Решение № 922 от 28.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100513745 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 5656/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, е признато за установено по предявени от Е. Д. Т. срещу Е. А. Д. и М. Ю. Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е. Д. Т. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“, ул. „****, с площ от 566 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор-няма, с номер по предходен план-12, квартал 39в, парцел 18, при съседи поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, който по актуален регулационен план представлява УПИ 12, кв. 39в по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Зона В-17“ с площ от 585 кв.м., стар административен адрес: гр. София, ул. ****, на основание давностно владение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в производството в размер на 1237,88 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответниците Е. А. Д. и М. Ю. Т.. Изложени са съображения, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, като е основал фактическите си изводи върху показанията на свидетелите на ищеца. Изложени са доводи, че ищецът не е владял необезпокояван имота в продължение на десет години. В хода на производството е проведено насрещно доказаване от ответниците, че имотът е запустял, неизползваем и до него са имали свободен достъп трети лица. Моли първоинстанционното 1 съдебно решение да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Е. Д.

Т.. Излага съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поддържа, че в негова полза е изтекла десетгодишна давност, поради което е придобил правото на собственост върху имота.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищецът твърди, че на основание давностно владение е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“, ул. „****, с площ от 566 кв.м. Твърди, че по силата на нотариален акт № 148, том VII, рег. № 13848, дело № 1181/05.10.2018 г. на нотариус И.Н., с рег. № 040 в НК, вписан в СВ-гр. София с дв. вх. рег. № 65878/05.10.2018 г., акт № 79, том № CLI, дело № 47525/2018 г., им.п. № 579985, ответницата Е. Д. е прехвърлила 7/36 идеални части от имота в полза на ответника М. Ю. Т., вместо изпълнение на задължение да заплати сумата от 10000 лв., представляваща възнаграждение по договор за СМР от 10.08.2015 г., сключен между ответниците. Твърди, че според описаните в нотариалния акт документи ответницата Д. се е позовала на реситуционни права, възникнали по ЗВСОНИ и наследство на посочения там наследодател М.Б.. Твърди, че ответницата Д. не е собственик на имота и вторият ответник също не е, тъй като придобил вещни права от несобственик. Оспорва идентичността на имота с посочения в реституционните закони. Твърди, че ответницата не е собственик на посочената идеална част от имота, а евентуално поддържа, че е загубила собствеността върху тази част, поради изтекла в негова полза придобивна давност за целия имот. Твърди, че владее имота необезпокоявано повече от десет години преди предявяване на иска и продължава да го владее и към момента, като свой собствен, без спорове и пречки, от когото и да било. Предвид изложеното иска да се установи по отношение на ответниците, че е собственик на процесния имот, на основание изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. А. Д., чрез адв. Хр. Л., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е била собственик на 7/36 идеални части от имота на основание наследствено правоприемство от своя наследодател М.Б. и реституция. Оспорва твърденията в исковата молба за липса на идентичност между възстановения на наследниците имот и процесния. Оспорва, че ищецът е владял имота в продължение на десет години, като твърди, че от 2016 г. до 2018 г. е показвала имота на различни хора с цел да го продаде. Преди прехврълителната сделка имотът е бил запустял, непроходим, обрасъл с храсти, със счупена ограда, от което следва извод, че имотът не бил ползван от ищеца. Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. Ю. Т., чрез адв. Хр. Л., с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че по силата на прехвърлителна сделка, сключена с нотариалент акт № 79, том CLI, дело № 47525 от 05.10.2018 г. е станал собственик на 7/36 идеални части от самостоятелен поземлен имот в гр. София, ул. „****. Оспорва, че ищецът е владял този имот. Твърди, че преди сключването на сделката е направил оглед на имота и видял, че е запустял, не е стопанисван и ползван.

Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение № 148, том VII, с рег. № 13848, 2 дело № 1181/2018 г. от 05.10.2018 г., вписан в СВ-гр. София, вх. рег. № 65878/05.10.2018 г., акт № 79, том CLI, дело № 47525 на нотариус И.Н., с район на действие Районен съд - град София, вписан под № 060 в регистъра на НК, с който Е. А. Д. прехвърлила на М. Ю. Т. собствените 7/36 идеални части от недвижим имот - празно дворно място, с площ от 566 кв.м., представляващ УПИ XVIII-12, находящ се в гр. София, район „Сердика“, м. „ГГЦЗона В-17“, ул. ****, който имот по КККР, одобрени със Заповед № РД-15-32280522.05.2018 г. на изп. директор на АГКК и издадена скица № 15-322805-22.05.2018 г. предствлява самостоятелен пеземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор-няма, с номер по предходен план-12, квартал 39в, парцел 18, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, вместо изпълнение на задължението си да изплати на приобретателя сумата от 10000 лв., представляваща уговорено възнаграждение по сключен между страните договор за СМР от 10.08.2015 г.

Представена е скица № 15-322805-22.05.2018 г. за поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Сердика“, ул. „****, с площ 566 кв.м., в която се съдържа отбелязване за собственици: Й.С. Г. на 7/36 ид. част, с площ 400 кв.м. от правото на собственост.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № 1366/20.06.2017 г. за М.Б., починал на 28.09.1929 г., от което е видно, че негови наследници по закон са низходящите му - Й. Д.а Г., Т.Д.В., Р.М. Н., П.Д.Б. и съпругата - Н., за която липсват данни. Видно е, че Й.

Д.а Г., починала на 03.12.1959 г. и оставила за свои наследница низходящата си М.С.А., която починала на 14.06.1987 г. и оставила за своя наследница низходящата Е.А.Б., която от своя страна починала на 22.10.2008 г. и оставила за своя наследница по закон низходящата Е. А. Д..

В първоинстанционното производство като писменo доказателствo е приет крепостен акт № 57, дело № 117 от 11.02.1902 г., съгласно който купувачът М.Б. придобил право на собственост върху част от празно място в местността „Банишора“, на ул.

„Козлодуй“, с площ от 1000 кв.м.

Представен е Акт № 596 от 15.12.1949 г., б. с. на Й.С. Г., съгласно който на основание ЗОЕГПНС по преписка № 2324/48 год. с министерско постановление № 20 са одържавени 7/36 идеални части от двор и къща на ул. ****, при граници ул. „Охрид“, Р.К. Н., ул.

„Козлодуй“ и н-ци Б., заедно със съответните избени и тавански помещения. На 15.12.49 г. е предаден на ССП „Софжилфонд“ съгласно § 51 от правилника за приложение на ЗОЕГПНС по опис.

Съгласно удостоверение от 03.02.2017 г. на СО, район „Сердика“ за имот, находящ се в гр. София, район „Сердика“, м. „ГГЦ-Зона В-17“, ул. ****, а именно УПИ XVIII-12, кв.

39в, има съставен АДС № 596 от 15.12.49 г., с който са актувани 7/36 идеални части от дворното място с къща и недовършена постройка, деактуван на основание Заповед РД-57298 от 22.02.1994 г. на СГО. След 01.06.1996 г. за имота няма съставен АОС.

Съгласно т. III oт решение от 18.07.1949 г. на Софийска комисия по чл. 11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост - I район, не се отчуждават в полза на държавата 7/36 идеални части от къщата на ул. „Козлодуй“, застроена на 100 кв. м. и общо незастроено място 400 кв. м. С представения контролен лист от 28.10.1949 г. решението е изменено и са отчуждени 7/36 идеални части от описания имот.

Пред СРС е представено копие на отчуждителна преписка № 2324/1948 г., по която е издадена Заповед № РД-57-298/22.02.1994 г., съдържаща декларация по Закона за 3 отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от 17.05.1948 г., решение на Комисията за разпореждане с държавни имоти, съдържащо се в протокол от 1992 г., да се предложи на кмета на СО да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти АДС № 596/1949 г.; заявление от 31.05.1993 г. от Е.А.Б. до кмета на Столична община по чл.

1, ал. 2 ЗВСОНИ; заявление от 11.05.1993 г. от Е.А.Б.; декларация от Е.А.Б., съгласно която името Й. Д.а Г., Й. Б. Д.а, Й.С. Д.а, Й. М.Б. и Й. М. Г. са имена на едно и също лице ; справка от 26.08.1993 г., с предложение за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти и за предаване на Е.А.Б. на недвижим имот - 7/36 идеални части от къща и недовършена постройка и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, с адрес: гр. София, ул. ****. В справката е отбелязно, че имотът се ползва от ССП „Софжилфонд“.

Със Заповед № РД-57-298/22.02.1994 г. на кмета на Столична община е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти Акт № 596/15.12.49 г. и да се предаде на наследниците на Й.С. Г. владението на недвижим имот - 7/36 идеални части от дворно място, с площ от 400 кв.м. с къща и недовършена постройка на ул. ****.

Представено е удостоверение с изх. № 94-00-795/22.02.2021 г. на „ГИС - София“ ЕООД, съгласно което УПИ XVIII-12, кв. 39в по действащия регулационен план на м.

Банишора, Зона В-17 попада в част от УПИ I-за център на жилищния район, специални магазини, ресторант, сладкарница, музей и библиотека от кв. 39 по стар регулационен план на м. Банишора, одобрен със Заповед № 759/29.03.1996 г., като попада в част от терена, отреден за специално обществено застрояване и залесяване по стар регулационен план на м.

Банишора, одобрен със Заповед № 2807/09.05.1953 г., и съдържа УПИ XIII-131 от кв. 762 и УПИ XVIIIа от кв. 762 по стар регулационен план на м. Банишора, одобрен с Указ № 76/09.04.1921 г. за улична регулация и Заповед № 1004/13.04.1921 г. за дворищна регулация, съдържа поземлен имот с идентификатор *** и попада в част от поземлен имот с идентификатор *** по КК, одобрена със Заповед № рд-18-53/23.11.2011 г., и е идентичен с поземлен имот пл. № 12 по архивен кадастрален план на гр. София, кадастрален лист № 290.