Определение № 227 от 10.06.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. София , 10.06.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно наказателно дело № 20211110206837 по описа за 2021 година

След като се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление на СРП от 17.03.2021г. /изведено през регистратурата на СРП на 19.03.2021г./, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК 3189/2015г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 29263/2014г. по описа на СРП.

Срещу постановлението е депозирана жалба от пострадалия Д. ХР. Й. чрез адв. Михаил Екимджиев, в която са релевирани доводи за необоснованост на атакувания акт. Моли се постановлението за прекратяване на бъде отменено.

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, е допустима - подадена е в законоустановения 7-дневен срок, от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Относно спазване на законоустановения срок за обжалване, съдът съобрази обстоятелството, че атакуваното постановление е получено лично от Д.Й. на 21.04.2021г.

/видно от отбелязването върху последната страница на постановлението/, а жалбата срещу него е изпратена по пощата на дата 28.04.2021г. /видно от клеймото върху пощенския плик, приложен по делото/.

С оглед на горното, съдът счита, че жалбата се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Преди да разгледа спора по същество, СРС ще припомни, че съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите - извършени ли са всички необходими действия по разследването и изяснена ли е фактическата обстановка. Отделно, на съда е вменено позитивното задължение да провери обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е., доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност.

В това производство съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с 1 възникване на основанията за започване на наказателно преследване; въпросите, свързани с привличане на конкретни лица към наказателна отговорност и за какво престъпление, както и по въпросите – да бъде ли внесен обвинителен акт или не. Съдът, обаче, на пълно основание, според разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК има правомощие, а и задължение да прецени законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, с който е прекратено наказателното производство, и в случай на установен порок в тази насока, да отмени постановление и да върне делото със задължителни указания относно приложението на закона.

След тези уточнения съдът изведе следните фактически и правни изводи:

Производството по досъдебно производство № 225 ЗМК 3189/2015г., по описа на 01 РУ-СДВР е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 2 НК, а именно за това, че: на 27.05.2014г. около 00,15ч. в гр. София, на входа на клуб „БИАД“, находящ се на ***, длъжностно лице /охранител на клуб/, при и по повод на изпълнение на службата си, чрез притискане и нанасяне на удари в тялото на пострадалия е причинил лека телесна повреда на Д. ХР. Й., изразяваща се в травматичен оток на челото вдясно, охлузвания на двете гривнени области, контузия на поясната област, контузия и хематом на левия лакът, които травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание.

Към настоящия момент са разпитани като свидетели следните лица: Д. ХР. Й.

/пострадал/; Д. Д. Й. /син на пострадалия/; Веселка Й.а /съпруга на пострадалия/; К. Д. и С. Д. /приятели на пострадалия/; Ивайло И., Величка Стойнова и Тодор Полков /полицейски служители в 01 РУ-СДВР/; А.

А., Цветелин Методиев и Георги Георгиев /охранители в клуб „БИАД“/; Н.

И. /управител на клуб „БИАД“/.

Назначена е и изготвена по делото СМЕ относно вида и медикобиологичните характеристики на пострадалия, установени при прегледа му на 27.05.2014г., които сочат за претърпяна болка и страдание.

Приобщен е запис на СД-носител от камерата на видеонаблюдение, поставена на входа на клуб „БИАД“.

Изготвена е комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, с обект на изследване записа от камерата за видеонаблюдение на входа на „БИАД“, съгласно която - изображенията на лицата имат съществена потенциална идентификационна стойност.

Изготвена е видео-техническа експертиза с обект на изследване - записа от камерата за видеонаблюдение на входа на „БИАД“, в която се описани на наблюдаваните на записа лица и техните действия, като съгласно последната: След преглед на информацията се установи, че около 00:11ч. на 27.05.2014г. /според индикацията за дата и час в кадъра/ пред входа на заведението стои лице от мъжки пол, облечено със светла блуза с къс ръкав и тъмен панталон. От лявата му страна стои лице от мъжки пол, облечено със светъл костюм. Срещу 2 лицата стои група други лица, служители на заведението /охранители/. Около 00:15ч. в кадър са заснети още две лица /охранители/ стоящи пред входа на заведението. Лицето от мъжки пол, облечено със светла блуза с къс ръкав и тъмен панталон, води продължителен вербален диалог с лица от охраната на заведението, като около 00:16ч. част от охранителите избутват в ляво от входа лицето от мъжки пол, облечено със светла блуза с къс ръкав и тъмен панталон, извиват ръцете му зад гърба, като същевременно от входа на заведението излиза лице охранител, държащо в ръце предмет, най-вероятно белезници, и се насочва към групата лица в ляво на входа и извършва действия, наподобяващи поставянето на белезници на ръцете на това лице, като същото от своя страна се противопоставя на тези действия.

Част от лицата охранители също започват да извършват действия, наподобяващи поставянето на белезници на лицето, но не може да се конкретизира с точност кое лице /лица/ от охраната поставят белезници на ръцете на лицето, поради ограничената видимост на камерата и обстоятелството, че лицето е с ръце зад гърба, с лице към камерата, а около и зад него се намират няколко лица от охраната, извършващи действия по поставяне на белезниците. Около 00:17ч. от отсрещния тротоар идват униформени полицаи и се насочват към групата лица в близост до входа. След кратко време лицата охранители се насочват към входа на заведението, лицето с тениската с къс ръкав се оттегля на известно разстояние от входа на заведението, като се наблюдава, че е с ръце, обездвижени зад гърба му с белезници.

Полицейските служители разговарят с лицето и с лица от охраната. След кратко време пристигат още полицейски служители. Около 00:27ч. се наблюдава, че лицето с тениската с къс ръкав е доближило дясната си ръка до главата, а около 00:29ч. е заснето и с двете си ръце пред тялото си, без поставени белезници. Не може да се отговори кое лице конкретно маха белезниците от ръцете му поради отдалечеността му от камерата и наличието на други хора около него.

Приобщени са следните писмени доказателства: трудов договор между „Мост Секюрити“ ООД и А. А. за назначаване на длъжността охранител; трудов договор между „Ен Ем Комерс“ ООД и свидетеля А. А. за назначаване на длъжността портиер; допълнително споразумение към трудовия договор с това лице за назначаване на длъжността охранител; копие – извлечение от трудовата книжка на лицето; трудов договор между „Мост Секюрити“ ООД и свид. Цветелин Методиев за назначаване на длъжността охранител; длъжностна характеристика „охранител“ на Цветелин Методиев; длъжностна характеристика на „охранител“ на А. А.; трудов договор между „Мост Секюрити“ ООД и свид. Георги Георгиев за назначаване на длъжността „охранител“; длъжностна характеристика на „охранител“ на свид. Георги Георгиев.

Извършени са процесуално-следствени действия – разпознавания, с разпознаващ пострадалия Д.Й., при които последният при разпознаването от дата 15.02.2018г. е посочил свид. Георги Георгиев като лицето, което било извило една от ръцете му назад и висял с цялата си тежест върху него с цел да го свали не земята. При разпознаване от дата 21.02.2018г. като лице, което е осъществило аналогични действия спрямо него на инкриминираната дата е посочил друго лице – Н. М. И. При другите 3 извършени разпознавания пострадалият не е посочил лица, които да са участвали в инцидента.

През 2018г. от страна на пострадалия са представени медицински документи – епикриза, свързана с проведена операция – експлорация на спинален канал под ренгенов контрол. Вертребодеза Л2-Л4-Л5-Ес1 и репозиция; магниторезонантна томография на лумбален гръбнак от 14.09.2017г.

Във връзка с тези документи свидетелят е навел твърдения, че тези телесни увреждания са били в резултат на инкриминирания инцидент.

Във връзка с така представените медицински документи е била изготвена СМЕ от доктор Диана Богданова – специалист Вътрешни болести и кардиология, която е посочила, че представените нови медицински документи сочат за дегенеративни, възрастово обусловени и инфекциозни причини за настъпване на здравословните промени, а не травматични такива. В заключение вещото лице е посочило, че наличните промени в лумбалния сегмент на гръбначния стълб на пострадалия, описани в медицинските документи, нямат причинно-следствена връзка с инцидента, станал в „БИАД“.

Изготвена е и нова СМЕ с вещи лица специалисти – Илия Льондев – съдебен медик и Манол Калниев – ортопед и травматолог. Вещите лица също сочат, че установените и описани в СМУ травматични увреждания – оток в дясната слепоочна област на главата.

Охлузвания с лентовидна форма в областта на гривнените стави двустранно. Контузия на поясната област. Контузия и кръвонасядане на левия лакът, са причинили на пострадалия болка и страдание, а установените на по-късен етап: инфекциозен стондилит и стондилодисцит, ангажиращ Л2 и Л3, с наличие на мекотакънна компонента и разпространен едем в меките тъкани в съседство – възможно туберкулозен. Дегенеративна ставка и дискова болест в лумбалния отдел на гръбнака, ангажираща сегмента Л5-Ес1 с дегенеративна псевдосподилолистеза не се намират причинно-следствена връзка с процесния инцидент.

С постановление от 17.03.2021г. /изведено през регистратурата на СРП на 19.03.2021г./ прокурорът е прекратил наказателното производство, като е приел, че са налице условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

Изводите си за наличие на визираните по-горе основания за прекратяване на наказателното производство прокурорът е направил при следната, приета от него фактическа обстановка:

При така събраните към момента доказателства прокурорът е приел за установено, че през месец ноември 2013г. при свид. Н. И. – управител на „БИАД“ отишла Теодора Кръстева от 31 СУЧЕМ „И. В.“ и заявила куверти за вечеря на 26.05.2014г. по случай абитюрентски бал. Управителят й разяснил, че в заведението могат да бъдат пуснати само пълнолетни лица.

СРП е приела за установено, че на 26.05.2014г. около 23,30ч. пред „БИДАД“ се явил свидетеля Д. Д. Й. /сина на постадалия/, който бил непълнолетен и направил 4 опит да влезе в клуба, но не бил допуснат. Поради това се обадил на родителите си – свидетелите Д.Й. и Веселка Й.а, които пристигнали на място пред клуба. Прокурорът е приел за установено, че свидетелят Д. ХР. Й. бил употребил алкохол и започнал да търси сметка от охраната защо не допускат непълнолетния му син в клуба. Поискал и да му бъде върнат куверта. Свидетелят Н. И. му обяснил, че няма възможност да му бъде върнат куверта. Тогава Д. ХР. Й. казал, че няма да си тръгне и застанал така, че пречел на свободното влизане и излизане на клиентите заедно със сина си. Прокурорът е приел, че когато бил помолен от охранителите да освободи входа, Д.Й. /баща/ проявил агресия в периода от време от 00.11ч. до 00.15ч. на 27.05.2014г. и тъй като бил физически едър и силен мъж охранителите опитали да го избутат от входа /неуспешно/, а след това му сложили белезници около 00.16ч. Около 00,17ч. на същата дата пристигнал полицейски патрул.

При така приетата фактическа обстановка, прокурорът е приел, че в случая е осъществен състава на чл. 130, ал. 2 НК – лека телесна повреда, за което престъпление е изтекла давността за наказателно преследване.