Решение № 3148 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1887/2025
- Вид
- Решение № 3148
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 130 ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 143 · Кодекс на труда
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 3148 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330101887 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 187 ал. 3, вр. ал. 7 от ЗМВР и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С. А. С., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. Т. А., е предявил против Областна дирекция на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: 129009347, с адрес: град Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от *** Г.М., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 682, 08 лева, представляваща сбора от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода 30.01.2022 г.- 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска30.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 477, 86 лева- сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, считано от падежа на всяко отделно възнаграждение, до 30.01.2025 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ответника, като за периода 30.01.2022 г.- 30.01.2025 г. той бил положил труд, включително и нощен, при сумирано изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени, но не бил получил дължимото си възнаграждение за положения нощен и извънреден труд за този период. Посочва се съответната правна уредба 1 на проблема, като се цитират и тълкуват норми от ЗМВР. Наредби, КТ, ТР и решения на СЕС. Излагат се подробни съображения за това, че полицейските органи в МВР били неравностойно третирани спрямо останалите служители в МВР и лицата по трудово правоотношение досежно заплащането на полагания нощен труд, като разликата в третирането не се основавала на обективен и разумен критерий. За положения нощен труд за период от три години назад липсвало преизчисление с коефициент 1.143, за да бъде приравнен към дневен. Ищецът имал изработени 1 631 часа нощен труд, който при преизчисляването му на дневен се равнявал на 1 887, 90 часа, като за разликата му се дължало допълнително възнаграждение. Дължима била още и мораторна лихва, която се изчислявала на тримесечие, като подробно е направена разбивка на сумите за обезщетението за забава, които в общ размер възлизали на 257, 22 лева. В този смисъл се моли за осъждането на ответника. Претендират се и разноските в процеса. С допълнителна молба уточнява начина на формиране на исковата сума за главница и лихва. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Сочи се, че приложим бил само и единствено ЗМВР, а не и ЗДС, КТ или НСОРЗ, като изрично за прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР било изключено с ТР № 1/ 2020 г. на ВКС. Според чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, нощният труд за служителите на МВР възлизал на 8 часа в периода 22:00 часа- 06:00 часа и в случай, че работните часове не надвишали 8 за 24- часов период, то извънреден труд не бил полаган. Тази норма била специална спрямо разпоредбите на КТ, като въвеждала еднаква продължителност на работното време на служителите на МВР през деня и през нощта. Извънредният труд бил определен в нормата на чл. 187 ал. 7, предишна ал. 6 на ЗМВР, като той не можел да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно.
Цитират се няколко наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, като се посочва, че нощният и извънредният труд се заплащали по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка се твърди, че нямало празнота в закона, а съществувала специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и извънредния труд на служителите на МВР, който не се заплащал по правилата на НСОРЗ, нито се умножавали часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1. 143.
Твърди се, че целият положен от ищеца- както нощен, така и извънреден труд, му бил надлежно заплатен. Излагат се съображения, че нямало дискриминация в различното законово третиране на отделните групи държавни служители, нито пък привилегия на едни спрямо други. Нямало противоречие с европейското законодателство, а просто съществувал специален ред за организацията и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, като в този смисъл било и съответното ТР по въпроса. Моли за отхвърляне на иска, претендира на свой ред разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на 2 страните, съдът установява следното:
Като писмени доказателства са приети писмо от ответника, в което са посочени заеманите от ищеца длъжности в системата на МВР в различни периоди от време.
Представена е справка от ведомост за лицето за положен от него нощен и извънреден труд и заплатени в тази връзка суми.
Приети са още и заповед на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителни възнаграждения, както и измененията й с последващи заповеди.
По делото е прието заключение на вещото лице Б. В. по съдебно- счетоводна експертиза, която е посочила размерите на възнагражденията на ищеца и часовата ставка за процесния период 30.01.2022 г.- 30.01.2025 г., както и промяната им във времето.
Пресметнати са действително положените часове нощен труд от лицето, изчислено в приравняването им към дневен с коефициент 1.143, пресметната е и лихвата за забава за търсения период.
Във връзка с приетото заключение по ССчЕ, е допуснато изменение на иска, като са увеличени размерите на първоначално предявените искове, както следва: искът за главницаот 1 887, 90 лева, става на 2 682, 08 лева, а искът за мораторна лихва- от 257, 22 лева, на 477, 86 лева.
Постъпило е писмено становище от ответника, в което е посочено какви са компенсаторните мерки, предвидени за служителите в МВР, полагащи нощен труд, като в тази връзка са представени съответни заповеди на министъра и платежни бележки за допълнителни получени от ищеца суми, извън заплатата му.
Като отговор е постъпило становище от ищеца, със съображения, че представените от ответника писмени доказателства касаели общи компенсаторни мерки на служителите в МВР, а не касаели конкретно лицата, полагащи нощен труд.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното:
Няма спор за заеманата от ищеца длъжност, както и, че той е полагал труд на сменидневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време- тримесечно. Ясен е и броят часове, положен от него нощен труд. Спорният по делото въпрос е правен- кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим- дали специално предвидения в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, предвиждащи по- благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли е/ налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1, 143 % съгласно НСОРЗ и действалата до 01.04.2015 г. Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на 3 държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 от КТ).
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени- сумарно за тримесечен период (чл. 187 ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по- продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са действали последователно няколко наредби: Наредба № 8121з592/ 25.05.2015 г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016 г.), Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/ 2019 г. на ВАС), Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г. отменена с Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г., отменена с Наредба № 81213- 922/ 22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в първите две Наредби са идентични с текстовете на чл. 3 ал. 2 от следващите три Наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обнародвана в ДВ, бр. № 69 от 19.08.2014 г., според която Наредба в чл. 31 ал. 2 изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143. В 4 следващите три Наредби няма предвидена изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като едва в Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г.- чл. 22 ал. 3 и в Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022 г. в чл. 21 ал. 3 изрично е посочено, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187 ал. 4 от ЗМВР“.
Нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, е нова и е в сила от 11.07.2020 г., след изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. № 60 от 2020 г. Отделно от това член 187 ал. 1 от ЗМВР, допълнен- ДВ, бр. № 60 от 2020 г., предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период.