Определение № 260 от 03.06.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Смолян, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20265400500191 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 и сл. от ГПК, и е образувано по възражение вх. № 1553/08.04.2026 г. по описа на РС - Чепеларе, подадено от Е.

Д. И., ЕГН **********, против Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 769/2025 г. по описа на РС - Чепеларе, с което е разпоредено длъжникът Е. Д. И. с ЕГН:

********** с адрес: гр. С., п.к. ****, кв. „Д.“, бл **, вх. *, ет. *, ап. **, общ. С., обл. С. (столица) да заплати на кредитора „Т. С.“ ЕАД следните суми: главница в размер на 60,87 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. - за топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 02.12.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,78 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 27.11.2025 г. - върху главница за топлинна енергия, главница в размер на 5,06 лв. за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г. - за дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 02.12.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,49 лв. за периода от 16.12.2022 г. до 27.11.2025 г. - върху главница за дялово разпределение, юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лв., държавна такса в размер на 3,54 лв.

Във възражението се твърди, че същият бил лишен от възможност да упражни правото си на защита, тъй като живее на различен адрес от този на процесния имот повече от петнадесет години и не е имал възможност да получи съобщения на този адрес. Същият не е бил надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение и не е имал възможност да упражни правото си на възражение в законоустановения срок. Не бил получавал съдебни книжа, призовки или съобщения от съда. За съществуването па задължението разбрал едва при получаване на съобщение от ЧСИ по изпълнително дело № 20268380400768, което счита, че е съществен пропуск в изпълнителното производство, като не му е била отправена покана за 1 доброволно изпълнение съгласно чл. 428 ГПК.

С цитираното възражение е представена и жалба от длъжника по чл.

435 ГПК срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на дължимата сума и начисляване на разноски. Твърди се, че дължимата от него сума по изпълнителния лист е в малък размер, но начислените такси и разноски са несъразмерно високи и водят до значително увеличение на задължението, поради несвоевременното му уведомление, което с в разрез с чл. 428 ГКП. Счита, че част от начислените такси са прекомерни и не съответстват на извършените действия.

Пред настоящата инстанция отправя следните искания: Да се приеме възражението за допустимо; Да се отмени издадената заповед за изпълнение;

Да се спре изпълнителното производство; Да се отмени или намали начислените от ЧСИ такси и разноски; Да се върне делото за ново разглеждане, при което да му се даде възможност да упражни правото си на защита.

В предоставения срок, заявителят – "Т. С." ЕАД с ЕИК ***** представя писмен отговор, с който оспорва възражението като неоснователно. Твърди, че същото е недопустимо, тъй като е подадено извън едномесечния преклузивен срок, след като на 05.12.2025 г. е извършено връчване по реда на чл. 46, ал, 2 ГПК чрез Т. Д. - пълнолетно лице от адреса, която се е задължила да предаде съдебните книжа, т.е. срокът за възражение по реда на чл. 423 ГПК е изтекъл най-късно на 05.01.2026 г.

Счита, че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение е редовно и надлежно изпълнена, а възраженията в тази насока са неоснователни. В останалата част и в цялост твърденията на длъжника определя като голословни, неподкрепени с документи и недопустими, поради което не следва да бъдат взети предвид. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, като същевременно се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството по ч. гр. д. № 769/2035 г. по описа на РС Чепеларе е образувано по заявление, подадено от "Т. С." ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Т. Д. Д. ЕГН ********** и длъжника Е. Д. И. ЕГН ********** за описани в заявлението суми, дължими по Договор за предоставяне на комунални услуги, във връзка с доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот.

По подаденото заявление РС - Чепеларе е издал Разпореждане рег. № 1019/02.12.2025 г., в което разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя Т. С. ЕАД ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „К. С.“, ул. „Я.“ ***, общ. С., обл. С. (столица) срещу длъжниците Т. Д. Д. ЕГН: ********** и Е. Д.

И. ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. С., п.к. **** , кв. Д., бл **, вх. *, ет. *, 2 ап. **, общ. С., обл. С. (столица), съгласно която длъжникът Е. Д. И. с ЕГН:

********** с адрес: гр. С., п.к. **** , кв. Д., бл **, вх. *, ет. *, ап. **, общ. С., обл. С. (столица), както и длъжникът Т. Д. Д. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

С., п.к. ****, кв. Д., бл **, вх. 2, ет. *, ап. **, общ. С., обл. С. да заплатят на кредитора „Т. С.“ ЕАД - суми съгласно посоченото в заявлението.

На проведено на 02.12.2025 г. закрито заседание по ч.гр.д. № 769 по описа на съда за 2025 г., с оглед подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след преценка на предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, РС - Чепеларе издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 626/02.12.2025 г.

На 05.12.2025 г., съобщението за връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 626/02.12.2025 г. по ч.гр.д. № 769/2025 г. е връчено на Т. Д. – пълнолетно лице от домашните на длъжника Е.

И., която поела задължение да предаде съобщението.

На 14.01.2026 г., при констатирано редовно връчване спрямо длъжниците на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, рег. № 626/02.12.2025 г. и липсата на депозирано възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, РС – Чепеларе разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя „Т. С.“ ЕАД по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 626/02.12.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Видно от разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Надлежно връчване означава, че съдебно съобщение, призовка или друг съдебен документ е доставен на лицето – адресат, по предвидения в закона ред. Само тогава се счита, че лицето е уведомено и започват да текат сроковете за възражение, обжалване и отговор.

Спорен по делото е въпросът дали Заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 626/02.12.2025 г. е надлежно връчена на длъжника Е. И..

Видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, като в случая, заявителят е посочил следния такъв: гр. С., п.к. ****, кв. „Д.“, бл **, вх. 2, ет. *, ап. **. В Разпореждане 1019/02.12.2025 г., РС – Чепеларе е разпоредил препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, както и издадената заповед за изпълнение да бъде изпратена за връчване на посочения в заявлението адрес. В случай, че заповедта за изпълнение не бъде връчена на длъжника след като той е търсен на адреса посочен в заявлението, съдът е указал алтернативни начини за надлежно връчване.

3

Видно от приложени по делото съобщение и разписка /л.10/, на 05.12.2026 г. е извършено връчване по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез Т. Д. пълнолетно лице от адреса, която се е задължила да предаде съдебните книжа.

Съгласно цитираната норма, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

В ал. 2 е посочено, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

Съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК, с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. В настоящия случай съдът приема, че Т. Д. е "друго лице" по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК. Съдът приема също, че е налице и втората изискуема предпоставка за да се приеме наличие на надлежно връчване по чл. 46 ГПК – това лице да е изразило съгласие да приеме съобщението. Т. Д. се е подписала в разписката, с подчертаване на текста „със задължение да предам“, като според настоящия състав това е изявление, че тя е в състояние да му предаде съобщението, т.е. е налице изразено от нея съгласие да приеме съобщението за адресата. Връчването по чл. 46 ГПК е валидно само при кумулативното наличие на двете предпоставки – връчване на "друго лице" от изброените по чл. 46, ал. 2 ГПК и съгласие на това лице да приеме съобщението. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая е налице надлежно връчване на заповедта на 05.12.2025 г. При така установената фактическа обстановка и по изложените съображения, съдът приема, че в случая е налице надлежно връчване на Заповедта за изпълнение на 05.12.2025 г., откогато срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е започнал да тече. Ето защо заповедта следва да се счита за надлежно връчена на длъжника. От събраните по делото доказателства се установява, че възражението по чл. 423 ГПК е депозирано след изтичане на едномесечния срок, считано от узнаването на заповедта за изпълнение. Като подадено след едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК възражението е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а с това и искането за спиране по чл. 432, ал. 2 ГПК, което следва съдбата на възражението. За пълнота, следва да се посочи, че съдът може да спре изпълнението само при условията на чл. 282, ал. 2 от ГПК, след представяне на надлежно обезпечение в размер на вземането по заповедта за главница и лихви, доказателства за каквото липсват по делото.

Относно инкорпорираната в разглежданото възражение жалба по чл.

435 ГПК, настоящият състав установи служебно, че с Писмо изх. № 439/17.04.2026 г. РС – Чепеларе е изпратил на ЧСИ Милен Бъзински копие от подадено възражение от Е. Д. И., длъжник по ч.гр.д. № 769/2025., с оглед излагане на мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК и предоставяне на относими документи. Предвид изложеното, настоящата инстанция не дължи произнасяне по реда на чл. 437, ал. 4 ГПК.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по 4 делото във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение намира хипотезата на чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, където са указани конкретни параметри на възнаграждение за защита в заповедно производство, каквото е и естеството на разглеждания спор. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обосноваваща по – голямо възнаграждение от нормативния минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 НЗПП, съдът определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция на сумата от 76.69 евро.

Така мотивиран, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК, подадено от Е. Д. И. срещу Заповед № 626/02.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 20255450100769/2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе и направеното искане по чл. 423, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на заповедта, като ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 191/2026 г. по описа на ОС – Смолян.