Решение № 112 от 22.07.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 200/2026
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 22.07.2026
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Разград, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500200 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор Г.Т. – прокурор в РП Разград против Решение № 241/ 28. 04. 2026 г. по гр. д. № 59/ 2026 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Д. П. К. сумата 2 000 евро /две хиляди евро/ обезщетение с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 3 от Закона за отговорност на държавата и общината за неимуществени вреди за периода 18.10.2024 г до 05.09.2025 г. от водено срещу него досъдебно производство ДП № 330-3M246/2024 г. по описа на ОД на МВР-Разград за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК , ведно със законната лихва, считано от 05.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като със същото решение е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 3067,75 евро като неоснователен и недоказан.
В жалбата от Прокуратурата на Република България се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения. Направено е алтернативно искане обезщетението да бъде намалено по размер.
ВъззИ.емата страна Д. П. К. не е депозирал писмен отговор на жалбата. В съдебно 1 заседание се явява неговият пълномощник.Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от Прокуратурата на Република България, разгледана по същество се явява неоснователна.
Фактическата обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно е, че е било образувано 330-3M-246/2024 г. по описа на ОД на МВРРазград за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК. На 21.10.2024 г. РП – Разград е била уведомена за започване на това досъдебното производство. Производството е образувано и е започнало разследване за това, че на 18.10.2024 г., около 18.30 ч., при управление на лек автомобил "Фолксваген Туран", с peг. №** в гр.Разград, на кръстовището между ул. "Д.
Ненов" и ул. "И.йло", ищецът претърпял лек пътен инцидент и позвънил на тел.112. След пристигането на полицейския екип, мл. автоконтрольор Д.В. му направил тест за наркотици с техническо средство-дрегер „Дръг чек 5000", с фабр. №ARMB 0064. При направената проба със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или техни аналози, а именно: амфетамин. По искане на ищеца бил издаден от служителите талон за медицинско изследване и бил отведен до МБАЛ-Разград за вземане на същата/кръв и урина/. След като му били взети пробите, ищецът бил задържан в сградата на Районно управление при ОД на МВР - Разград за 24 часа. Съставен му бил акт №3269906/18.10.2024 г. за това, че като водач на лек автомобил е управлявал последния под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг чек 5000", с фабр. № ARMB 0064, който отчита положителна проба за употреба на амфетамин. Иззето било като доказателство СУМПС № **. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 1075-000340 от 21.10.2024г., на ищеца била наложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 1, б. 'б" от ЗДВП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца като му е отнето свидетелството за управление на МПС.
Според протокола за съдебно - химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози №Е-271/17.07.2025 г. на специализирана Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия при МБАУ1 -Варна, не са открити наличие на наркотични вещества и техни метаболити в предоставените за изследване биологични обекти - кръв и урина на ищеца. На това основание с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.08. 2025 г. е прекратено производството. Няма данни постановлението да е връчено на ищеца, на 04. 09. 2025 г. е поискал да му се връчи заверен 2 препис от него.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът през периода на воденото досъдебно производство в продължение на около 10 месеца изживявал ежедневно стрес от наказателното преследване – приятели и познати го гледали с подозрение и неодобрение, на които той не знаел как да реагира, не искал да общува с никого тъй като изпитвал срам и се чувствал унизен от създалата се ситуация. Изпитал много битови неудобства, тъй като се налагало да пътува с осигурения му от местоработата транспорт, вместо със собствения си автомобил, налагало се при необходимост от медицинска помощ за детето му, да търсят помощ за транспорт от познати.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Съдът не споделя довода на прокуратурата, че след като срещу ищеца не е повдигнато обвинение, не е бил привлечен като обвиняем, то не е налице хипотезата на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Налице е съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда /Решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на ВКС, решение № 187/13.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. и двете на III г. о. на ВКС/, според които лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. В решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. също на III г. о. на ВКС е разяснено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неосноватално упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 НПК/; тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице и наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административният орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност.
По тези съображения, искът срещу този ответник е основателен.
На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за 3 неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При установените по делото факти, отчитайки високият интензитет на вредите, причинени на ищеца, определеното от районния съд обезщетение от 2 000 евро е справедливо по размер. Според събраните гласни и писмени доказателства, по време на разследването е било нарушено правото на ищеца на лична свобода, били са засегнати честта и достойнството му. Предвид характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължило почти 10 месеца, отзвука от това обстоятелство между близките и колегите на ищеца, както и в обществото, негативните емоции, които е изпитвал във връзка с това, субективните възприятия и личностна самооценка на ищеца, достатъчен размер на обезщетението е сумата 2 000 евро, което е съответно и на степента на доказване на претърпени от ищеца вреди.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241/ 28. 04. 2026 г. по гр. д. № 59/ 2026 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Д. П. К. сумата 2 000 евро /две хиляди евро/ обезщетение с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 3 от Закона за отговорност на държавата и общината за неимуществени вреди за периода 18.10.2024 г до 05.09.2025 г. от водено срещу него досъдебно производство ДП № 330-3M246/2024 г. по описа на ОД на МВР-Разград за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК , ведно със законната лихва, считано от 05.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5