Решение № 328 от 24.09.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Габрово, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100225 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост ІV, ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, предявена срещу П. П. К., ЕГН ********** и С. И.

П., ЕГН ********** за установяване съществуването на права на вземания, за които е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът излага, че на 15.12.2023 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД от една страна като кредитор и П. П. К., от друга страна като кредитополучател и С. И. П., като поръчител е сключен договор за потребителски паричен кредит № 5911947, въз основа на който дружеството предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 30000 лева, при поето задължение за връщането му, заедно с годишна лихва върху по кредита в срок до 14.12.2033 г.. Излага, че вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

Поради неизпълнение на задълженията по кредита ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците П. П. К., ЕГН ********** и С. И. П., ЕГН **********, за солидарно заплащане на сумата 1296.94 евро /с равностойност 2536.59 лева/ - главница за периода от 14.08.2024 г. до 14.10.2025 г. по договор за потребителски паричен кредит № 5911947 от 15.12.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 27.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 687.79 евро /с равностойност 1345.20 лева/ - договорна лихва за периода от 14.08.2024 г. до 14.02.2025 г., както и за направените по делото разноски държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 6421/2025 г. по описа на РС Плевен и била издадена заповед за изпълнение, която по отношение на длъжника П. П. К. била връчена при условията 1 на чл. 47, ал. 5 ГПК, а длъжникът С. И. П. депозирала възражение по чл. 414 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът С. И. П. не е депозирала отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК не са направени конкретни възражения.

С влязло в сила разпореждане от 11.06.2026 г. е върната искова молба вх. № 820/29.01.2026 г., предявена от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище гр. София, в частта по отношение на ответника П. П. К., ЕГН **********, с адрес: село Яворец, общ. Габрово, ул. „Витоша“ № 14 и е прекратено производството по гр. дело № 225/2026 год. по описа на РС – Габрово в тази част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № 5911947 от 15.12.2023 г., се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставило на кредитополучателя П. П. К., ЕГН ********** кредит в размер на 30000 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120 месечни погасителни вноски, с падеж 14то число на съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 14.12.2033 г. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 7.79 %, годишният процент на разходите – 8.98 %, а застрахователната премия е в размер на 13.55 лева. Не е спорно между страните, че с договора ответникът С. И. П. се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя П. П. К. за задълженията му по договора за кредит.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2023 г. и извлечение от приложение № 1А към него, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило вземането си по процесния договор за потребителски кредит на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Видно от приложените обратни разписки, цесионерът по договора и ищец в производството е изпратил до главния длъжник и поръчителя уведомително писмо, с което им съобщава за извършено прехвърляне на вземания. Уведомителното писмо са изпратено на посочения от кредитополучателя и поръчителя адрес за кореспонденция, като няма данни същите да са получени от адресатите.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 6421 по описа за 2025 г. на РС- Плевен, се установява, че ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211 се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 138, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за 2 установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 138, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между кредитополучателя П. П. К. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. По отношение на поръчителя С. И. П. е необходимо да съществува правоотношение, в рамките на което да е породено задължението да отговаря в пълен обем и при същите условия за задълженията на кредитополучателя П. П. К.. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора и на поръчителя е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и П. П. К. е сключен договор за потребителски кредит, със съдържание, включващо задължението на кредитодателя да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил облигационно правоотношение между страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като фактът на изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на паричната сума не е спорен. Ето защо, в правната сфера на кредитополучателят П. П. К. е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 30000 лева.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

Отпуснатият на кредитополучателя П. П. К. представлява предоставяне на 3

"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на договора за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f581e5b4-4b3b-4506-b4dc-f4eb24da571f