Решение № 3232 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова в присъствието на прокурора М. Д. М. Ц. К. В. Н. Анг. З. Я. М. К. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100108253 по описа за 2021 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства П. Г. Г. ЕГН **********, чрез пълномощниците адв. Г. В. и адв. К. Д. е предявил срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 70 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обинение, по което е оправдан, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 25.02.2019г. - влизането в сила на Присъда постановена по н.о.х.д. № 7695/2010г., по описа на СРС, НО, 1-ви състав до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Твърди се, че с постановление от 06.08.2008г. по пр. пр. № 1863/2008 г., по описа на Софийска военноокръжна прокуратура е образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от СД „Полиция“, които на 30.07.2008 г., около 16.35 ч. в гр. София, на ул. „Оборище", пред кафе „Но нейм", в качеството си на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата си: 1) причинили на Д.К.С. от гр. София лека телесна повреда - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. 2) Противозаконно лишили от свобода Д.К.С. от гр. София, въпреки че същият се е представил като народен представител в Европейския парламент - престъпление по чл.

142а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК. С постановление от 28.11.2008 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Определена е мярка за неотклонение парична гаранция, в размер на 400 лв., като с определение № 434/12.12.2008 г. по н. д.

№ 434/2008 г., по описа на СРС мярката за неотклонение е отменена и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка". На 19.12.2008 г. е образувано НОХД № 141/2008 г., по описа на Софийски военен съд, като с разпореждане от 29.12.2008 г. е 1 прекратено съдебното производство по НОХД № 141/2008 г., по описа на Софийски военен съд и делото е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти при изготвяне на обвинителния акт и не предявяване на всички материали по разследването на пострадалото лице. С постановление от 14.05.2010 г. по ДП № 49/2010 г., по описа на СГП-СлО, пр. пр. № М116/2009 г., по описа на СРП, ищецът П. Г. Г. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по: 1) престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. от НК. 2) по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2 от НК и 3) по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

Сочи се, че на 21.06.2010 г. е образувано НОХД № 7695, по описа на СРС за 2010 г., НО, 1 състав, по което е постановена присъда от 25.02.2019 г., с която П. Г. е признат за невиновен. С решение № 181 от 04.03.2020г. по в.н.о.х.д. № 5251/2020 г., по описа на СГС, Н.О., II-ри въззивен състав е потвърдена в обжалваната й част, постановената оправдателна присъда.

Твърди се, че след като е оправдан по повдигнатите му три обвинения по образуваното срещу него наказателно производство, на ищеца са причинени неимуществени вреди, на първо място от това, че два пъти е привличан като обвиняем по повдигнатите три незаконни обвинения на: 28.11.2008г., на 03.12.2008 г. и на 14.05.2010 г., от унижението да бъде смятан за съучастник в извършване на три престъпления, от които две тежки извършени срещу Д.К.С., който към момента на извършването на деЯ.ята е бил член на Европейския парламент и заместник председател на ПП „Атака". Сочи се, че за повдигнатите обвинения се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и до 6 години. Наведен е довод, че ищецът Г. е изпитвал угнетяващо чувство, че е несправедливо обвинен, и то за престъпления, които е извършил при и по повод службата си като полицай от СДВР.

Сочи се, че сериозни притеснения е изживял и от факта, че прокуратурата му е наложила мярка за неотклонение - гаранция в „пари", което обстоятелство още повече е засилвало тревожността му, че може да бъде и осъден за престъпленията, за които е имал повдигнати незаконосъобразни обвинения за престъпления, извършени срещу обществено известен евродепутат и политически деятел. Твърди се, че притеснения Г. изпитвал и от проявяваната не обективност от страна на водещия разследването, военен прокурор, в резултат на което той се е опасявал, че ще бъде осъден без да е извършил престъпленията, за които е имал повдигнати обвинения. От незаконните действия на прокуратурата срещу ищеца П. Г., последният в продължение на близо 4ри месеца е страдал от невропсихични разстройства. Сериоззно били накърнени неговата чест и достойнство. Той се е срамувал пред началниците и пред колегите му полицаи, както и пред своите близки от факта, че е бил обвинен от прокуратурата за престъпления, които е извършил като полицай. Сочи се, че образуваните и водени наказателни производства срещу ищеца Г. са попречили и за кариерното му развитие в продължение на 11 години, 6 месеца и 28 дни. През този период Г. не е могъл да се явява и участва в конкурси за заемане на по-високи длъжности; Дългият период на водените съдебни процеси, несъмнено е способствал и за дискредитирането му както в работата, така и в обществото. П. Г. има положителни характеристични данни. В работата и семейството Г. е изживявал видима напрегнатост, произтичаща от участие му в съдебните заседания. Допълнителни вреди са му причинени и от безспорния факт, че случаят с Д.К.С. от медийните публикации, е станал широко известен, в резултат на което ищецът е бил компроментиран пред семейството му, а тъка също пред колегите и обществото като цяло. Сочи се, че прокуратурата е в нарушение на чл. 198, ал. 1 от 2

НПК и от проявеното служебно бездействие е допуснала да бъдат разгласявани материали от разследването. В резултат на това прокурорско бездействие в медиите са били публикувани снимки на ищеца с позорни заглавия и съдържания, свързани със случая с Д.С.. Освен в средствата за масова информация случаят с евродепутата Д.С. и с обвиняемите полицаи от СДВР, сред които е и ищецът бил обсъждан и в Народното събрание, на заседание проведено на 18.06.2010 г.

Изложени са доводи, че общият срок на наказателното производство от образуването на досъдебното производство до влизане в сила на постановената присъда е с продължителност на 11 /единадесет/ години, 6 месеца и 28 дни, през което време П. Г. е изпитвал чувство на потиснатост и тревожност от неизвестния изход от делото, както и от това, че е било възможно да бъде осъден за трите престъпления, за които три пъти е бил привличан като обвиняем.

В срока по чл.131 ГПК Прокуратурата на Република България, в качеството на процесуален субституент на държавата е депозирала отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Заявява, че в по-голямата част от времето, наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, за което Прокуратурата не следва да отговаря. Твърди се, че ищецът е обезщетен по административен ред със сумата 4 900 лева, във връзка с нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок НОХД № 7695/2010 г. по описа на CPC, НО, 1-ви състав. В отговора са оспорени заявените от ищеца неимуществени вреди, както и те да са понесени в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователните обвинения. Според ответника, не са ангажирани доказателства за твърденията на ищеца, че търпял вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име в личен и професионален план. Оспорено е и твърдението на ищеца, че неоснователното обвинение попречило на кариерното му развитие, както и, че не можел да се явява и участва в конкурси за заемане на по - високи длъжности. Наведен е довод, че ответникът не носи отговорност за публикациите в медиите относно случая.

Оспорено е и твърдението, съдържащо се в исковата молба за „проявено служебно бездействие“ от страна на ответника, който бил допуснал разгласяване на материали от разследването. Ответника оспорва характера и интензитета на заявените неимуществени вреди.

В открито с.з. ищецът чрез пълномощника си адв. В. и адв. Д. поддържат предявените искове. Представя писмена защита.

В открито с.з. Прокуратурата на Р България, чрез прокурор – Я. К. от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.

Софийски градски съд, ГО, I – 7 с-в, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна :

3

Не е спорно, като се установява и от постановление за привличане на обвиняем от 28.11.2008г. на СВОП, че ищеца П. Г. Г. е привлечен като обвиняем за три престъпления извършени в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК (лице от състава на МВР), - полицай от 04 група, 01 сектор „Сили за превенция и охрана" към отдел „Охранителна полиция" - Столична дирекция „Полиция" (СПО-ООП-СДП).

Ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в нарушение на службата си като член на група за осигуряване на обществения ред, назначен със Заповед № 186/01.08.2008 г. на ВИД, зам. директор на Столична дирекция „Полиция" (СДП) на 30.07.2008 г., за времето от около 16.30 ч. до около 17.00 ч., в гр. София, в съучастие като извършител с Е.С.Е. и В.М.М. - и двамата от СПО- ООП-СДП-МВР противозаконно лишили от свобода Д.К.С., въпреки че знаели, че Стоянов е член на Европейския парламент, като около 16.30 ч. на ул. „Оборище" пред Художествената академия, задържали Д.К.С., като му поставили помощни средства - белезници и го транспортирали до 05 РПу-СДП, от където Стоянов бил освободен около 17.00 ч. престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание до две до осем години.

Второто обвинение е за това, че в качеството му на длъжностно лице - полицай от 04 група, 01 сектор „Сили за превенция и охрана" към отдел „Охранителна полиция" - Столична дирекция „Полиция" (СПО-ООП-СДП), на

30.07.2008г., около 16.30 ч. в гр. София, в служебен автомобил марка „Ланд Роувър, модел „Дефендър" с ДК № СА **** АМ, при изпълнение на служебните си задължения, в съучастие като извършител с Е.С.Е. и В.М.М. - полицейски служители от СПО-ООП-СДП, причинил лека телесна повреди на представител на обществеността при изпълнение на неговата функция - Д.К.С. - заместникпредседател на ПП „Атака" - ангажиран с провеждане на протестен митинг на симпатизанти на ПП „Атака", като в служебен джип полицай Е.Е. държал Д.С., полицай П. Г. му нанасял удари с ръце и крака в областта на тялото и главата, а полицай В.М. - хванал и издърпал силно лявото ухо на пострадалия, с което на Д.С. били причинени множество телесни увреждания по тялото му, които по своя медикобиологичен характер представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.

На следващо място ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в качеството му на лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК (лице от състава на МВР), на 30.07.2008 г., около 16.30 ч. в гр. София, в служебен автомобил марка „Ланд Роувър, модел Дефендър" с ДК № СА **** АМ, се заканил с убийство на лице, ползващо се с международна защита - Д.К.С. - член на Европейския парламент, като се надвесил над 4 лежащия по гръб на пода на служебния полицейски автомобил Стоянов и му казал: