Решение № 114 от 17.10.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Раднево, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100444 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. А. от САК, срещу „****“ ЕАД, с която твърди, че на 20.07.2021 г. между двете страни било сключено рамково споразумение по чл. 81 ЗОП, въз основа на което били осъществени множество доставки от страна на ищеца, всички точно и в срок, с изключение на последната доставка, която била частично изпълнена и само под 2% от конкретната поръчка не била доставена в срок. Твърди, че въпреки обосновано да е искал отсрочка, ответникът не се бил съгласил с това и видно от приложеното към исковата молба писмо изх. №ПС-06-69/15.02.2023г., е постигнал неоснователно обогатяване, като е усвоил в пълен размер предоставената му банкова гаранция, без да е имал основание за това. Твърди, че в процедурата по сключване на рамковото споразумение не е имал никаква възможност да влияе върху съдържанието му, като ищецът приел да извърши доставка на консумативи за печатащи устройства, подробно описани по наименование, продуктов номер, количество и цена в договора и неговите приложения, които изпълнителят доставял и продавал, а възложителят получавал и заплащал. Твърди, че в чл. 2.1. от споразумението е въведен терминът “Максимална стойност на Договора”, която била определена на 195 1

500,00 лева без ДДС, а количествата и единичните цени на изделията били описани в Приложение № 3 към рамковото споразумение. Твърди, че било предвидено договорите за покупко-продажба да се сключват съгласно описаната в чл. 3 процедура - по инициатива и заявка на възложителя и на практика се сключвали отделни за всяка заявка договори за покупко-продажба.

Твърди, че в изпълнение на задължението по чл. 15 от Договора, ищецът е осигурил предоставянето на Банкова гаранция №**DGI****, изх. №****г., на стойност 9775лв. Банковата гаранция била издадена по нареждане на друго юридическо лице - **** ***, ЕИК:****. В последствие по нареждане на ***** текстът на гаранцията е променен изцяло с Промяна №1 от 06.07.2021г., приложена към исковата молба. Съгласно окончателния текст, ползвател по гаранцията е дружеството ответник - "****" ЕАД, ЕИК ****, а наредител е ищецът - *** КО 04" ЕООД, ЕИК ****, а гарант е **** *** АД. Твърди, че в рамките на срока на действие на договора, ответникът нееднократно е упражнявал правото си и е подавал заявки, които са изпълнявани от ищеца, а по време на действие на договора, не само в страната, а и в света, поради различни противоепидемични мерки, производствените процеси и осъществяването на доставки било сериозно затруднено, поради която причина за изпълнение на част от поръчките, сроковете били удължавани със знанието и съгласието на ответника. Твърди, че последната заявка за доставка по договора била направена на 12.07.2022г. и била на обща стойност 15103,89 лв. без ДДС, като заявката била изпълнена, с едно незначително отклонение отнасящо се до заявени 20 бр. тонери “AAJW1D0” при единична цена 41,29 лв. - доставени били 11 бр. от аналогичен продукт поради липса на конкретното изделие на пазара, а за доставката на останалите 9 бр. е поискана отсрочка. Твърди, че ответникът не възразил срещу доставката на аналог и е приел доставените бройки, без забележки, т.е. от общата стойност на поръчаното 15103,89 лв. без ДДС, не са доставени артикули на стойност 371,61 лв. без ДДС и за това абсолютно незначително с оглед интереса на страните по договора обстоятелство, ищецът своевременно още на 15.07.2022 г. уведомил ответника и е поискал удължаване на срока, като е посочил и уважителна причина. Твърди, че в отговор ответникът отказал да удължи срока и заявил, че няма да приеме закъснялото изпълнение на обща стойност 371,61 лв. без ДДС, усвоил в пълен размер банковата гаранция от 9775,00 лв. и заявил отделно и допълнително претенция за заплащане на неустойка в 2 размер на 19550 лв., т.е. при максимална стойност на рамковото споразумение 195500,00 лв. без ДДС, в рамките на която точно и качествено изпълнени заявки на стойност 195128,39 лв. без ДДС, частично неизпълнена една единствена заявка със стойност на неизпълненото 371,61лв. без ДДС и то по обективни причини. Твърди, че ответникът претендирал обезщетение в размер на 29325,00 лв., което било 79 пъти по-голямо от стойността на неизпълнената част.

Уговорената в чл. 10.3 от договора неустойка била обявена за нищожна по съдебен ред с влязло в сила решение по гр. дело №161/2023 г. по описа на РС – Раднево. Посочва, че тази договорна уговорка не е изключение и в договора се откриват и други подобни, чиято цел е единствено възложителя да постигне неоснователно обогатяване в своя полза. Излага съображения, че гаранцията за изпълнение по правило има за предмет да замени това което не е изпълнено, а не да санкционира неизпълнението. Според ищецът, ако гаранцията е за изпълнение - максималният размер на усвоеното не може да надвишава размера на неизпълненото. Тя може да замени неизпълненото задължение за неустойка, но не може самата тя да е неустойка. С други думи, според ищеца, гаранцията може да замени дължимата престация - и да бъде усвоена в рамките на нейната стойност; може да замени дължимата престация за обезщетение при неизпълнение - в който случай следва да бъде усвоена стойността съответстваща на размера на вредите от неизпълнението; може да замени и изпълнението на акцесорното задължение за неустойка - в който случай ще бъде усвоена в размера на дължимата неустойка (в конкретния случай неустойката е обявена за нищожна). Излага съображения, че съотношението между размера на гаранцията и очакваните от неизпълнение на задължението вреди очевидно не съответства на принципите за справедливост и добросъвестност и безспорно води до неоснователно обогатяване за възложителя „****“ ЕАД. Поради това уговорката на чл. 15.6 противоречи на добрите нрави и като нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 от ЗЗД не е породила правно действие. Твърди, че уговорката не съответства на принципите на добросъвестна търговска практика и е в разрез с принципа за еквивалентност. Според ищецът уговорката по чл. 15.6 от договора в качеството си на неустойка е нищожна уговорка, страда от абсолютно същите пороци както и уговорката на чл. 10.3 от същия договор. Твърди, че формално ответника е получил сумата от 9775,00лв. (девет хиляди седемстотин 3 седемдесет и пет лева), с която се обогатява, от банката издател на банковата гаранция. Банката, в качеството си на гарант упражнила регресното си право срещу наредителя **** ***, която след като заплаща дължимите суми по регреса на банката, на свой ред упражнява регресното си право срещу ищеца “**** К о 04” ЕООД. Последният с платежно нареждане от 04.10.2022г. превежда сумата от 65499,75лв., с която погасява задължения по опис, сред които и задължението по регресната претенция за 9775лв. При реализирането на така описаните регресни права за ищеца - наредител възниква вземане към ползвателя за неоснователно получената от последния сума. Твърди, че с покана от 01.03.2024г. на ответника е предоставен седемдневен срок да изпълни задълженията си. В предоствения срок, ответника не е върнал предметната банкова гаранция, поради което същият изпаднал в забава, считано от 11.03.2024г. (първият присъствен ден след изтичане на срока).

Предвид гореизложеното иска от съда да постанови решение, с което да ответникът „ ***‘ ЕАД да заплати на ищцовото дружество сумата от

9775,00лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева), с която сума ответното дружество се е обогатило без правно основание за сметка на ищеца ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.03.2024г. до 30.05.2024г. в размер на 305,04лв.; и ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 240лв. с ДДС, представляваща разходи за изготвяне на покана за доброволно изпълнение. Претендира и сторените в производството разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „****“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н., отговор на исковата молба, в който оспорва предявените исковете по същество.

Считат, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове, тъй като банковата гаранция, приложена към исковата молба е издадена по нареждане на друго юридическо лице /което ищецът признава в искова си молба/, а именно „****“, поради, което ищецът по настоящото дело няма правен интерес от връщане на гаранцията, тъй като същата не би се дължала на него и в случай, че същата му бъде присъдена, това неминуемо би означавало неоснователно обогатяване в големи размери за това дружество и основание за наредителя да заведе иск срещу Възложителя.

4

Твърди, че действително бил сключен договор № ТО-205/2021г. с предмет „доставка на консумативи за печатащи устройства“. Твърди, че оспорва всички останали твърдения в исковата молба. Твърди, че между страните бил сключен договора след провеждане на процедура по публично състезание по ЗОП, а не било сключено рамково споразумение по чл. 81 ЗОП. Твърди, че ищецът не е изпълнявал точно и в срок всички предходни заявки на ответника, като почти нямало безпроблемно изпълнена заявка, а точно и в срок почти липсвали, което се установявало от множество постъпили писма от ищеца за отлагане на доставки. Твърди, че ищецът писмено и устно убеждавал представители на ответника, че разполагал със стоки на склад и имал голям логистичен център, което правило възможно бързото доставяне на стоките, а това било условие на поръчката. Твърди, че още с първите заявки от 29 и 30 юли 2021 г. ищецът реализирал забава, като изпратил писмо в нарушение на уговорките в договора, а по тези заявки доставил в срока до 05.08.2021 г. само половината артикули, а другата част доставял периодично до 07.09.2021 г.

Твърди, че последваща голяма заявка от 21.09.2021 г. била частично изпълнена далеч след 5-дневния срок, едва на 29.09.2021 г. и отново имало писмо за отсрочка. Твърди, че подписали споразумение за отсрочка на доставката по заявката от 21.09.2021 г. в срок до 20.10.2021 г., но отново нямало пълно изпълнение и отново имало писмо от ищеца за отсрочка и заявка за неопределен срок на доставка на определени артикули. Твърди, че подписването на две допълнителни споразумения и неначисляване на неустойки свидетелствало за коректното отношение на възложителя. Твърди, че неизпълнението продължавало и по заявка от 07.02.2022 г., по която не били доставени два артикула, последвали изпълнени в срок заявки и отново неизпълнена заявка от 31.05.2022 г. Твърди, че на 12.07.2022 г. направили отново голяма заявка, по-голяма част от която действително била доставена, но отново имало недоставена част, което било основание за начисляване на неустойка по чл.10.3 от договора, като получили на 15.07.2022 г. поредно писмо от ищеца, че няма да могат да изпълнят заявката в срок, като по отношение на някои артикули имало пълна неяснота дали и кога ще бъдат доставени, което правило невъзможно планирането на административната дейност на ответника. Твърди, че ищецът посочил срок на доставка 30.08.2022 г., което била след изтичане на срока на договора на 20.07.2022 г., което водило до извод за неизпълнен договор. Твърди, че липсата на въпросните 5 канцеларски материали би блокирала цялата административна дейност на големи звена на ответника и трите рудника. Твърди, че ищецът е имал законова възможност да влияе върху съдържанието на договора, но не го е сторил, поради което не следва да вменява това като вина на ответника.

Твърди, че като стратегически обект от национално значение има правото и свободата едностранно да определя съдържанието на договора, а ищецът е имал възможността да прецени дали да вземе участие в поръчката при обявените условия. Твърди, че ЗОП не позволява актуализация на цените по договора, за което излага съображения. Излага съображения, че процесната банковата гаранция е удържана съвсем правилно и законосъобразно. Излага съображения за възможност за кумулативно прилагане на неустойката по чл.10.3 от договора и на гаранцията за изпълнение по чл. 15.6 от договора.