Определение № 129 от 27.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Даниела Д. Михова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600122 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е по жалба на Н. З. К. – лично и в качеството му на баща и законен представител на детето Н. Н. К., чрез пълномощника – адвокат М. К. от САК, против определение №204/26.05.2023 год. по ЧНД №276/2023г. на ОС-Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление на Окръжна прокуратура-Сливен от 20.02.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1584/21г. по описа на РУ на МВРСливен, вх. №2011/21г., пор. №236/21г. на Окръжна прокуратура-Сливен.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на определението, постановено от ОС-Сливен. Изтъква се, че преди да постанови своя отказ да разгледа жалбата на Н. К. против постановлението на прокурора, съдът е следвало да му укаже да уточни в какво процесуално качество атакува постановения акт. Поддържа се, че жалбоподателят Н. З. К. е единствен жив законен представител на малолетното дете Н. Н. К. и поради това не може да има съмнение в процесуалната му легитимация да обжалва акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Застъпва се становище, че в лично качество жалбоподателят също се явява пострадало от разследваното деяние лице. Моли се определението на съда да бъде отменено и делото върнато на ОП-Сливен със задължителни указания по прилагане на закона.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при АПБургас е изразена и аргументирана позиция за основателност на подадената жалба. При направена констатация, че жалбоподателят Н. З. К. се явява законен представител на малолетния си син Н. Н. К., прокурорът застъпва становище за наличие на процесуална легитимация на същия да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Присъединява се към разбирането на съда, че в лично качество 1 жалбоподателят Н. З. К. не разполага с право да атакува акта на прокурора.

Във връзка с горното сочи, че ОС-Сливен, имайки задължение да следи служебно за правата на пострадалото от деянието лице, е следвало преди да се произнесе да изиска уточнение относно процесуалното качество, в което жалбоподателят атакува прокурорския акт. Отбелязва също, че в хода на воденото ДП не е изпълнено законовото изискване за определяне кръга на пострадалите от разследваното деяние лица, като правата и интересите на последните са напълно игнориране. Предлага жалбата да бъде уважена и атакуваното определение на ОС-Сливен – отменено.

Жалбата е подадена от заинтересовано лице – баща и законен представител на малолетно дете – наследник на пострадалата чрез упълномощен повереник, постъпила е в срок и пред компетентния орган, поради което се установява като процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С постановление от 20.02.2023 год. Окръжна прокуратура - Сливен е прекратила наказателното производство по ДП № 1584/21г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх. №2011/21г., пор. №236/21г. на Окръжна прокуратураСливен, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Постановявайки своя акт, прокурорът е указал копие от същия да бъде връчено на Н. З. К..

Постановлението на прокурора е било атакувано от Н. З. К. пред първоинстанционния съд по реда на чл.243 ал.4 от НПК, във връзка с което е било образувано ЧН дело № 276/2023 год. по описа на ОС-Сливен.

При произнасянето си по реда на чл. 243 ал.5 от НПК, след преценка на обстоятелствата, обуславящи допустимост на жалбата, ОС-Сливен е възприел, че жалбоподателят К. не е сред кръга лица, изчерпателно изброени в чл. 243 ал.4 от НПК, на които законодателят е предоставил процесуалната възможност да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Констатирал е, че жалбата не е подадена от К. в качеството му на законен представител на малолетния Н. Н. К. /негов син, роден на 22.05.2013г./ - наследник на починалата М.У., а в лично качество като наследник на починалата, каквото по данни от делото не притежава.

Аргументирал е също становище за отсъствие на доказателства по делото, които да установяват наличие на особено близка и трайна житейска връзка между жалбоподателя и жертвата на разследваното ПТП, на каквато основа да е изводим правният му интерес да атакува акта на прокурора. С посочените съображения ОС-Сливен е отказал да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление и е оставил без разглеждане жалбата на Н. З. К., постановявайки връщането й на подателя.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция не споделя решаващите мотиви на съда за отказа му да се произнесе по депозираната жалба.

Обсъждайки въпроса за допустимостта на сезиращата го жалба, съдът е 2 подходил формално, без да отчете спецификите на казуса и данните за процесуалното развитие на делото. Вярно е, че инициирайки проверка на постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал.4 от НПК, жалбоподателят Н. З. К. не е посочил изрично качеството си на баща и законен представител на малолетния Н. Н. К., ЕГН:**********, който по данни от приложеното по делото удостоверение за наследници, изх.№РОБ21-УГ51-6372/16.12.2021г. /спр. л.49 от ДП/ се установява, че е син на М.У. – жертва на пътно произшествие, предмет на разследване по делото. Това негово качество обаче, видно от данните по делото, е безспорно установено, не само посредством няколкократно снетите в хода на ДП свидетелските показания на самия К. /спр. л.52, л.72, л.78 и л.118 от ДП/, но и от приложените от прокурора във връзка с депозираната от К. жалба писмени справки от НБД „Население“ /спр. л.9-11 от ЧНД276/23г. на ОС-Сливен/, съдържащата се в които информация се потвърждава и от представения към въззивната жалба акт за раждане на детето Н. Н. К. /спр. л.8 от ВЧНД № 122/23г. на БАС/. Отделно от това, съдът е пренебрегнал обстоятелството, че жалбоподателят К. се установява и като едноличен собственик на капитала на дружеството „НEK БГ“ ООД, ЕИК:..., което по данни от приложените по делото писмени доказателства е собственик на лекия автомобил, управляван на датата на произшествието от пострадалата М.У., марка „Ssang Yong“, модел KYRON, с ДК № СА ... КС /спр. л.50-51, л.73, л.83 от ДП/. Именно поради това и при проведения последен по време разпит същият е заявил, че желае да участва в процеса в качеството си на законен представител на малолетния си син, както и като представител на ощетеното юридическо лице, за което и е бил призован за предявяване на материалите по делото /спр. л.118, л.119 от ДП/.

Горните данни очевидно са били пренебрегнати от съда, който се е ограничил в констатацията, че жалбоподателят не се е легитимирал като законен представител на малолетния си син, както и че същият не е нито наследник на жертвата на разследваното престъпление, нито е бил в близка емоционална връзка с нея. В случая, съобразявайки наличните по делото данни, съдът е следвало да прояви активност и да укаже на жалбоподателя, че следва да уточни в какво качество атакува акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Само по този начин би се гарантирала правилната преценка на съда относно правния интерес на жалбоподателя да инициира проверка за обоснованост и законосъобразност на прокурорското постановление, осъществяването на проверка за допустимост на жалбата, и охраняване правата на малолетното дете Н. Н. К., чийто единствен законен представител се явява жалбоподателят Н. З. К..

Извън горното, постановявайки отказ от разглеждане на депозираната жалба, съдът е пропуснал да подложи на проверка изпълнението от страна на ОП-Сливен на процедурата по чл. 243, ал.4 от НПК. Цитираната процесуална норма въвежда изискване препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство да се изпрати на всички лица, 3 носители на процесуалното право на жалба - обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице. Като орган по ръководство и решаване на досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът има задължението да извърши очертаните действия и едва след връщане на разписките за получени съобщения от всички процесуални субекти и изтичане на срока за обжалване, да администрира постъпилите жалби и изпрати същите за разглеждане от съответния съд. Казано по друг начин, уведомяването на лицата, процесуално легитимирани да инициират проверка на акта на прокурора, е предпоставка за произнасяне на съда по същество.

В разглеждания случай се установява, че препис от постановлението на прокурора /съгласно указаното в него/ е изпратен единствено на Н. З. К., без да е уточнено в какво процесуално качество се установява същият по делото.

Последния е именно и лицето, депозирало жалба срещу акта на прокурора, като при отсъствието на данни за датата на връчване на преписа /липсва удостоверяване по общите правила на чл.178-182 от НПК/, препятстващо преценката за спазване на 7-дневния срок по чл. 243, ал.4 от НПК, съдът коректно е приел, че жалбата следва да се счете като подадена в срок. Видно е обаче от данните по делото, че в кръга лица, с право на жалба по чл.243, ал.4 от НПК, попада и лицето М.Х. – род. .... което съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници е син на пострадалата М.У. /спр. л.49 от ДП/. В кориците по делото липсват доказателства по отношение на последния да е изпълнена процедурата по чл. 243, ал.4 от НПК, което съставлява процесуална пречка за разглеждане и произнасяне от съда по същество на подадената от Н. З. К. жалба. Що се отнася до изявлението на прокурора, обективирано в съпровождащото жалбата на К. писмо, че с уведомяването на Посолството на Република Индонезия в Република България за настъпилото на 24.11.2021г. пътно произшествие с причинена смърт на М.У., органите на ДП са изпълнили задължението си да уведомят заинтересованите лица, то същото не би могло да замести липсата на доказателства за изпълнена процедура по чл. 243, ал.4 от НПК. В тежест на последния е задължението да удостовери по изискуемия в закона начин надлежно връчване на препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство на всички лица от кръга по чл. 243, ал.4 от НПК.

Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд, който да изиска от жалбоподателя Н. З. К. да уточни в какво качество инициира проверка на акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като в последващата си преценка за допустимост на жалбата осъществи също контрол за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал.4 от НПК.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение №204/26.05.2023 год., постановено по ЧНД №276/2023г. по описа на ОС-Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. З. К. срещу постановление на Окръжна прокуратура-Сливен от 20.02.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1584/21г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх. №2011/21г., пор. №236/21г. на Окръжна прокуратура-Сливен.

ВРЪЩА делото на ОС-Сливен за произнасяне по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5