Решение № 7363 от 26.11.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№..... гр.София, 26.11.2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 687 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от З.Д.А., И.М.А. срещу З. „У.“ АД субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл.

432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: на З.Д.А. сумата от 200 000лв., частичен иск от пълен размер от 220 000 лв.; на И.М.А. сумата от 180000лв., частичен иск от пълен размер от 200 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 17,08,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 29,08,2016год. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 17,08,2016год., около

16:20 часа, в село Дълбоки, по ул. „Върба“ водачът на лек автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „С200“ с рег. № ********– Ж.Г.Ж., е нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена скорост, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие, при което са ударени намиращите се на източния тротоар пешеходци, измежду които и М.А.А.– съпруг на ищцата З.А. и баща на И.М. А..

На пострадалия са причинени телесни повреди несъвместими с живота и причинили смъртта му. В резултат на инцидента, ищците са претърпели неимуществени вреди, произтичащи от загубата на техен близък.

Посочва се, че във връЗ.а с настъпилото произшествие е било образувано ДП № 293/2016год. по описа на КАТ – Стара Загора, което към настоящия момент е висящо. Излагат се съображения, че произшествието е било причинено по вина на водачът на лекия автомобил - Ж.Г.Ж., която не е съобразила поведението си с правилата за движение по пътищата. Поддържа се, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество, поради което за ищците е възникнало право да претендират обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Твърди се, че е депозирана претенция с вх. № 15639/29,09,2016год. пред застрахователя, по която последният не се е произнесъл в законоустановения срок - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.

Ответникът-З.У.

АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да е извършен деликт. Поддържа да е недоказано осъществено противоправно деяние от страна на застрахования водач, както и причинната връЗ.а между действията на водача и настъпването на ПТП от една страна и между пътнотранспортното произшествие и смъртта на М.А.от друга. Излага доводи да са налице обстоятелства, иЗ.лючващи вината на делинквента. Оспорва началния момент на дължимост на законна лихва, тъй като претендиращите обезщетение не са представили изискуемите документи по щетата по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В указания законоустановен срок по реда на чл. 373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителна искова молба, в който се навеждат доводи за съпричиняване от страна на починалото лице М.А.на вредоносния резултат, който се намирал върху пътното платно. Съдът намира възражението да е процесуално допустимо, тъй като е заявено преди по делото да е представен препис от досъдебното производство и при липса на данни относно механизма на произшествието.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

Третото лице помагач- Ж.Г.Ж. не излага становище по основателност на претенцията.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства –констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 18,08,2016год. е видно да реализирано произшествие на 17,08,2016год., около 16,20часа, в с.******* и с участието на лек автомобил Мерцедес, модел С 200, с рег.№********, управляван от Ж. Г.Ж. и пешеходците М.А.А.и А.Т. А., при което на пешеходците са причинени физически травми.

Безспорно между страните е обстоятелството относно наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност за увреждащото МПС към датата на застрахователното събитие./определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в закрито съдебно заседание от 24,10,2017год. /

Видно от удостоверение за наследници № АО-117/24,08,2016год. на Община Стара Загора ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице –съпруга и син.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП починалия е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма, гръдна травма, счупване на таза, счупване на дясно бедро и счупване на десните странични израстъци на поясните прешлени, който са довели в своята съвкупност до летален изход. Причинените травматични увреди отговарят на установения механизъм на пътнотранспортното произшествие.

От изслушаната съдебна автотехническа експертиза се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно: На 17.08.2016 г., около 16,20часа в с.******** е реализирано ПТП. Ширината на пътя е 5 метра, без хоризонтална маркировка, без данни за налични пътни знаци, с износено асфалтово покритие и с наличие на дупки. Произшествието е настъпило пред магазин за хранителни стоки, пред който е била изнесена маса, около която е имало столове. В близост до масата - на около 2-3 метра е бил паркиран автомобил

Мерцедес С200, с регистрационен номер ********. Водачът на автомобила Ж.Ж. около 16,20часа се качила в автомобила и предприела маневра на заден ход, след което ряЗ.о потеглила в посока напред, покачила се с левите гуми на автомобила върху тротоарната площ и блъснала намиращите се на и до тротоара пешеходци М.А.и А.А..

Вследствие на удара масата и столовете били счупени и разместени в пространството, след което последвал удар на автомобила в метален тръбен парапет на стълбище. Водачът Ж. завила леко на дясно, автомобилът слязъл от тротоара и спрял на около 10 метра от мястото на сблъсъка. Ударът възниква с предната габаритна част на автомобила първо в тялото на М.А., който бива завлечен под гумите на автомобила. Вторият удар е в тялото на А.А., който след покачване върху предния капак и удар в челното стъкло бива отхвърлен в посока напред с последващо падане върху терена. Изложено е становище за липса на технически причини, които да са довели до настъпване на произшествието, автомобилът е бил с изправна спирачна система. Причината за произшествието са субективните действия на водача на автомобила Ж. Ж., която не упражнила достатъчен контрол над превозното средство.

Не е спорно между страните, че както пострадалия М.А., така и Ж.Ж. са бил под въздействието на алкохол по време на инцидента.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.Д.А.Д., от които се установяват неимуществените вреди за ищците. Изложени са противоречиви показания относно местонахождението на пострадалия М.А., който седял върху стол/ първо се сочи да е ..“стоял до тротоара“, след което се посочва „стоеше на стол на тротоара“/.

От показанията на св.А. се установява пострадалия по време на инцидента да е седял на стол до масата пред магазина „на тротоара“.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал съдът намира да се обосновава извод за осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил мерцедес -Ж. Ж., която нарушила правилата за движение по пътищата -чл.20, ал.1 от ЗДВП, вменяващ задължение на водачите на превозни средства да контролират непрекъснато превозните средства които управляват, при което причинила на М.А.А.телесни увреждания довели до смъртта на последния. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние, поради което настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците, в качеството на съпруг и низходящ на починалия са активно материално- правно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на М.А.А.. В този смисъл и ПП на ВС

№4/1961год.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/