Определение № 15273 от 15.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15273 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506296 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Л. С. с ЕГН ********** срещу Определение № 16555 от 30.04.2026 г., постановено по гр.д. № 561 по описа на Софийския районен съд за 2026 г., 46 състав, с което е оставено без уважение искането на Е. Л. С. за изменение на Решение № 4716 от 12.03.2026 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че делото е образувано по иск на Е. Л. С. срещу Столична община за установяване съществуването на вземане за сумата 167 лв., представляваща неоснователно събрана сума по изпълнително дело № 20208490403080 при ЧСИ А.П., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2015/2025 г. по описа на Районен съд - Лом. С решението искът е уважен, но съдът е приел, че отговорността за разноски не следва да се възлага на ответника, тъй като тя предполага причинна връзка между процесуалното поведение на едната страна и необходимостта другата страна да понесе разноски. Прието е, че за част от събраните без основание суми по същото изпълнително дело, а именно за глобата по наказателното постановление в размер на 200 лв., между страните вече е воден предходен процес. Според районния съд ищцата не е била възпрепятствана да претендира и връщането на сумата 167 лв. за разноски по изпълнението още в предходното заповедно производство по ч.гр.д. № 50128/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав, или да съедини това вземане в исковото производство по гр.д. № 2992/2023 г. по описа на същия съдебен състав.

Районният съд е изложил съображения, че отделното предявяване на претенциите, включително чрез самостоятелни заповедни производства, не е обусловено от легитимен процесуален интерес. Прието е, че разделянето на вземанията, произтичащи от едни и същи юридически факти, води до 1 кумулиране на разноски в отделни производства и съставлява недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

Съдът е счел, че ищцата вече е получила разноски в предходните заповедно и исково производство по ч.гр.д. № 50128/2022 г. и гр.д. № 2992/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав, поради което разноски за настоящите производства по ч.гр.д. № 2015/2025 г. по описа на Районен съд – Лом и гр.д.

№ 20261110100561 по описа на Софийския районен съд за 2026 г., 46 състав, не следва да бъдат присъждани. По тези съображения е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 4716 от 12.03.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със съдебната практика. Жалбоподателката излага, че на 10.09.2025 г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Столична община за сумата 167лв., представляваща неоснователно събрана сума по изпълнително дело № 20208490403080 при ЧСИ А.П.. Посочва, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявила иск за установяване съществуването на вземането и че по гр.д. № 561/2026 г. на СРС искът е уважен изцяло, но съдът не е присъдил разноски, включително държавна такса. Твърди, че по ч.гр.д. № 2015/2025 г. по описа на Районен съд Лом със заповедта за изпълнение и с Определение № 1336/20.10.2025 г. вече са присъдени разноски в размер на 25лв. държавна такса в полза на Е. С. и 400лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. С.С.С.. Според жалбоподателката, след като исковата претенция е уважена изцяло, тези разноски следва да бъдат отразени и в решението по исковото производство, тъй като обратното би обезсмислило произнасянето на заповедния съд и би отнело правното значение на неговия акт. Навежда се довод, че Софийският районен съд и Районен съд - Лом са съдилища от еднаква степен, поради което произнасянето на исковия съд не следва да дерогира произнасянето на заповедния съд. Жалбоподателката сочи още, че разделянето на претенциите се дължи на обстоятелството, че част от събраната сума първоначално е била принудително събрана, а впоследствие е била възстановена. Моли да се отмени Определение № 16555/30.04.2026 г. и да й бъдат присъдени разноски за исковото и заповедното производство, а именно 25,56 евро държавна такса в полза на Е. С., 204,52 евро адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 204,52 евро адвокатско възнаграждение за исковото производство. При условията на евентуалност моли за присъждане на справедлив размер на адвокатските възнаграждения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е 2 допустима.

По същество съдът намира следното:

От данните по делото се установява, че със Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК с рег. № 1427/15.09.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 2015/2025 г. по описа на Районен съд - Лом, е разпоредено Столична община, ЕИК 000696327, да заплати на Е. Л. С. сумата 167лв. главница, както и 425,00 лв. разноски, от които 25,00 лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение. С Определение № 1336/20.10.2025 г. Районен съд – Лом е изменил заповедта в частта за разноските, като е постановил сумата 25,00 лв. държавна такса да бъде заплатена на Е. Л. С., а сумата 400,00 лв. адвокатско възнаграждение да бъде заплатена на адв. С.С.С. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА.

След подадено възражение срещу заповедта е образувано гр.д. № 561 по описа на СРС за 2026 г. по предявен от Е. Л. С. срещу Столична община иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено на вземане за сумата 167,00 лв., неоснователно събрана за разноски по изпълнително дело № 20208490403080 при ЧСИ А.П., образувано въз основа на Наказателно постановление № 284933/11.11.2016 г. на заместник-кмета на Столична община. С Решение № 4716/12.03.2026 г.

Софийският районен съд е уважил иска и е признал за установено, че Столична община дължи на Е. Л. С. сумата 85,39 евро, представляваща преизчислената равностойност на сумата 167,00 лв. Съдът не е присъдил разноски за заповедното и исковото производство.

В решението е прието, че с влязло в сила Решение № 18351/08.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2992/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав, между същите страни е признато за установено, че Столична община дължи на Е. Л. С. сумата 200 лв., представляваща получена без основание сума по същото изпълнително дело № 20208490403080, образувано въз основа на същото наказателно постановление. Установено е още, че наказателното постановление е влязло в сила на 30.07.2017 г., изпълнителното дело е образувано през 2020 г., а давността за принудително събиране на глобата е изтекла на 30.07.2019 г. От сметката за размера на дълга по изпълнителното дело е установено, че са били посочени 200 лв. глоба, 143,00 лв. разноски по изпълнението и 24,00 лв. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като общо събраните суми са 446,93 лв., от които 79,93 лв. са върнати на длъжника, а 367,00 лв. са разпределени в полза на взискателя Столична община. Именно разликата между вече установената като недължимо събрана сума от 200,00 лв. и общо разпределените в полза на общината 367,00 лв. е предмет на настоящото исково производство.

Установява се също така, че предходното производство по ч.гр.д. № 50128/2022 г. и гр.д. № 2992/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав, на ищцата и процесуалните представители са присъдени разноски в общ размер 810лв., от които 50 лв. държавни такси за заповедното и исковото 3 производство, 400 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.Л.Л. за исковото производство и 360лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв.

К.И.Б. за заповедното производство, след поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 1376 от 25.01.2024 г.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както за исковото, така и за заповедното производство.

Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск, а представляват законна последица от уважаването или отхвърлянето му, поради което именно съдът по исковото производство следва да определи дали и в какъв размер те се дължат. В това производство подлежат на разглеждане и възраженията на страните относно неправилното им изчисляване, исканията за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо произнасянето на Районен съд – Лом по разноските при издаване и последващо изменение на заповедта за изпълнение не изключва правомощието на Софийския районен съд, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, да разпредели отговорността за тези разноски с оглед изхода от исковото производство и относимите към приложението на чл. 78 ГПК обстоятелства.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице основание разноските по настоящото заповедно и исково производство да бъдат възложени на Столична община. Общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК свързва отговорността за разноски с изхода на делото, но тази отговорност не е механична последица от уважаването на иска. Тя предполага разноските да са необходими за защитата на признатото право и да са причинени от поведението на насрещната страна в рамките на конкретния спор. Когато процесуалното поведение на страната, която претендира разноски, е довело до ненужно образуване на отделни производства при наличие на възможност спорът да бъде разрешен в едно производство, съдът не следва да прехвърля върху насрещната страна разноски, които са резултат от такова процесуално поведение.

За вземането от 200 лв., предмет на предходното производство, и за вземането от 167 лв., предмет на настоящото производство, е било образувано едно и също изпълнително дело, те произтичат от едно и също наказателно постановление, от едно и също твърдение за изтекла изпълнителна давност и от едно и също основание за връщане на получено без основание. И двете претенции са били насочени срещу един и същ ответник и са били основани на едни и същи релевантни факти. Данните по делото не установяват процесуална пречка сумата 167 лв. да бъде претендирана заедно със сумата 200лв. в предходното производство или най-малкото да бъде предявена като съединена претенция в исковото производство по гр.д. № 2992/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 166 състав, както е посочил и 4 първоинстанционния съд. Общият размер на двете суми е 367 лв., поради което съвместното им разглеждане не би довело до различна родова подсъдност или до по-голям размер на дължимата държавна такса извън приложимия минимален размер. При това положение образуването на отделно заповедно и последващо отделно исково производство за сумата 167 лв. е довело до самостоятелно претендиране на разноски, които са могли да бъдат избегнати при процесуално концентриране на защитата.

Неоснователно е и възражението, че разделянето на претенциите се обосновава от обстоятелството, че част от сумата е била впоследствие възстановена. Установеното връщане на сумата 79,93 лв. е осъществено на 25.06.2021 г., докато предходното заповедно производство е от 2022 г., а исковото производство по гр.д. № 2992/2023 г. е приключило с решение от 08.11.2023 г. Поради това обстоятелството, че част от общо събраните 446,93 лв. е върната на длъжника, не е било пречка към момента на предходното съдебно предявяване да бъде определен общият размер на сумите, останали разпределени в полза на Столична община. Възстановяването на 79,93 лв. обяснява защо остатъкът, разпределен в полза на взискателя, е 367 лв., но не обосновава необходимостта сумите 200 лв. и 167 лв. да бъдат претендирани в отделни производства, нито обосновава кумулиране на разноски за това вземане общо за четирите производства в размер на 848,75 евро.