Решение № 1219 от 04.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100504794 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 15031 от 21.12.2022 г., поправено с решение № 3536 от 08.03.2023 г., постановено по гражданско дело № 59012 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 158 състав, бил прекратен бракът, сключен на 19.07.2018 г., между И. В. Б. и В. Л. Ш. като дълбоко и непоправимо разстроен; упражняването на родителските права спрямо детето М.В. Ш., роден на 26.03.2013 г., било предоставено на майката И. В. Б., при която било определено местоживеенето му; на бащата бил определен режим на лични отношения с детето, с право да го вижда и взема при себе си, както следва – всяка четна седмица от годината за времето от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, с преспиване, с изключение на 30 дни през лятната ваканция в периода 01.07 – 01.09., разделени на два периода от по 15 последователни дни, съвпадащи с годишният отпуск на майката, в случай, че до 31.05. майката уведоми бащата за времето в посочения период, когато ще ползва годишният си отпуск, а при пропуск да стори това се прилага определеният режим през всяка четна седмица; тридесет дни през лятото, в периода 01.07. – 01.09. , разделени на два периода от по 15 дни; 30 дни през лятото в периода 01.07.-01.09., разделени на два 1 периода по 15 последователни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи писмено на бащата в срок до 31.05. кога в посочения период ще ползва годишния си отпуск, а в случай че не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения с детето за времето от 10.00 часа на 01.07. до 19.00 часа на 16.07. и за времето от 10.00 часа на 01.08. до 19.00 часа на 16.08.; по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24.12., респективно на Разпети петък, до 19.00 часа на 28.12., респективно на Светлия понеделник, с преспиване; по време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10.00 часа на 29.12. до 19.00 часа на 02.01. на следващата календарна година; в първите три дни от пролетната ваканция, когато същата не съвпада с Великденските празници, от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 19.00 часа на третия ден от ваканцията; по време на есенната ваканция през всяка нечетна календарна година, за времето от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 19.00 часа на последния ден от нея; по време на междусрочната ваканция за времето от 10.00 часа на първия ден от тази ваканция до 19.00 часа на последния ден от нея; всяка нечетна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа на официалните празници трети март, първи май и шести май, в случай, че те не съвпадат с петъчно-неделния режим; а през четна година за времето от 10.00 до 19.00 часа на 24 май, шести септември и 22 септември; осъдил В. Л. Ш. да заплаща на детето си М., чрез неговата майка и законен представител И. В. Б. месечна издръжка в размер на 800 лева, считано от влизане в сила на решението относно местоживеенето на детето, като отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 800 лева до претендирания размер от 1000 лева, като неоснователен; предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.

София, ул. ****, на И. В. Б., като осъдил същата да заплаща на В. Л. Ш. сумата от 300 лева, представляваща месечен наем за ползването му, считано от влизане в сила на решението в частта относно ползване на семейното жилише; осъдил всеки от съпрузите да заплати по сметка на СРС държавна такса по допускане на развода в размер на по 25 лева, а В. Л. Ш. да заплати и държавна такса върху присъдената в полза на детето издръжка в размер на 1152 лева.

Недоволна от така постановеното решение останала И. В. Б., ищца по първоначалния иск в първоинстанционното и въззивница в настоящето производство, която обжалва същото в частите му относно определения режим на лични контакти на детето с бащата и в отхвърлителната част, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка за детето М. над присъдения размер от 800 лева до претендирания размер от 1000 лева, с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, като определи посочения в исковата молба режим на 2 контакти на бащата с детето, и определи издръжката му от бащата в размер на 1000 лева месечно.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване, като оспорва като неоснователна жалбата на другата страна.

В писмения си отговор насрещната страна-В. Л. Ш., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в първоинстанционното и въззиваема страна по жалбите на ищцата в настоящето производство, оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение тази въззивна жалба.

Недоволен от постановеното по спора решение останал и ответникът по първоначалния иск и насрещен ищец В. Л. Ш., който обжалва същото в частите му относно определения му режим на лични отношения с детето М. и размера на присъдената за детето издръжка над признатата от него сума за издръжка на детето в отговора му на исковата молба. Излага подробни съображения за необоснованост и неправилност на решението в тези му части. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като определи режим на лични отношения между него и детето М. съобразно посоченото от него в насрещния му иск и определи издръжката му съобразно посоченото от него в отговора на първоначалния иск. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, както и въззивната си жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да се потвърди в обжалваните от ищцата части и отмени в обжалваните от него части, като се уважи изцяло въззивната му жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ищцата в първоинстанционното производство И. В. Б. депозира писмен отговор на въззивната жалба, подадена от ответника, като оспорва същата като неоснователна и излага съображенията си за това. Моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение като неоснователна, като й присъди сторените деловодни разноски

В съдебно заседание поддържа заявеното в отговора си становище по жалбата на В. Ш. и пледира за отхвърлянето й.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са допустими.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите, досежно прекратяването на брака и фамилното име на 3 съпругата след развода, упражняването на родителските права по отношение на детето М. и местоживеенето му, ползването на семейното жилище, издръжката на детето до размера от 162,50 лева, както и относно дължимите от страните суми по 25 лева, представляващи окончателна държавна такса по допускане на развода.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от И. В. Б. срещу В. Л. Ш. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК - за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, съединен с небрачни искове за предоставяне на родителските права спрямо детето от брака, определяне на местоживеенето му при майката, определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и осъждането му да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 1000 лева месечно, ползването на семейното жилище, за което изложила твърдения, че се намира в гр. София, ул. ****, и за възстановяване на предбрачното фамилното име на жената след развода. Оспорила твърденията на ответника, за това, че семейното им жилище се намира на посочения от него адрес, като твърдяла, че регистрацията им на този адрес била извършена по съображения, касаещи обучението на детето.

Ответникът също заявил становище за прекратяване на брака, като оспорил размера на претендираната за детето издръжка над 162,50 месечно, както и претенцията за ползване на семейното жилище, като твърдял, че семейното им жилище се намира на адрес в гр. София, ул. ****. Същият предявил като насрещен иск брачен иск по чл. 49, ал. 1 от СК-за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, съединен с небрачни искове относно режима на лични отношения с детето от брака; ползване на семейното жилище на посочения в отговора на исковата молба адрес, като при евентуалност не оспорвал на насрещната страна да се предостави ползването на жилището, находящо се на ул. „Зайчар“, като в този случай претендирал заплащане на месечен наем в размер на 300 лева.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора сключили граждански брак на 19.07.2018 г., като съпругата приела брачното фамилно име Ш.а, добавено с тире към предбрачното й фамилно име Б.. Страните са родители на едно ненавършило пълнолетие дете – М., родено на 26.03.2013 г.

И двете страни били трудово ангажирани, като съпругата била в трудово правоотношение с УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, получавала основна заплата в размер на 660 лева, като за периода март 2021 г. – януари 2022 г. облагаемият й доход е в средномесечен размер на около 4170 лева, а съпругът, който е в трудово правоотношение с „Ди Ви Асет Мениджмънт“ ЕАД и с основна заплата от 4

3611 лева, за същият период реализирал облагаем доход със средномесечен размер от около 4187 лева.

По делото нямало спор, че отношенията между страните са влошени.

С показанията си свидетелите Д.С. и Ю.И. установили, че от години между страните имало спорове по различни въпроси, като майката държала детето да се храни правилно, да се учи добре и да спортува, но избухвала, когато детето отказвало да направи нещо, случвало се да му крещи, дори да го дърпа и да му удря шамари, а бащата се стремял да успокои нещата. Първоинстанционният съд кредитирал показанията на тези свидетели като обективни и последователни.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заявила, че и двамата са добри родители, като тя уважава бащата, но имали спорове помежду си по отношение извънкласните дейности на детето, ползването на мобилни устройства и липсата на контрол над времето, прекарано от детето в интернет, а също и по отношение неговото хранене и режим.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът заявил, че се смята за достатъчно добър родител, колкото и майката, че има силна емоционална връзка с детето, като полага старание да му осигури стабилна емоционална среда, която да отговаря на интересите му.

По делото била призована ДСП „Възраждане“, която в приетия по делото социален доклад изложила данните, събрани при социалното проучване. Според доклада, двамата родители и детето споделяли едно жилище, собственост на бащата, в което били констатирани отлични хигиенно – битови условия; те били трудово ангажирани – майката като рентгенов лаборант с работно време на смени от 07.00 часа до 14.00 часа и от 13.30 часа до 20.00 часа, а бащата като „заместник ръководител управление на портфейли“ с работно време в делнични дни от 09.00 часа до 18.00 часа. По данни на родителите, синът им поддържал отношения с разширените им семейства, споделили също, че малолетният е с лека форма на сколиоза и му е препоръчано да прави упражнения.