Определение № 23892 от 26.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23892 гр. София, 26.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511912 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК .

Образувано е по частна жалба /конкретизирана с последващи уточнителни молби/, както следва:

1/ На А. Г. С., чрез адв. С.Л., срещу Определение № 29485/10.07.2025 г. по гр. д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молба за допълване на Определение № 23812/01.06.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК и по отношение на ответника А. С.;

2/ На К. А. Л., чрез адв. С.Л., срещу Определение № 23812/01.06.2025 г. по гр. д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК;

3/ На адвокат С.Л. против Определение № 29478/10.07.2025 г., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че съдът е следвало да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК и да не осъжда ответниците за разноски, тъй като били признали исковете. Дори обаче такива да са дължими, размерите им били определени неправилно. В тази връзка се посочва, че срещу ответниците били предявени четири иска, като единият бил отхвърлен, поради което ответниците дължали ¼ по-малко разноски за исковото и заповедното производство, респективно толкова разноски ищецът им дължал на тях. Районният съд обаче не бил определил разноските по този начин, а освен това неправилно бил изчислил и размера на дължмите на ответниците разноски, без да съобрази представен след последното открито съдебно заседание договор за правна помощ. В условия на евентуалност адвокат Л. счита, че е следвало да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за исковото производство.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

1

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Пред Софийски районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. Л. и А. Г.

С. за суми, както следва: 249,40 лв. главница за доставена топлинна енергия;

57,99 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия; 41,99 лв. главница за услуга дялово разпределение и 11,33 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. От К. Л. е претендирана ¼, а от А. С. ¾ от тези вземания. Претендирани са и разноски.

На 20.02.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7972/2024 г. по описа на СРС за суми, както следва:

1/ За К. Л.: 62,35 лв. главница за доставена топлинна енергия; 14,50 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия; 10,50 лв. главница за услуга дялово разпределение и 2,38 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, 6,25 лв. разноски за държавна такса и 12,50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2/ За А. С.: 187,05 лв. главница за доставена топлинна енергия; 43,49 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия; 31,49 лв. главница за услуга дялово разпределение и 8,50 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение; 18,75 лв. разноски за държавна такса и 37,50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок длъжниците са подали възражения по чл. 414 ГПК, чрез адвокат С.Л., с които са оспорили вземанията. С възраженията е направено искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, като са представени и договори за правна защита и съдействие от 12.03.2024 г., сключени на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, по силата на които адв. Л. е поел задължение да представлява длъжниците в заповедното производство.

За вземанията, предмет на заповедта, „Топлофикация София“ ЕАД е предявило установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, по които е образувано гр. д. № 24930/2024 г. по описа на СРС. В срока за отговор, ответниците, чрез адвокат С.Л., са депозирали такива, като са оспорили исковете.

В исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, като е сторил разноски в общ размер от 405 лв. /200 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 5 лв. за съдебно удостоверение/, за което е представил и списък по чл. 80 ГПК в последното открито съдебно заседание и е направил искане за присъждане на разноски. Съдът му определил и юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв., като така е приел, че общо дължимите разноски за ищеца са 505 лв.

Ответниците се представляват от адвокат С.Л., който в последното открито съдебно заседание е представил списък по чл. 80 ГПК, в който като сторени разноски е посочен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. за исковото производство и 400 лв. за заповедното производство. Направено е искане за присъждане на разноски. На следващия ден след последното открито съдебно заседание са представени договори за правна защита и съдействие от 06.11.2024 г., сключени между адвокат Л. и всеки един от 2 ответниците, в които е удостоверно, че ответниците са заплатили на адвоката възнаграждение от по 400 лв. за защита в исковото производство по гр. д. № 24930/2024 г. по описа на СРС.

С решение от 14.04.2025 г. съдът е признал за установено, че К. А. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми, както следва:

1/ сумата от 51,59 лева – главница за топлинна енергия, като е отхвърлил иска за разликата над 51,59 лева до предявения размер от 62,35 лева;

2/ сумата от 11,19 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, като е отхвърлил иска за разликата над 11,19 лева до предявения размер от 14, 50 лева;

3/ сумата от 8,60 лева – главница за услугата за дялово разпределение като е отхвърлил иска за разликата над 8,60 лева до предявения размер от 10, 50 лв.

Отхвърлил е изцяло иска срещу К. Л. за сумата от 2, 83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Признал е за установено, че А. Г. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми, както следва:

1/ сумата от 77,39 лева – главница за топлинна енергия, като е отхвърлил иска за разликата над 77,39 лева до предявения размер от 187,05 лева;

2/ сумата от 16,78 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, като е отхвърлил иска за разликата над 16,78 лева до предявения размер от 43,49 лева;

3/ сумата от 12,89 лева – главница за услугата за дялово разпределение като е отхвърлил иска за разликата над 12,89 лева до предявения размер от 31,49 лв.

Отхвърлил е изцяло иска срещу А. С. за сумата от 8,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

С решението страните са осъдени да заплатят разноски за исковото и заповедното производство съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете, както следва:

1/ К. А. Л. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, сумата от 14,81 лева - разноски за ч. гр. д. № 7972/2024 г. по описа на СРС и сумата от 199,48 лева - разноски за гр.д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, съразмерно с уважената срещу нея част от исковете.

2/ А. Г. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, сумата от 22,49 лева - разноски за ч. гр. д. № 7972/2024 г. по описа на СРС и сумата от 100,99 лева - разноски за гр.д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, съразмерно с уважената срещу него част от исковете.

3/ „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат С.Л., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 40,50 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответниците А. Г. С. и К. А. Л. по ч.гр.д. № 7972/2024 г. по описа на СРС, съразмерно с отхвърлената срещу тях част от исковете.

3

Съдът е обсъдил каква е уважената и отхвърлената част от исковете и така е определил разноските за заповедното и исковото производство. За исковото производство е приел, че на ответниците не следва да се присъждат разноски, тъй като договорите за правна помощ, както и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение са представени след обявяване на делото за решаване.

Решението е връчено на ответниците чрез адв. Л. на 16.04.2025 г., като на 25.04.2025 г. по пощата е депозирана молба по чл. 248 ГПК с вх. № 150995/29.04.2025 г. от адв. Л., в качеството му на пълномощник на К. Л.. В молбата са изложени съображения, идентични на изложените в настоящата частна жалба.

С Определение № 23812/01.06.2025 г. съдът е оставил без уважение тази молба, като е посочил, че няма основание да ревизира изложените в решението си мотиви.

С молба от 08.07.2025 г. адв. Л. е поискал допълване на Определение № 23812/01.06.2025 г., като съдът да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК и по отношение на ответника А. С. и адв. Л.. Изложени са съображения, че молбата с вх. № 150995/29.04.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските следвало да се приеме, че е подадена от името на двамата ответници и от адв.

Л..

С Определение № 29478/10.07.2025 г. съдът е съобразил уточненията в молбата от 08.07.2025 г. и е приел, че молбата с вх. № 150995/29.04.2025 г. е подадена и от адв. Л. в лично качество, като е оставил същата без уважение с мотиви, че няма основание да ревизира решението си в частта за разноските.

С Определение № 29485/10.07.2025 г. съдът е приел, че в молбата от 08.07.2025 г. се съдържа искане за допълване на Определение № 23812/01.06.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК и по отношение на ответника А. С..

Оставил е това искане без уважение с аргументи, че не е бил надлежно сезиран от А. С. с молба по чл. 248 ГПК и не било установено нито адв. Л. да е действал от името на този ответник, нито ответницата К. Л. да го е представлявала.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

1/ По отношение на частната жалба на К. А. Л., чрез адв. С.Л., срещу Определение № 23812/01.06.2025 г. по гр. д. № 24930/2024 г. съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна.

Отговорността за съдебните разноски е разделна. В случая за заповедното производство районният съд е приел, че длъжникът К. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ¼ от разноските или сума в размер на 18,75 лв. Съобразно изхода на делото и уважената част от четирите иска правилно районният съд я е осъдил да заплати разноски за заповедното производство в размер на 14,81 лв.

4

За исковото производство съдът е приел, че ответницата Л. дължи на ищеца разноски в размер на 252,50 лв., представляващи ½ от разноските, чийто общ размер е 505 лв. Този подход на районния съд е неправилен. След като е приел, че ответницата отговоря за ¼ от претендираните вземания и е определил разноските за заповедното производство по този начин, то е следвало да приеме, че и за исковото производство се дължи ¼ от разноските, което се равнява на 126,25 лв. Съразмерно с уважената част от четирите иска ответницата Л. е следвало да бъде осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД разноски за исковото производство в размер на 99,93 лв.

Предвид изложеното, Определение № 23812/01.06.2025 г. по гр. д. № 24930/2024 г. следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд следва да постанови определение, с което да отмени Решение № 6632/14.04.2025 г. в частта за сумата над 99,93 лв. до присъдените 199,48 лв., представляващи разноски за гр.д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, които К. А. Л. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

В случая не следва на ответницата Л. да се присъждат допълнителни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Правилно районният съд не е съобразявал представения след обявяване на делото за решаване договор за правна защита и съдействие, по силата на който К. Л. е заплатила на адвокат С.Л. възнаграждение в размер на 400 лв. за защита в исковото производство. Както е прието в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно, във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.