Решение № 22518 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22518 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110119121 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу В. С. И., Е. И. И. И С. И. И. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

В. С. И. сумата в размер на 1181,44 лв., представляваща 2/3 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в *****, ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 152,03 лв., сумата в размер на 52,51 лв., представляваща 2/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. в размер на 10,63 лв.

Е. И. И. сумата в размер на 295,36 лв., представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в *****, ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 38,01 лв., сумата в 1 размер на 13,13 лв., представляваща 2/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. в размер на 2,66 лв.

С. И. И. сумата в размер на 295,36 лв., представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в *****, ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 38,01 лв., сумата в размер на 13,13 лв., представляваща 2/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. в размер на 2,66 лв.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че ответниците дължар претендираните суми, в качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответника.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват да имат качеството потребители на топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право 2 на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в процесния имот през исковия период в количеството и на цената, посочена в исковата молба.

Спорно между страните по делото е дали ответниците имат качество на потребители на топлинна енергия през исковия период.

От приетите по делото писмени доказателства – молба и молба-съгласие (л. 10-12) се установява, че в полза на Държавна спестовна каса е била учредена ипотека върху процесния апартамент от ***** И. и ответницата В.

С. И. за предоставен заем за жилищно строителство. Видно от удостоверение за наследници ***** И. е починал на 26.12.2004 г. и негови наследници по закон са тримата ответници - съпругата му В. С. И. и двете му деца С. и Е.

И.и.

По делото са приети писма от Столична община, Диркеция Общински приходи, отдел Общински приходи Искър с приложени към писмото два броя данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ за апартамент *****, находящ се в *****.

Видно от декларациите в едната имотът е деклариран като собственост на ***** И. и ответницата В. С. И., а в последващата декларация е деклариран като собственост за данъчно облагане от тримата ответника при квоти 1/6 за Е. И., 1/6 за С. И. и 2/3 за В. И., като основание за придобиване на имота са посочени наследство и договор. Макар приетите писмени доказателства да не съставляват титул за собственост, те са една индиция, която не е оборена от останалия доказателствен материал. От съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал съдът достига до еднозначен правен извод, че ответниците притецават правото на собственост върху процесния имот през исковия период при квоти 1/6 идеални части за Е. И., 1/6 идеални части за С.

И. и 2/3 идеални части за В. И..

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.

3 на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е 4 изчерпателно.

При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод, че ответниците са имали качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот през исковия период.

Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно количеството доставена топлинна енергия и нейната цена. Поради изложеното съдът намира, че главните искове за топлинна енергия са основателни.

При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението за погасяване на вземането по давност, направено своевременно от ответника.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.04.2024 г.

5

Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. не е погасена по давност и възражението следва да се отхвърли.

С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът за лихва е основателен, поради което съдът намира, че следва да го уважи изцяло.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.