ – Ловеч още на този ден. На следващия ден след проверката е подадено искане за разрешение за работа на непълнолетно лице и такова е издадено 2 дни след проверката. За работника не са произтекли никакви трудиви, осигурителни и каквито и да било вреди последици.

Моли се да се отмени изцяло процесното наказателно постановление в евентуалност да се измени обжалвания акт и да се преквалифицира деянието като маловажен случай по чл. 415в от КТ, като се наложи наказание в минимален размер от 51,13 евро. Претендира разноски.

В съдебно заседание за въззивника не се явява законен представител, представлява се от упълномощен такъв адв. В. П., която моли да се отмени НП.

Въззиваемата страна Административно наказващият орган - Директор Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, редовно призован, не се явява.

Представлява се от юрисконсулт А. Д..

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ Агенцията по заетостта изготвила на 10.10.2025г. насочващо писмо до 2

„В. ****“ ООД на М. Т. П., за заемане на длъжността Администратор. Няма данни кога е получено. На същата дата родителите на М. Т. П. дали съгласие, последната да упражнява трудова дейност, и да сключи трудов договор с В.

****“ ООД.

2/ На 13.10.2025г. около 19:0 00 часа непълнолетната към този момент М. Т. П. работила в дружеството „В. ****“ ООД, на обект ресторант находящ се в хотел „В. ****“, ул. „И.Д. №** на длъжността сервитьорка. Същата обслужвала клиенти, като вземала поръчки, и въвеждала данни в касовия апарат. За престирането на трудовата сила от непълнолетното лице, не било поискано предварително разрешение на Инспекцията по труда, и не бил сключен трудов договор. М. П. започнала работа в предприятието на жалбоподателя на 06.10.2025г.

На 13.10.2025г. служителите на инспекцията по труда започнали проверка на хотел „В. ****“. Същите видели, че в ресторанта на хотела М. П. осъществява сервитьорски задължения, като не присъствал друг сервитьор, като в хода на проверка се появил и друг гарсон Е.З..

3/ Бил издаден АУАН № 11-2500173 от 14.11.2025г.срещу „В. ****“ ООД за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. На 19.02.2026г. бил издаден процесното НП.

Със споразумение по чл. 415Г от КТ по АУАН № 11 –

2500172/14.11.2025г. е наложена имуществена санкция на „В. ****“ ООД в размер на 2000 лева, за това че в качеството си на работодател на 13.10.2025г., не е сключил писмен трудово договор с М. Т. П., за предоставената от нея работна сила, като сервитьор на 13.10.2025г. в стопанисваното от дружеството обект – семеен хотел „В. ****“. Имуществената санкция била платена на 28.11.2025г.

4/ На 13.10.2025г. М. П. направила опит да си извади медицинска документация, необходима за започване на работа. Личният й лекар работил до обяд и понеже била на училище до 14:00 часа, не успяла да си извади медицинско. Доктор М.П. на 14.10.2025 г. след извършен преглед установила, че М. П. е клинично здрава. Службата по трудова медицина дала заключения от 15.10.2025г, че М. П. няма медицински противопоказатели да заема длъжността „администратор“. На 15.10.2025г. било входирано искане от „В.

****“ ООД до Директора на дирекция инспекция на труда, да бъде разрешено да бъде сключен трудов договор с М. П.. На 16.10.2025г. е сключен трудов договор, с който „В. ****“ ООД възложило на М. П. да изпълнява длъжността администратор в хотел „В. ****“ намиращ се на ул. „И.Д. №**. Последната изпълнява длъжността и до настоящия момент.

Съдът прие горната фактическа обстановка, след извършване на следния доказателствен анализ на събраните по делото доказателства.

Пункт 1 се установи от: насочващо писмо /л. 9 гръб/, дата на съставянето се доказва от данните на електронния подпис и декларация – съгласие /л. 11 гръб/

3

Пункт 2 се установи от:

АУАН № 11-2500173 от 14.11.2025г, които съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ има доказателствена сила до доказване на противното.

Свидетелските показания на Б. Р. П. и М. Л. М., на който съдът кредитира като пълни ясни и непротиворечиви. Същите заявяват, че са видели М. П. да взема поръчки, да ги маркира, и да ги изпълнява, като същата е посочила пред проверяващите, че работи като сервитьорка. До същия извод води и саморъчно написаната и подписана декларация от М. П. /л.67/, в която е посочила, че от 06.10.2025г. работи като сервитьорка в обекта, за което получава трудово възнаграждение от 60 лева на ден. Подкрепящо несъмнено този факт е и признанието на жалбоподателя в споразумението по чл. 415г КТ/л.61/, че не е сключил трудово договор с П., за предоставената от нея на 13.10.2025г. работна сила като сервитьорка.

Това, че е била непълнолетна към 13.10.2025г. се установява от ЕГН – то й, от декларация /л. 67/, още е видно от декларация – съгласие /л. 11 гръб/ .

Видно от искане на основание чл. 301, ал. 3 от КТ и извадка от регистър на разрешение за работа на лица, ненавършили 18 години /л. 46 и л. 47/, е че към 13.10.2025г., не е било дадено разрешение за работа от Инспекцията по труда.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката М. Т. П., че е и било първия обучителен ден като администратор. Не е събирала поръчки, не е сервирала, а само е наглеждала механата по молба на колежка, която била отишла до магазина. На първо място това се опровергава от посочените по горе обстоятелства. На следващо място се оборва и от написаното от нея самата. В показанията си тя изрично заявява, че е попълнила декларацията лично, доброволно, и никои не и казвала какво да пише. Не представлява логично обяснение, заявеното от свидетелката, че е написала в декларацията, че работи като сервитьорка, защото се е притеснила. На въпросите защо е написала, че работи от 06.10.2025г. отговаря дословно „не помня“, като и на други задени въпроси отговаря „не знам, не помня“

Следва да се отбележи, че свидетелката посочва, че в обекта работят двама сервитьори. С нея и сервитьорката Е.З., която се е появила по - късно стават точно двама сервитьори на смяна.

Видно от трудов договор № 158 /л.43/ Е.З. З. е работила в механа „В.“ на ул. „И.Д. №**, като сервитьор.

Пункт 3 се установи от: АУАН № 11-2500173 от 14.11.2025г /л. 38/, наказателно постановление № 11 – 2500173 от 19.12.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, /л. 36/ споразумение по чл. 415Г от КТ по АУАН № 11 – 2500172/14.11.2025г./л. 61/ и платежно нареждане /л.

69/.

Пункт 4 се доказа от: Вайбар кореспонденция /л. 13 гръб/, карта за медицински преглед /л. 15 лице гръб/, медицинско заключения от служба по трудова медицина „М.“ ЕООД /л. 14/, искане на основание чл. 301, ал. 3 от КТ, извадка от регистър на разрешение за работа на лица, ненавършили 18 години 4

/л. 46 и л. 47/ и трудов договор № 164 /л. 12/.

Това, че М. П. към настоящия момент работи на длъжността администратор се доказа от свидетелските показания на същата. В тях тя подробно описва какви трудови функции извършва и заявява, че още работи на тази длъжност. В тази си част показания на свидетелка, няма основания да не се кредират.

Настоящият съдебен състав намира, че предоставеният договор за „еднократно обучение“ от 13.10.2025г сключен между „В. ****“ ООД и М. Т.

П. е съставен за целите на процес. Този договор въпреки, че е кръстен договор за „еднократно обучение“, не представлява такъв договор, тъй като няма белезите уредени в чл. 230 и сл. от КТ. Договорът за обучение също е трудов договор и подлежи на регистрация съгласно Наредба за вписване в регистъра на заетостта. Предоставения договор няма нито номер, нито е регистриран.

Същият по скоро прилича да трудов договор за стажуване по чл. 233б от КТ, но и той подлежи на регистрация съгласно посочената наредба.

ПО ПРАВОТО

По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Относно акта за установяване на административното нарушение:

Съставен от материално компетентен орган – главен инспектор при ДИТ – Ловеч, който е оправомощен по силата на законовата норма на чл. 416, ал. 1 от КТ, в предвидения тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН – нарушението е извършено на 13.10.2025г. акта е изготвен на 14.10.2025г.

Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. чл. 37, ал. 3 ЗАНН.

Съставен е в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и свидетел участвал при установяване на нарушението.

Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не съставлява процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН.

Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него.