Определение № 598 от 14.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Варна, 14.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100501884 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 441/09.01.2023 г. от адвокат Й. А. – пълномощник на въззиваемата страна М. А. С. с искане за изменение на решението, постановено по в.търг.дело № 1884/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта за разноските досежно присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Молбата се аргументира с обстоятелството, че присъденото на насрещната страна възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт е над минималния размер от 100,00 лева съгласно наредбата за заплащане на правна помощ. Сочи, че на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно наредба № 1 /2004 г. на ВАС, от което прави извод, че съдът е следвало да определи юрисконсултско възнаграждение също в минималния размер – 100 лева за всяка инстанция. Отправя искане за съответно изменение на решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемата страна се присъди общо сумата от 1 003,04 лева след компенсация.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна „ЗАД Армеец“ АД на 30.01.2023.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, с който се излага становище за неоснователност на подадената молба.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С решение № 1608/12.12.2022 г. постановено по настоящото в. т. дело № 1884/2022 г. по описа на ВОС, ТО, съдът е отменил Решение № 2022/22.06.2022 г., постановено по гр.д.

№ 17048/2021 г. на РС – Варна, в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на М. А. С. разликата над 4021,14 лева до присъдената сума от 7669,78 лева и е отхвърлил предявения иск в тази му част, като е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на М. А. С.

1 сумата от 873,12 лева, представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е депозирана на 09.01.2023 г., т.е. в едномесечен срок от датата на постановяване на решението, което не подлежи на обжалване, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответната страна по иска включващи юрисконсултско възнаграждение в размери, съответно, 300 лева за производството пред първата и 150 лева за производството пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, препращащ към чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Видно е, че съдът не е определил възнаграждение за процесуално представителство на юрисконсулт над определения в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер. Правно ирелевантно е разбирането на молителя, че съдът следва да съобрази при определяне на разглежданото възнаграждение размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, както и фактическата и правна сложност на делото. Дали адвокатът е договорил с доверителя си адвокатско възнаграждение в минимален или по-висок размер е въпрос на вътрешни отношения между страните по договора за адвокатска защита, който няма отношение към начина, по който се определя възнаграждението за защита от юрисконсулт.

С преценка за фактическа и правна сложност на делото се свързва единствено намаляването на адвокатско възнаграждение като прекомерно съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК, който в случая е неприложим и неотносим към определяне на обсъжданото възнаграждение. Доколкото законът не поставя други императивни изисквания, които следва да бъдат съобразявани при преценка относно размера на юрисконсултското възнаграждение, то и съдът в рамките на своите дискреционни правомощия го е определил в установените от закона граници (в този смисъл константната практика на ВКС – напр. Определение № 116 от 3.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1403/2019 г., I т. о., ТК, Опр. № 130/31.03.2020 г. по т. д. № 1572/2019 г. на I т. о. на ВКС).

Ето защо, искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските ще се остави без уважение.

В настоящото производство разноски не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 441/09.01.2023 г. от адвокат Й. А. – 2 пълномощник на въззиваемата страна М. А. С., с искане за изменение на решението, постановено по в.търг.дело № 1884/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта за разноските досежно присъденото на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3