Решение № 13264 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13264 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110144289 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Макроадванс“ АД срещу Г. К. Г., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 654,72 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. 323814/06.10.2025 г. /л. 31/ се твърди, че на 26.03.2019 г. между „Банка ДСК“ АД и Г. К. Г. бил сключен Договор за стоков кредит *****, по силата на който на кредитополучателя била отпусната сумата от 906,08 лева за закупуването от „Технополис България“ ЕАД на телевизор ***** на стойност 219,00 лева и на преносим компютър Lenovo 350-15IGM на стойност 579,00 лева, както и за сключването на застраховка при еднократна застрахователна премия от 108,80 лева. Кредитът следвало да бъде върнат в срок до 26.03.2021 г. на 24 ежемесечни вноски, 23 от които в размер на по 49,99 лева и една в размер на 42,71 лева. Сумите по кредита били усвоени от търговеца, а кредитополучателят получил вещите, за закупуването на които кредитът бил отпуснат, като за така извършената покупка била издадена нарочна фактура. На 18.02.2020 г. „Банка ДСК“ АД прехвърлило всички свои вземания към Г. К. Г. в полза на „Макроадванс“ АД чрез Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г. Въз основа на изрично упълномощаване по силата на така сключения договор за цесия „Макроадванс“ АД изпратило уведомление до Г. Г. за извършеното прехвърляне на вземанията. В условията на евентуалност се твърди, че длъжникът следвало да се счита за уведомен 1 с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Поддържа се, че тъй като крайният падеж на кредита бил настъпил, ответникът следвало да заплати неизплатените в срок суми по същия, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената въз основа на същото заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което ищецът сочи, че за него съществувал правен интерес от предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на задълженията по процесния кредит.

Отправено е искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Г. К. Г., като с подадения в срок отговор предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът поддържа, че в нарушение на чл. 126 ГПК били образувани две заповедни производство за вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове – гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово и гр. д. № 223/2025 г. по описа на Районен съд – Тервел. Според ответната страна, дублирането на двете заповедни производства рефлектирало върху допустимостта на настоящото производство, макар издадената от Районен съд – Тервел заповед за изпълнение да била обезсилена. Ответникът сочи още, че и двете заповеди за изпълнение били издадени от местно некомпетентни съдилища, тъй като неговият постоянен адрес бил в гр. София. Релевирано е възражение за погасителна давност.

Отправено е искане за произнасяне на съда съобразно направените възражения и за присъждане на сторените по делото разноски. В отговора на исковата молба е отправено и искане спиране на производството по делото поради подаден от ответника сигнал до Инспектората на ВСС относно образуването на две заповедни производства за едни и същи вземания.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са частични положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Г. К.

Г. дължи на „Макроадванс“ АД – цесионер по сключен между дружеството и „Банка ДСК“ АД Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г., сумата от 473,08 лева /241,88 евро/, представляваща част от неизплатена главница по Договор за стоков кредит ***** от 26.03.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. К. Г., в общ размер от 814,27 лева /416,33 евро/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 181,64 лева /92,87 евро/, представляваща начислена върху претендираната главница част от мораторна лихва в общ размер от 312,65 лева /159,86 евро/, дължима върху неизплатената главницата по договора за кредит за периода от 02.07.2022 г. до 02.07.2025 г., за които на 07.07.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

Настоящият съдебен състав намира, че предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Действително, както 2 сочи и ответникът, за процесните вземания са били образувани две заповедни производства – гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, въз основа на заявление с вх. № 4994/03.07.2025 г., и гр. д. № 223/2025 г. по описа на Районен съд – Тервел, въз основа на заявление с вх. № 1621/04.07.2025 г. /вж. писмо и справка към него, постъпили по делото от Районен съд – Тервел, л. 27 и 28/, като и по двете са издадени заповеди за изпълнение на 07.07.2025 г. След установяване наличието на две заповедни производство за едни и същи вземания, по-късно образуваното (това в Районен съд – Тервел, доколкото заявлението, въз основа на което същото е образувано, е подадено на 04.07.2025 г.) е прекратено, а издадена заповед за изпълнение е обезсилена с Определение № 165/21.08.2025 г. Следователно, изпълнена е разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че при две идентични съдебни производство, по-късно образуваното се прекратява, т. е. след прекратяването на второто по време дело не са налице пречки за продължаване разглеждането на първото производство. Предвид изложеното, съдът намира, че образуването на настоящото исково производство въз основа на заповедта за изпълнение, издадена по гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, е допустимо.

Неоснователни са и твърденията на ответника за липса на местна компетентност на заповедния съд, доколкото постоянният адрес на длъжника бил в гр.

София. Считано от 01.07.2025 г., не се прилагат правилата за местна подсъдност при заповедни производства, съгласно които заявлението се подава по постоянния адрес на длъжника, а в случай че е същият е потребител – по настоящия му. От тази дата действа централизирана система за случайно разпределение на подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение, с изключение на тези по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, като така подадените заявления се разпределят измежду всички районни съдилища в страната, които са компетентни да се произнесат по подаденото заявление (вж. чл. 9, ал. 3 ЗСВ). В случай че са налице предпоставките за образуване на исково производство по реда на чл. 422 ГПК, същото се разглежда съгласно правилата на общата подсъдност – по постоянния, съответно – настоящия адрес на ответника, доколкото тези правила не са изменени. Предвид изложеното, се налага изводът, че Районен съд – Габрово е бил компетентен да разгледа подаденото от ищцовото дружество на 03.07.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение.

За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „Банка ДСК“ АД и Г. К. Г. по Договор за стоков кредит ***** от 26.03.2019 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания; 4/ наличието на сключен между „Макроадванс“ АД като цесионер и „Банка ДСК“ АД като цедент Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г., по силата на което процесните вземания са прехвърлени в полза на ищцовото дружество; 5/ уведомяването на ответника за извършената цесия.

В случай че се установят горните предпоставки, ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните от него като дължими вземания.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното по делото на 17.03.2026 г. открито съдебно заседание, са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „Банка ДСК“ АД и Г. К. Г. по Договор за стоков кредит ***** от 26.03.2019 г.; 2/ отпускането и усвояването на 3 предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 906,08 лева, от които – еднократна застрахователна премия от 108,80 лева; 3/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „Банка ДСК“ АД и „Макроадванс“ АД по Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г., въз основа на което процесните вземания са прехвърлени на „Макроадванс“ АД; 4/ уведомяването на ответника за извършената цесия.

Предвид изложеното и въз основа на ангажираните по делото доказателства, от които също се установяват изложените в предходния абзац фактически обстоятелства, съдът намира за доказано, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът Г. К. Г. е задължен да заплати на ищеца „Макроадванс“ АД, в качеството му на цесионер, всички свои задължения, възникнали въз основа на сключения между него и „Банка ДСК“ АД Договор за стоков кредит ***** от 26.03.2019 г.

След като по делото се установи възникването на процесното облигационно правоотношение, следва да се прецени действителността на договора, в изпълнение на служебните задължения на съда за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно, ответникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, установяващ, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Неизпълнението на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл. 23 ЗПК – отговорността на заемателя се ограничава само до връщане на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит – договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не помалък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.