Решение № 141 от 05.08.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разград, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Х.

Петър М. Милев при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно гражданско дело № 20223300500172 по описа за 2022 година

С Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по гражданско дело № 20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Р. Р., ЕГН

********** с адрес ***, че същият дължи на „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** сумата 650 лв.

/шестстотин и петдесет лева/ ведно със законната лихва от 08.07.2021 г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение №940/09.07.2021 г. по ч.гр.д.№1509/2021 г. по описа на Районен съд – Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението в останалата му част до първоначално предявения размер от 5500 лв.

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 278,55 лв. /двеста седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки./ дължимо и неизплатено трудово възнаграждение като брутна сума за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск в останалата му част до предявения размер от 500 лв.

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес 1 на управление *** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 369,65 лв. /триста шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/командировъчни пари за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до предявения размер от 2 665 евро.

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 33,50 лв. /тридесет и три лева и петдесет стотинки./ дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за нощен труд за периода 28.02.2021 г.

– 31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск в останалата му част до предявения размер от 100 лв.

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 100 лв. /сто лева./ част от дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 50 лв. /петдесет лева/ част от дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през официални празнични дни за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че представената по делото молба за платен отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021 г. е неистински документ.

ОСЪЖДА Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** сумата 63,81 лв./шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №1509/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, сумата 13 лв. /тринадесет лева/ за разноски и 82,72 лв. /осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск, както и сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение по насрещните искове.

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 158,72 лв. /сто петдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск и 90 лв. /деветдесет лева/ адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от насрещните искове.

ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК 200408235 със седалище гр.Бургас, адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград сумата 2

289,50 лв. /двеста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ за направените по делото разноски и сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ държавна такса върху уважените искове/.

Недоволен от това решение, в ЧАСТТА с която: първоначалния установителния иск е отхвърлен, насрещните осъдителните искове са уважени, относно неприсъдените в пълен размер разноски на жалбоподателя, тъй като е прието за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК, останал ищецът по пъроначалния иск "БЪК" ЕООД, ЕИК 200408235, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Р.С. С. от АК - Бургас.

Намира решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции на жалбоподателя бъдат уважени, а исковите претенции по насрещните искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Относно предявения от жалбоподателя установителен иск, квалифициран от съда като такъв по чл. 203 КТ, сочи, че съдът неправилно е определи правната му квалификация. Твърди, че съдът не се е произнесъл събразно ищцовата претенция. Съгласно чл. 203 КТ работодателят може да предяви имушествени претенции за вредата, която служителят му е причинил по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, но в случая работодателят не е предявявал по настоящото дело такива претенции. Твърди, че с иска по настоящото дело жалбоподателят не претендира обезщетение за причинени му вреди от ответника при и по повод на трудовата му дейност, а иска връщане в пълен размер на получени и невърнати от ответника средства предоставени му за „лични нужди“. Акцентира, че в документите за превода на процесните суми никъде в основанието не е заявено, че се изпращат или получават заради качествата на лицата на работодател и служител, за това и прилагането на нормите на КТ е неправилно и необосновано. Основанието което е било посочено за превода на процесните суми е „лични глоби“, т.е. сумите са му били предоставени за лични задължения.

Относно уважените части на насрещните осъдителни искове – твърди, че не дължи сумите които е осъден да заплати. Относно присъдените суми за иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ - за заплащане командировъчни пари, сочи че не дължи командировъчни пари за следните дати: 28.02.2021г., 06.04.2021г., 23.04.2021г., 28.05.2021г., 29.05.2021г., 30.05.2021г. и 31.05.2021г. Това е така, тъй като видно от представените извадки от системата за електронно проследяване на местоположението на товарната машина управлявана от работника, то на тези дати машината е била управлявана на територията на РБ. Тъй като за горепосочените 7 дни работодателят не дължал командировъчни, то неправилно е бил осъден да 3 заплати сумата от 369.65 лв. Относно присъдените суми за иск с правно основание чл. 261, ал. 1 КТ - за заплащане на извънреден труд, сочи че работникът неосноватено и умишлено не е спазвал определеното с Регламент /ЕО/ 561/2006, Директива 2002/15 ЕО и с трудовия договор максимална продължителност на работното време. Сочи, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, поради и което иска за извънреден труд се явява неоснователен. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не следва да се компенсират дължимите суми за трудово възнаграждение и командъривъчни с получените в повече от служителя. Излага подробни съображения и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната стана по жалбата - Г. Р. Р., чрез пълномощника си адвокат М.Р. М. от АК – Разград, депозира отговор.

Намира жалбата за допустима, но неоснователна. Моли в обжалваните части решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал.5 ГПК и пред двете инстанции. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение, с което е уважен първоначалния иск за сумата 650 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2021г., квалифициран по чл. 203, ал. 1 КТ от първоинстанционния съд, както и в частта с която са отхвърлени насрещните искове и в частта с която е прието, че представената по делото молба за платен отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021г. е неистински документ, е влязло в сила като необжалвано, поради което е извън предмета на настоящия въззивен контрол.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника "БЪК" ЕООД се явява пълномощника му адвокат Р.С. С. от АК – Бургас. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Акцентира, че с обжалваното решение неправомерно е изменена правната квалификация на предявения главен иск противно на искоата молба и приетия доклад по делото.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемия Г. Р. Р. не се явява. Явявя се пълномощника му адвокат М.Р. М. от АК – Разград, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения. Сочи че не претендира разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивната жалба съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.

4

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е частично недопустимо, а разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна. Аргументите за това са следните:

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че ответникът Г. Р. Р. е работил по трудово правоотношение при ищеца „Бък“ ЕООД въз основа на трудов договор от 26.02.2021 г. /л.7 РС/ на длъжност шофьор товарен автомобил /международни превози/. В договора е уговорена основна месечна работна заплата от 650 лв.

В т.3 от договора е уговорено заплащането на допълнително месечно трудово възнаграждение за индивидуално трудово представяне, което се определя ежемесечно в размер и по преценка на работодателя. Срокът на заплащане на основното и на допълнителните трудови възнаграждения е края на текущия месец и до 15-то число на следващия. Размерът на платения годишен отпуск е 25 работни дни за всяка календарна година. На работника – ищец по делото, е представена за подпис длъжностна характеристика на длъжността. В последната /л.8 РС/ е посочено 9 часово време за управление на МПС обвързано с минимум 500 км. дневен пробег в зависимост на първото от двете условия, както и това, че е задължително ищецът да получи пътен лист и разписание от прекия си ръководител. В длъжностната характеристика /стр.2/ е записано и задължението ищецът да носи със себе си документите, посочени във Заповед №16/14.10.2008 г. Видно от същата заповед /л.10 РС/ тези документи включват и ЧМР/Товарителница, надлежно попълнени и подпечатани, съпътстващи транспортни документи на товара и документи и сертификати на транспортното средство.