Решение № 3875 от 01.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100511153 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 07.06.2022 г., поправено с решение от 11.08.2022 г., по реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №5655 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав, е уважен предявеният от ищцата Л. Б. срещу Столична община осъдителен иск по чл. 74,ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв., представляваща по-малката сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобрения, извършени от ищцата в процесния имот, като са отхвърлени предявените от Л. Б. положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на Столична община, че ищцата е станала собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 597 кв. м. по ККР на с. Лозен, находящ се в Со – район Панчарево, в.з.

„Умни дол“, с. Лозен, при съседи - ***; *** ,

***, *** на основание давностно владение, както и евентуалният осъдителен иск по чл. 74,ал.2, вр. чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв. /увеличен размер по чл. 214 ГПК/, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на направените от ищцата подобрения.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община в осъдителната част с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. В жалбата се излага становище, че по делото било установено, че имотът попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 4в от ПЗР на 1

ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения в имота, който подлежи на възстановяване, имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл.

72 ЗС, но само ако са направени до 01.03.1991 г. и кръгът на лицата не подлежи на разширително тълкуване. Поддържа се, че в настоящия случай ищцата не се легитимира като владелец, а само като държател, поради което не може да претендира процесните суми. Оспорват се като нямащи характер на подобрения направата на лека ограда, разорававането и обработването на земята, както и подравняване на терена. По изложените съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване а друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Л. Б., с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Поддържа се, че по делото било установено по несъмнен начин намерението на ищцата да държи вещта като своя постоянно спокойно и необезпокоявано. По отношение на оспорените от страна на въззивника подобрения, се излага довод, че това възражение е преклудирано, тъй като е направено за първи път с въззивната жалба, а от друга страна е неоснователно, тъй като дейностите, които ищцата е предприела, са довели до увеличаване стойността на имота. По изложените съображения, в случай, че въззивният съд не признае за установено, че ищцата е собственик на процесния имот и отмени първоинстанционното решение в тази част, да постанови решение, с което да го потвърди обжалваната от въззивника част.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 1214, вр. чл. 79 ЗС, е постъпила въззивна жалба от ищцата /инкорпорирана в един документ с отговора на ВЖ/ с оплаквания за неправилност и необоснованост.

В жалбата се излага становище, че в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 25 от ЗСПЗЗ, тъй като се касае само за земеделски земи, които са подлежали на възстановяване по чл. 10 ЗСПЗЗ, но не са заявени за реституция в предвидения срок или не са изкупени от ползвателите по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че по делото било установено, че имотът не е бил включван в ТКЗС/ДЗС, не е бил фактически отнеман, следователно такава земя не подлежи на възстановяване, респективно не може да бъде включена във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Заявява се, че по делото не са били представени доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост, тъй като не са били проведени валидни процедури по отчуждаването му във връзка с мероприятията, за които е отреден, и не е бил незаконно отнет. Излага се довод, че само от факта ча имотът попада в зона по §4 ЗСПЗЗ не може да се направи извод за това, че е подлежал на възстановяване, без да са доказани конкретни факти. Според въззивницата за процесния имот не съществува забрана да бъде придобит по давност по чл. 86 ЗС, включително и по редакцията преди ДВ бр.31/199- г., доколкото върху същия не е установено правото на кооперативно земеползване и не е одържавен. Релевира се довод, че в полза на ищцата продължава да тече придобивна давност и към настоящия момент, тъй като съгласно решението на КС от 24.02.2022 г., давността продължава да тече от влизането му в сила, а именно от 08.03.2022 г. По изложените съображения се иска отмяна на 2 решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което ищцата да бъде призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на Столична община.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Решението в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 74,ал.2, вр. чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв. /увеличен размер по чл. 214 ГПК/, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на направените от ищцата подобрения не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на Столична община, че ищцата е станала собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 597 кв. м. по ККР на с. Лозен, находящ се в Со – район Панчарево, в.з. „Умни дол“, с. Лозен, при съседи - ***; *** , ***, *** и евентуален осъдителен иск по чл. 74,ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв., представляваща по-малката сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобрения, извършени от ищцата в процесния имот и иск по иск по чл.

74,ал.2, вр. чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв. /увеличен размер по чл. 214 ГПК/, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на направените от ищцата подобрения.

Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес.

3

Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В настоящия случай за ищцата е налице такъв интерес доколкото от страна на ответника – Столична община са налице собственически претенции върху процесния имот, за който е съставен Акт за общинска собственост от м. август 2015 г.

По искове за собственост /положителен установителен или ревандикационен/ в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на придобивното основание, на което се позовава и твърди, че е станал собственик.

В настоящия случай ищецът основава правото си на изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност, считано от 01.03.1984 г. до датата на предявяване на исковата молба.

В подадения от насрещната страна отговор по чл. 131 ГПК това основание се оспорва с доводи, че имотът попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият е записан като общинска собственост. Релевира се довод, че съгласно чл. 5,ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила – 22.11.1997 г. Заявява се, че след тази дата по отношение на имотите давност тече само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици, т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността. Твърди се, че процесният имот представлява бивша земеделска земя, която е подлежала на възстановяване при условията и по реда на ЗСПЗЗ, но за него не са подавани заявления за възстановяването му в предвидените по закон срокове.

Посочва се, че към момента имотът не е реституиран и административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила с ПНИ за м.

„Умни дол“ в землището на с. Лозен, одобрен със Заповед № РД-15201/13.08.2007 г. на Областния управител на София – област. Поради горното имотът е останал в остатъчния поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, на което основание е станал общинска собственост и като такъв е недопустимо придобиването му по давност.

Въпросът за приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти, попадащи в картата на възстановената собственост на землището, за които общината е съставила актове за общинска собственост като земи от остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, е предпоставен от обсъждане на този за статута на тези имоти към момента на кооперирането им в ТКЗС.

В практиката на ВКС /решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г., решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на първо г. о. и решение № 4

15/27.02.2020 г. по гр. д. № 1628/2019 г. на второ г. о./, е дадено тълкуване, че реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. В случай че не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи действително не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ.

С Решение № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о. Решение № 488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.