Решение № 9116 от 19.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9116 гр. С., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110100220 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Т., срещу „Архолл“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Архолл“ ЕООД дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 5,75 лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 21,26 лв., представляващи мораторна лихва за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г.; 0,38 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 0,26 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2022 г. – 07.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61424/2024 г. по описа на СРС, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена в негова полза срещу „Архолл“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61424/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, срещу която ответникът възразил. По силата на издадената заповед за изпълнение, длъжникът следвало да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД сумите, както следва: 5,75 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2021 г. – 30.11.2022 г.; 21,26 лв., представляващи мораторна лихва за периода 31.10.2021 г. – 07.10.2024 г.; 0,38 лв. – сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.09.2022 г.; 0,26 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2022 г. – 07.10.2024 г. Излага доводи, че на 27.11.2017 г. между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Архолл“ ЕООД бил сключен Договор № **** за продажба на топлинна енергия, доставяна в топлоснабден имот – апартамент № Б-26, с адрес: гр. С., ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх.

„Б“, с абонатен № ****. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществявала от топлопреносното предприятие въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между дружеството – ищец и потребителя. За 1 процесния период приложение намирали Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. В гл. IV, чл. 40, ал. 1 от ОУ било посочено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ищецът твърди, че ответникът изпаднал в забава за плащане на задълженията по издадените от дружеството фактури за процесния период. Ищецът поканил извънсъдебно купувача да му заплати дължимите вземания, като искането му не било удовлетворено. Сочи, че процесният топлоснабден имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, поради което вземанията за доставената топлинна енергия от дружеството били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирма, извършваща услуга за дялово разпределение на топлинна енергия (ФДР) – „Бизов Сервиз“ ЕООД. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61424/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди наличието на неправилно осчетоводяване от ищеца на заплатените от „Архолл“ ЕООД задължения към дружеството.

Счита, че е заплатил надлежно задълженията си към ищеца. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на търсените вземания.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Бизов Сервиз“ ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие (ищецът) от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.

136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на 2 техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.

От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата на сключването му или от датата, посочена в договора.

В конкретния случай с определението от 17.03.2025 г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.05.2025 г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 27.11.2017 г. между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Архолл“ ЕООД е сключен Договор № **** за продажба на топлинна енергия, доставяна в топлоснабден имот – апартамент № Б-26, с адрес: гр. С., ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх. „Б“, с абонатен № ****.

Освен безспорния характер на гореизложеното обстоятелство същото се установява и от приетия препис от Договор № ****, видно от който същият е сключен между страните по делото за процесния имот като е посочено, че същият се сключва за срок от 5 години, считано от 27.11.2017 г.

Прието е и заявление от „Архолл“ ЕООД от 15.08.2017 г. подадено до изпълнителния директор на "Топлофикация С." ЕАД, с искане да бъде сключен договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за апартамент № 26, находящ се на горепосочения адрес, с пълен отопляем обект по проект 204 куб. м. – л. 54 от делото.

От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег.

№ 2744, дело № 93 от 28.04.2006 г. на нотариус Енчо Енчев, се установява, че на посочената дата Стефанка Владимирова Благоева, Ангелина Владимирова Филипова и Тодорка Владимирова Калчинова продали на „Архолл“ ЕООД следния недвижим имот: поземлен имот, съставляващ имот с пл. № 2063, от квартал 40 по плана на гр. С., местност „О. – 1“, с площ от 7546 кв.м.

От представеното по делото писмо от Столична община, район „Връбница“ се установява, че за поземления имот, отразен с идентификатор ********, заедно с построената в него жилищна сграда със смесено предназначение с два входа, попадаща в кв. 40 по плана на м. „ж.к. О.-1“ със Заповед № СОА16-РД07-247/19.07.2016 г. на кмета на Столична община е определен следният административен адрес: СО, район „Връбница“, ж.к. „О.-1“, блок ***, вх. А и вх. Б.

Приет е по делото и Акт за разпределяне на кубатура за процесния ап. 26, изготвен на 01.08.2017 г., с посочени общо 204 куб. м.

От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, том ХI, рег. № ****, дело № *** от ***** г. на нотариус С.Ф., се установява, че на посочената дата „Архолл“ ЕООД продало на трети за спора лица процесния недвижим имот: апартамент № Б-26, с адрес: гр. С., ж.к. „ О. 1“, бл. ***, вх. „Б“.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от приетия Договор № ****, както и заявлението за сключване на договор за стопански нужди, се установява по категоричен начин, че ответникът е поискал да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за притежавания от него процесен имот, както и че такъв договор е бил сключен преди процесния период, поради което страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като договорът е бил сключен в законоустановената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за 3 което при ищеца е била открита и водена партида с аб. № ****, клиентски номер ******.

По отношение на доставката на топлинна енергия в процесния имот съдът намира, че същата се установява по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, както и от приетите по делото документи, представени от третото лице-помагач.

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че: процесният имот се топлозахранва от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които се събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати; топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители; през исковия период сградата е била на ежемесечен отчет, поради което годишни изравнителни сметки не са изготвяни; в процесната сграда апартаментните топломери са монтирани в общите части на сградата, като от третото лице-помагач са представени ежемесечните отчети на апартаментния топломер към процесния имот; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в имота са монтирани 2 броя водомери за топла вода с дистанционен отчет, които са отчитани ежемесечно, а показанията им са представени от третото лице-помагач; топломерите са преминали метрологични проверки през 34 месеца, вместо през 24, но при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. От заключението се установява, че стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот и период е на обща стойност 1564,27 лв. (41,18 лв. – сградна инсталация, 834,13 лв. – ТЕ за отопление на процесния имот + 688,96 лв. – БГВ), като в тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и суми за дялово разпределение на топлинна енергия.