Определение № 1423 от 14.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423 гр. Бургас, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500764 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частната жалба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Разпореждане № 1106 от 03.04.2026 г. по ч.гр.д.499/2026 г. по описа на РС Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу Н. К. М., ЕГН:**********.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

По-конкретно се твърди, че заповедният съд не може да тълкува разширително нормата на чл.410, ал.3 от ГПК и следва да ограничи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави само до информацията, съдържаща се в самото заявление, съотв.непредставянето на договора за цесия и на доказателства за уведомяването на длъжника за нея, не следва да се приема за нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от Г П К . Изложени са съображения, че действително, договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имат връзка с установяването на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по- конкретнодали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя /респективно - в какъв обем/, но наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Цитира на е съдебна практика. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на издаване на исканата заповед за 1 изпълнение. Не са представени нови доказателства.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от частния жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. К.

М. с ЕГН ********** за сумите: 311,08 евро главница, ведно със законна лихва от входиране на заявлението в съда; 29,17 евро договорна лихва и 60,58 евро мораторна лихва. В заявлението е посочено, че вземането се претендира на основание подписано на 02.10.2025 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу Н. К. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5216911 от 02.09.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор. Посочено е, че длъжникът е уведомен за продажбата на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с Уведомително писмо от 07.10.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента. Към заявлението са представени договор между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника и договор между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Заявителят твърди, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД.

Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред С разпореждане № 933/20.03.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението като не отговарящо на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК и е дал указания на заявителя да се легитимира като кредитор по вземането, да представи доказателства, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията, както и да представи доказателства, че вземането по заявлението е предмет на цесията и пр.

В предоставения му тридневен срок заявителят не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовностите на заявлението и не е представил договора за цесия и приложенията към него, които твърди, че го легитимират като кредитор.

Заповедният съд е приел, че при това положение липсват данни за твърдяната цесия и за встъпването на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в правата на първоначалният кредитор, от които да могат да се определят обема на правата, които са му били прехвърлени и е напълно неясно дали длъжникът е плащал по договора за цесия и на кого от двамата кредитори - на първоначалния кредитор или на цесионера, поради което с обжалваното 2 разпореждане на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, вр.чл.410, ал.3 от ГПК е отхвърлил заявлението.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за паричен заем № 5216911 от 02.09.2024 г., се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на длъжницата като заемател заем в размер на 700 лв, която е следвало да бъде върната на 21 погасителни вноски, ведно с договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент – 50%, ГПР – 61,53%. Както се посочи погоре, за твърдението на заявителя, че вземането по Договора за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжницата е прехвърлен на заявителя, по делото не са представени доказателства.

От изложеното следва на първо място, че по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, както и че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Съгласно задължителните разяснения в т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Задължителните разяснения по т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл.410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр.д.№ 2864/2022 г., III г.о., ГК.

На следващо място, в случая договорът за цесия изменя първоначално сключения договор, тъй като променя материално и процесуално легитимирания кредитор, поради което, според настоящия състав, е необходимо прилагането му към заявлението съгласно чл.410, ал.3 ГПК. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, е налице основание по По изложените чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, което налага потвърждаване на обжалваното определение.съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Н. К. М., следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1106 от 03.04.2026 г. по ч.гр.д.499/2026 г. по описа на РС Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4