Решение № 57 от 19.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. С., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Въззивно търговско дело № 20255501000477 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба на К. Д. Х. срещу решение № 760/16.10.2025 г. постановено по по гр.д. № 776/2025г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Д. Х. срещу ЗД"Б."АД осъдителни искове за сумата 2 650 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на 23.10.2020 г., изразяващи се в разходи за надгробен паметник на Т. Х.а, както и за сумата 1368,38 лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ в размер на законната лихва върху главницата от 2 650 лева за времето от 23.10.2020 г. до 21.03.2025 г. и законна лихва върху 2650 лв., считано от 22.03.2025 г. до окончателното плащане.

Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като е направено искане същото да се отмени изцяло и се постанови друго, с което да се осъди ответника да плати на ищеца К. Д. Х., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за надгробен паметник, до заявения от него размер, заедно с дължимата лихва за забава върху сумата по обезщетението, считано от 23.10.2020г. (датата на молбата до застрахователя 1 за доброволно плащане). Претендират се сторените разноски пред първата съдебна инстанция.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно. Изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.432, ал. 1 във вр.с чл. 429 от КЗ от К. Д. Х., ЕГН: **********, от с. Т., общ. П., срещу ЗД „Б.” АД за сумата 2 650 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на 23.10.2020 г., изразяващи се в разходи за надгробен паметник на Т. Х.а, заедно със сумата 1368,38 лв., представляваща лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от 23.10.2020 г. до 21.03.2025 г. и законната лихва върху сумата 2650 лв. от 22.03.2025 г. до окончателното й плащане, като му присъди и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание, така и размер. Твърди, че всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от наследниците на Т. Х.а, които са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с ПТП от 23.10.2020г. са обезщетени и разноските, направени за изработката надгробен паметник на починалата Т.

Х.а имат договорен характер и не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, каквито са разходите за погребение, които вече са присъдени от съда.

2

Намира поръчването, изработката и заплащането на паметник за изпълнението на нравствен и морален дълг от нейните наследници.

Страните не спорят и от представените доказателства се установява, че с Присъда №1/21.01.2022 г. по НОХД №133/21г. по описа на Военен съд-П., влязла в сила на 07.02.2022г., Д.Г.Д., е признат за виновен в това, че на 23.10.2020г., около 07.55 часа, на ПървоклА. път І-66, км 295, при управляване на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. №**, негова собственост, в посока от гр.К. към гр.К. (запад-изток), нарушил правилата за движение по пътищата….., вследствие на което допуснал ПТП на разклона за с.А. и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. Х.а, на 39 г. от село Т., общ.П., обл.С., като му е наложено наказание.

Не се оспорва, че за управляваното от Д.Г.Д. на 23.10.2020 година МПС марка: „Мерцедес“, модел: „Ц 180“, с рег. № ** има сключена със Застрахователно дружество „Б." АД, с ЕИК: ** застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/02/119003288619 със срок на валидност от 27.11.2019 г. до 26.11.2020 г.

Ищецът К. Д. Х. е съпруг на починалата Т. Т. Х.а, видно от удостоверение за родствени връзки изх. № 46/02.11.2020 г. и удостоверение за наследници изх. № 45/28.10.2020 г. издадени от Кметство с.Т., общ. П..

С решение № 260033/24.03.2022 г. постановено по т.д. № 97/2021 г. по описа на ОС С. ответникът ЗД „Б.“ АД е осъден за заплати на роднините на Т.

Т. Х.а обезщетения за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя, до окончателното плащане. Също така застрахователят е осъден да заплати на К.

Д. Х. сумата сумата от 545 лв като обезщетение за имуществени вреди разходи за погребение на Т. Т. Х.а, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя 09.11.2020г., до окончателното плащане.

От представеното пред първата инстанция писмено доказателство фактура № 0427/10.12.2021 г. издадена от ЕТ С.К., гр. К. се установява, че К.

Д. Х. е направил разходи за изработка на гранитен паметник, гранитни свещник и ваза, както и облицовка с черен гранит на стойност 2650 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка със смъртта 3 на Т. Х.а при ПТП на 23.10.2020 г. размер на 2 650 лв., представляващи разходи за направа на гранитен паметник, гранитни свещник и ваза и облицовка с черен гранит, получена от застрахователя на 10.10.2022 г.

Ответното застрахователно дружество отказало да изплати обезщетение за направените разходи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.

Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ).

От представените доказателства се установява, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск - непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях), налице е договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите, извършени разходи във връзка с ПТП.

Настоящият състав намира че в производството са установени посочените предпоставки за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на посоченото правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.

Възражението на ответника, че описаните разходи не се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на 23.10.2020 г. са неоснователни.

Съгласно чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, ответникът дължи да обезщети разходите, които ищецът е направил както по погребението (за което е осъден с решение № 260033/24.03.2022 г. постановено по т.д. № 97/2021 г. на ОС - С.), така и за направата и поставянето на надгробния паметник на своята съпруга, чиято смърт настъпва при ПТП от 23.10.2020 г. по причина на непредпазливото деяние на водача на лек автомобил лек автомобил марка 4

„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег.№**, което е осъществило състава на престъпление (чл. 300 ГПК). Към посочената дата 23.10.2020 г. ответникът е обвързан от задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за вредите от управлението на лекия автомобил. Изпълнено е и изискването на чл. 380 КЗ – подадена е писмена застрахователна претенция от ищеца, по която застрахователят не е заплатено обезщетение.

Настоящият състав приема, че направените разходи от ищеца по фактура № 0427/10.12.2021 г. издадена от ЕТ С.К., гр. К. са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, доколкото същите представляват обичайни и разумни разходи за погребението на починалата в резултат на непозволено увреждане съпругата на ищеца (в този смисъл решение № 36 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2023 г. IV г. о., ГК).

Възражението на застрахователя, че с присъдените с решение № 260033/24.03.2022 г., постановено по т.д. № 97/2021 г. по описа на ОС- С. суми всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от наследниците на Т. Х.а, които са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с ПТП от 23.10.2020г., са обезщетени е неоснователно. По исковете за имуществени и неимуществени вреди, на доказване подлежат различни факти и обстоятелства, поради различното съдържание на вредите, които трябва да бъдат възмездени, в зависимост от това дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве. Тези правно защитени интереси са различни и подлежат на самостоятелна обезвреда при доказване осъществяването на елементите от фактическия състав на всеки един от тези два иска. Вредите при непозволено увреждане, подлежащи на обезщетяване са очертани с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функциоално обусловена от тази на делинквента, същият дължи обезщетение за всички претърпени от пострадалия вреди. Това, че претендираната сума е заплатена по договор за изработка, сключен между ответника и трето лице, не променя факта, че същата представлява разход за ищеца, т.е. имуществена вреда във връзка с смъртта на съпругата на ищеца, настъпила вследствие на с ПТП от 23.10.2020 г.

Относно претенцията за лихва:

5

В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 23.10.2020 г. – датата на непозволеното увреждане.

Имуществените вреди подлежат на доказване с конкретни документи (фактури, касови бележки), като отговорността за забавата възниква при условията на чл. 429 и чл. 497 от КЗ – т.е. след надлежно уведомяване за всяка отделна част от обезщетението, която не е била предмет на първоначалното уведомление. По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна претенция, получена от застрахователя на 10.10.2022 г., с която са претендирани имуществените вреди, предмет на настоящото производство, а именно сумата 2650 лв.- разходи за направа на гранитен паметник, гранитни свещник и ваза и облицовка с черен гранит, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Представената по делото фактура е от 10.12.2021 г. - дата последваща датата на непозволеното увреждане, както и датата на първоначалната претенция за неимуществени вреди. Към датата 23.10.2020 г., откогато се претендира законна лихва, задължението по тази фактура не е възникнало. Претенция за обезщетяване на конкретните имуществени вреди застрахователят е получил на 10.10.2022 г. и това е датата, от която следва да се присъди законна лихва, тъй като застрахователят не може да бъде в забава за суми, които още не са му били известни или поискани.

Следователно съдът като съобрази посочените обстоятелства и при липса на други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Датата, от която следва да се присъди законната лихва е 10.10.2022 г., от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице за конкретните имуществени вреди, като от 23.10.2020 г. до 10.10.2022 г. претенцията за законна лихва следва да се отхвърли като неоснователна.