Решение № 119 от 25.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Разлог, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20261240200032 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „Е.5П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес, *, депозирана ч/з адв. Л.П. от САК, против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ЕФ е издаден в нарушение на принципа за пропорционалност на европейското право.

Наложената санкция не съответства на тежестта и хар-ра на нарушението. Същата е явно несъразмерна на хар-ра и последиците от нарушението, което е в противоречие с принципите на справедливост и пропорционалност.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която изразява становище по хода на делото и моли атакувания акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

НО – А„ПИ“ - редовно призован, не се явява, не изпраща и процесуален представител.

Депозирано е писмено становище, с което се счита жалбата за неоснователна. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на НО.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2023 г., в 12:21 часа било установено нарушение №*, с ППС Т. А. В.., рег.№*, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория € 4, без ремарке, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320 с посока Намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устр-во №* елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

1

За извършеното адм. нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява док-ство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег.№, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на ТС (контр. устр-во с идентификатор №*) - част от с-мата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредбата „Собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за ЮЛ или ЕТ, е регламентирана в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, а именно имуществена санкция от 2`500.00 лв. /1`278.23 €/.

Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП, А„ПИ“ осъществява контрол в/у заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, ч/з ЕССПТ, а според чл.167а, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на УС на А„ПИ“ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж; съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на ЕФ за такова по вид адм. нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП, (уреждащ процедурата по съставяне на ЕФ за същото по вид нарушение).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ подлежи на отмяна на основание непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §.16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕП и С. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕП и С.. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и С. от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т.т. а. за използване на определени инфраструктури.

Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при 2 съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние без заплатена такса, причините за допуснатото нарушение, степента на вината - умисъл или непредпазливост или други обстоятелства от ТС. Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на принципа за пропорционалност се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл.58д от ЗАНН, и в съд. практика на касационната инстанция - така Решение №953 от 06.02.2025 г. по к. а. Н.Д. №1286/2024 г. по описа на АС-Х..

С оглед гореизложеното, обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, следва да бъде отменен.

По разноските:

Жалбоподателят, ч/з процесуалния му представител претендира присъждането на разноски от 225,65 €. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора - отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК.

По силата на чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за 1 адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за 1 адвокат.

От приложеното по делото пълномощно, както и от съдържанието на приложената към списъка с разноски фактура се установява, че жалбоподателя „Е.5П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес, *, с управител Н.М.П. е заплатил на адв. Л.П., вписан в САК адв. възнаграждение от 225.65 €.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. В чл.36, ал.2 от ЗАдв. е посочено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор м/у адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАдвС размер за съответния вид работа. Минималните размерите на адв. възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба №1 от 09.07.2004 г. посочваща размерите на адв. възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 18.02.2025 г., когато адм. наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адв. възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 в/у стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1`000.00 до 10`000.00 лв. е 400.00 лв. плюс 10% за горницата над 1`000.00 лв. В случая е наложено адм. наказание имуществена санкция от 2`500.00 лева и минималното адв. възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 550.00 лева. В този смисъл съдът намира, че претендираното адв. възнаграждение от 225.65 € - равняващо се на 441.33 лв. е под установения минимум и следва да бъде присъдено в неговия пълен размер.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.63, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, притежаващ №*, издаден от А„ПИ“ при МРРБ, с който на основание 3 чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя „Е.5П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес, *, с управител Н.М.П., е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`500.00 лева /1`278.23 €/ за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, А„ПИ“ при МРРБ да заплати на жалбоподателя „Е.5П.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес, *, с управител Н.М.П., сумата от 225.65 € - заплатено адв. възнаграждение за 1 адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4